Един българин в академията на Арсенал: Историята на Красимир Корсачки (видео)

Мениджър в Чарлтън, скаут в Уест Хам, част от един от най-добрите клубове в световен мащаб – Арсенал. Със собствена футболна школа край Лондон. Звучи невероятно, но става дума за един българин – Красимир Корсачки. 

„Първо, аз съм обикновен човек като всеки друг. С доста амбиции, който иска да работи усилено, за да постигне целите в живота си. Аз от малък играя футбол, футболът е част от целия ми живот. Може би най-голямата ми любов и това е една от причините да не съм се отказал. Знаел съм, че ще бъде трудно понякога, имал съм лоши дни, но след това вече пак се мотивирам и амбицирам. Особено когато тренираш деца и като видиш тяхното желание, че искат да се развиват, искат да тренират и като им видиш блясъка в очите, просто това ти дава една позитивна енергия да работиш по-добре и по-здраво”, започва Красимир. 

Кариерта на Корсачки стартира от аматьорски отбор в югоизточен Лондон, преминава през академията Pro touch soccer academy и Чарлтън, става скаут в Брендфорд и Уест Хам, треньор е на Ryan FC. Накрая се стига и до Арсенал. „Там отидох и бях доста впечатлен, защото когато влязох на базата и когато минавах по коридорите, всеки ме приветстваше много добре. Все едно се познаваме от 20 години. Дадоха ми тяхна екипировка, за да мога да си проведа тренировката и децата, които тренирам, да не ме виждат като външен треньор, а все едно съм треньор на Арсенал, за да има един вид респект. Направих си тренировката, хареса им и така започнах“, споделя той. 
 

„Базата на първия отбор и до 23 години е отделно от базата на академията, която е до 18 години. Академията до 18 години се намира в Северен Лондон и се казва Hale End. Те имат 2 изкуствени и 2 естествени терена, както имат и 1 закрит „Футбол 9“. Арсенал е един от най-добрите световни отбори. Аз много пъти, когато провеждам тренировки на деца, го изтъквам това нещо, защото те живеят в Англия и си мислят само за Англия, но аз казвам, че Арсенал е световен отбор и това ги мотивира допълнително. Шеф на школата на Арсенал е Пер Мертезакер. Той наследи една добра основа след Венгер. В момента много ясно се вижда Букайо Сака и Емил Роу как пробиват в първия отбор и им се дава шанс. Но в момента Мертезакер иска да направи собствена визия на академията и внедрява нови неща като визия на играчите и др. Както се вижда в тези времена трябва да мислиш как да се развиваш напред, защото не може да разчиташ на стари лаври“, категоричен е специалистът. Един от добрите примери, който може да бъде взет от Англия и приложен в България, засяга както намесата на родителите при професионалното израстване на децата, така и наличието или липсата на класирания и точки. 
 

„Когато едно дете е в професионална школа, те подписват договор и си имат клаузи в този договор, в които също се обяснява, че родителят няма право да дава наставления отстрани. Защото, когато детето влиза в една професионална академия, това е неговата кариера. То влиза с плана да стане играч от първия отбор и да се развива, това да му е де факто работата в бъдеще. Може да се случи – ако има прекомерна намеса от страна на родителя, това дете да бъде изключено от академията. От тази гледна точка, мисля, че в Англия нещата са доста по-добре, но там е вече и манталитет, защото хората просто по коренно различен начин възприемат нещата. Знаят, че когато са в една академия, те не могат да имат такова държание отстрани на терена. Целта на академиите в Англия е да развиват футболисти. То няма никаква логика, ако единият отбор бие другия 15:0, защото нито футболистите, които бият 15:0 се развиват, нито тези, които падат се развиват. Даже това психически много ще им навреди, както и следващите мачове, ако падат със същия резултат. И затова хората са го решили там и е доста правилно според мен, че няма смисъл от класиране. Класиранията започват тогава, когато стават на 16 години, след това на 18, 23 и вече във Висшата лига. Но същевременно практиката е да се ходи на доста турнири извън Англия, както и в Англия“, допълва българинът. 
 

Големият въпрос обаче е може ли и в България детско-юношеският футбол да тръгне нагоре? „Не мога да кажа, че школите не работят, те работят. Изкарват футболисти, въпросът е на какво ниво са тези футболисти, доколко са конкурентноспособни на средноевропейските държави. И тук вече играе роля мениджмънта. Трябва да се седне – някой от БФС и всички шефове на школите и да се каже – кои са силните и слабите страни, как да работим ние за тези деца, за да може да прогресират, да създадем фубтолисти и да са конвертируеми в чужбина. Едно от най-съществените неща според мен е манталитетът. То в началото може и да не работи на 100%, но ако всички решат да са заедно и да си помагат, аз съм сигурен, че това нещо ще успее, защото много пъти съм виждал – дайте ще използваме методиката на Испания, на Англия, на Белгия и т.н. Но тук има една съществена разлика – структурата на играчите извън България е различна от нашата.

Стилът на игра е коренно различен и всички искаме да копираме нещо от друго място, но трябва да видим ние, когато бяхме най-силни, какъв беше нашият стил на игра? Как печелехме ние, по какъв начин? И ако направим една бърза съпоставка – ние винаги сме играли на контраатака. Не сме били силни да притежаваме топката. В защита сме играли силно и агресивно и това ни печелеше. Имахме много добри и технични футболисти с поглед върху играта – изнасят топката напред, вкарваме голове. Имахме невероятен футболист като Стоичков, който от пряк свободни удари и статични положения създаваше голове и според мен това нещо трябва да седнем и да разберем, че при българите си има специални характеристики, върху които трябва да се работи и да решим как да стане това нещо. 

Като добър пример за академиите Корсачки изтъкна начина на работа в ЦСКА 1948. В Англия 8-часовият работен ден при подрастващите е тенденция, благодарение на която те се превръщат в професионални играчи. В чисто личен план пък мечтата на българина е след време да стане треньор и на мъжки отбор.

Следвай ни: