Откога думата "титла" действа напрягащо на "Армията"?

Странни неща се случват на стадион "Българска армия". Не става въпрос за продажбата на Али Соу по средата на сезона или за "играйкането". Един от най-добрите футболисти, играли в Борисовата градина през последните 20 години, каза, че говоренето за шампионска титла пречи на отбора на ЦСКА-София. Друг пък заяви в прав текст, че "второто място е престиж за всеки отбор по света". Чакайте – за "Армията" ли говорим? Това не е сериозно. Жалко. Що за глупости!

Спомням си един мач през пролетта на 2000 година. На "Армията" гостуваше Пирин (Благоевград). Мачът започна с минута мълчание в памет на легендарния Крум Милев – Чичето, който си беше отишъл три дни по-рано. Владо Манчев откри със страхотен гол от воле, след пас на Методи Деянов от центъра. Малко след това обаче гостите изравниха, забъркаха бетон, двубоят се закучи и последният съдийски сигнал дойде при 1:1.

В този момент към ложата полетяха капачки, слънчогледови семки и безброй псувни. Веднага след това публиката се нахвърли върху треньора Спас Джевизов – същият, за когото в сектор "Г" се пеят две песни. Виковете "оставка" бяха най-малкото по адрес на Спас, който стоеше вкаменен в близост до тунела и гледаше към озверялата публика със сълзи на очи. Това не се забравя. Вечерта напредна сериозно, а "червените" не напускаха сградата откъм съблекалнята, защото отпред крясъците "оставка" и "вън" не спираха.

Такива бяха времената. Хората знаеха, че на този стадион сезон без титла означава провал. А сега второто място било престиж...

Следвай ни: