Димитър Илиев вече с пълно право може да се счита за легенда на родния си Локомотив (Пловдив). Капитанът, който се превърна в истински лидер на отбора, вдигна 3 трофея в рамките на 18 месеца. Преди два дни той спечели за втори пореден път анкетата "Футболист на годината". Димитър Илиева даде обширно интервю за "Пловдив 24".
Как реагира семейството ти, след като за втори пореден път спечели наградата "Футболист на годината“?
Зарадваха се, естествено. Родителите ми, жена ми са много щастливи. Всички се гордеят с мен. Аз, като родител, напълно ги разбирам и знам как се чувства човек, когато детето ти постига нещо. Сега емоцията при мен като че ли не беше толкова голяма. Вече го бях изживял един път. Както с Купата на България – вторият път вече си свикнал и еуфорията не е толкова голяма.
Ти лично очакваше ли да спечелиш анкетата?
Честно казано, тази година повече се бях настроил, че мога да бъда първи. Искам специално да поздравя Вальо Антов, защото на 20 години да си претендент за тази награда е нещо изключително. Сигурен съм, че той ще я спечели един ден и му пожелавам да продължава по същия начин. Той е един от малкото, които на тази възраст показват сериозно израстване.
Ако трябва да направиш бърза ретроспекция на изминалата година, с какво ще я запомниш?
Имаше както негативни, така и положителни емоции. Негативните естествено са свързани с коронавируса. Голяма част от нас го изкарахме, аз и семейството ми за щастие го преодоляхме сравнително леко. Другият неприятен момент беше, че повечето мачове се играха без публика. Положителните неща обаче са повече. На първо място – спечелването на Купата срещу ЦСКА, почти наравно с това вдигането на трофея за Суперкупата, хубави победи в първенството – срещу ЦСКА, естествено подобряването на рекорда при победата ни над Ботев с 6:0, отбелязах и първите си голове за националния отбор.
Връщайки се назад през годините, сега съжаляваш ли за нещо, което преди не си успял да постигнеш?
За много неща. Като цяло, кариерата ми не се разви по плана, който съм искал. Най-много съжалявам за това, че не излязох по-млад в чужбина и че не показвах тази игра на по-малка възраст. Защото сега ако бях с 4-5 години по-млад, можех да мисля дори за трансфер в голям отбор. Но така са се стекли обстоятелствата, не съм от хората, които казват, че за нищо не съжаляват. Има шансове, които съм изпуснал, но от друга страна по-добре късно да постигнеш нещо значимо, отколкото никога.
Сам спомена за възрастта ти. Мислиш ли за момента, когато един ден спреш да играеш?
Имам договор с Локомотив, а и на 32 години все още не мисля за отказване. Последните 2 години са най-силни в досегашната ми кариера. В Европа има футболисти, които са в много по-напреднала възраст, но пак са №1 в отборите си. Говоря за много висока летва, но виждаме какво прави Ибрахимович, а и
Мартин Камбуров
в нашето първенство. Когато си професионалист и се грижиш добре за себе си, можеш да играеш, докогато се чувстваш добре. Аз засега, да чукна на дърво, нямам проблеми с контузии, което е най-важното и ще играя, докато се чувствам добре и докато съм полезен за отборите, в които играя.
А виждаш ли се един ден като треньор или имаш други планове извън футбола?
Аз сравнително късно започнах да уча. Сега в момента съм студент първи курс, така че не е напълно сигурно, че ще продължа във футбола. Уча бизнес и управление на човешките ресурси във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР). Надявам се всичко да е наред и да завърша успешно. Човек винаги трябва да има резервен план. По принцип – имам желание да остана във футбола, но времето ще покаже.
Има ли промяна в Локомотив след назначаването на Александър Тунчев за старши треньор?
Откакто аз се върнах в Локомотив, Тунчев вече беше на Лаута. Познавам го много добре, играл съм заедно с него. Мисля, че всички в отбора са спокойни, обстановката е много добра. Вкарва и нови идеи след напускането на
Бруно Акрапович
, така че съм оптимист и се надявам да започнем по най-добрия начин втория полусезон и той да се утвърди на поста. Българският футбол има нужда от млади специалисти като
Александър Тунчев
.
Като спомена втория полусезон, какви са целите пред теб и Локомотив (Пловдив)?
След като сме двукратни носители на Купата ще се стремим да я запазим отново на Лаута, което ще е много трудно. Надявам се тази година да удържим мястото си в Топ 3, защото миналата година малко не ни достигна за медали.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)