Четвъртата ракета на България Алекс Лазаров стартира сезона си по най-добрия начин, записвайки дебютно участие в ATP надпревара (с изключение на Sofia Open). За жалост, българинът отпадна още в първи кръг от квалификационното каре на турнира в Анталия, след като записа поражение след допуснат обрат от австриеца Лукас Мидлер, в който нашето момче имаше своите шансове след 6:1 3:6 3:6. 23-годишният талант гостува на Сашо Кадиев и Деси Стоянова в студиото на “Преди обед”, в което тримата засегнаха теми като ATP Cup, какъв човек е Григор, новата му любов.
- Как си, Алекс? Как ти се отразява цялата епидемологична обстановка?
Добре съм, всичко е нормално. Малко по-забавно е, защото рестрикциите на турнирите са доста сериозни, но като цяло всичко е нормално. Тренирам, играя.
- Нека те върнем една година назад. 15-ти януари 2020 е денят, в който вие получихте номинация за най-емоционален момент на ATP Cup след онзи мач, който изиграхте с Григор Димитров срещу британците. При теб, една година по-късно, каква емоция ти е останала?
Това ще остане за цял живот, защото никога не бях играл на такъв стадий, на такъв корт, пред такава публика и с Григор Димитров, разбира се. Никога няма да забравя как преди мача не можех да си завържа маратонките, защото треперех целия; не знаех какво да очаквам, целият свят ни гледаше и на всичкото отгоре беше решаващ мач, тъй като в двубоите на сингъл бяхме 1:1. И от време на време, когато съм в нас, си я пускам тази среща, гледам я. Със сигурност ще остане за много, много време.
- Игра с Григор Димитров. Какъв човек е той? Как те прие?
Не бяхме прекарвали време заедно, защото той е на много по-високо ниво от нас и ние нямаме достъп до неговите турнири, до неговата подготовка. Това, което ми направи най-голяма впечатление тогава, беше, че аз, както и останалите момчета, го приехме най-вече като приятел, а не като капитан, защото той умее да те предразположи много добре преди мач, след мач и по този начин ти даваш най-доброто от себе си.
- Как го прави това той?
С изключителен позитивизъм- това е едно от качествата, които забелязах при него. Дори след загубата срещу Белгия, когато ни беше много тежко, той намери начин да се усмихне и да ни утеши и просто да ни каже, че при нас турнир има всяка седмица- това е хубавото на нашия спорт.
- На какво те научи Григор?
Да се боря с всичко, което ми се изправи на пътя, защото животът е една борба. Дали ще е спорт, работа, професия- човек с много труд може да постигне всичко.
- Помниш ли какви бяха надеждите ти за 2020 предвид този изключителен старт на годината? Какво очакваше да ти донесе?
Ами, със сигурност не това, което ми донесе. Започнах с много добро представяне в Турция. За мен пандемията започна в Доха- бях на турнир и ни прекъснаха по време на мача, като ни казаха да напуснем корта и да се прибираме, защото от този час спират всички турнири. Помислих си, че е шега и силно се надявах до края на месеца всичко да се изясни и да продължим да играем. Но уви- до края на годината беше трудно. Целите остават същите, мечтите остават същите, но се надявах да бъде една идея по-кратък период, защото вече съм на 23 години, а в нашия спорт от този момент всяка година е много важна. Просто не исках да пропилявам такъв период.
- Много тенис ти бе отнет през 2020, но пък си получил нещо друго изключително важно в живота на всеки човек - половинка.
Ето какво каза приятелката на Алекс- Стелиана Янкова: С Алекс се запознахме началото на миналата година. Аз тогава страшно много пътувах- до Япония, до Америка. Той също имаше доста запълнена програма- от турнир на турнир. И всичко се случи точно в началото на пандемията. И понеже целият свят спря да работи, всички се оказахме в България и чрез общи приятели се срещнахме- аз бях поканена на вечеря в един нов апартамент, а той се оказа поканен в същия, и освен новия апартавент, видя и мен. Запознахме се, не бяха минали и десет минути и се почнаха едни ожесточени спорове, другите бяха насядали като публика, беше доста интересно.
Най-много харесвам в Алекс, че е истински човек; това, че е честен, откровен и колкото и странно да звучи- най-много харесвам нашите спорове (нищо, че са от сутрин до вечер всеки ден). Той държи на себе си, на принципите си, на хората, които обича и го показва. Не се страхува да бъде себе си. Пожелавам му да се запази такъв какъвто е. Това е най-силното му качество- борбеността, която има. Той е минал през много тежки неща и просто му пожелавам да остане същия. Той е истински, борбен, силен и със страшно голямо сърце. Всичко останало ще си го постигнем заедно.
- Кажи сега, Алекс, за какво толкова спорихте онази вечер?
За едно огледало ставаше дума- дали в спалнята трябва да има огледало над самото легло. Хората се чудеха дали да го сложат в спалнята, а ние двамата спорихме къде да бъде то. В края на краищата аз спечелих.
- А какво последва от този спор? Явно доста бързо са се развили нещата между вас.
Ами, както тя каза- след този спор последваха и други, но наистина това е човек, който ми помогна изключително много през цялата година и много бързо се случиха нещата. За много хора е известно- през годините, когато съм играл, психиката ми е била най-слабото място и винаги съм се нуждаел от някой, който да ме държи в правия път и да не ми позволява да експериментирам, защото съм човек, който много обича да си играе с възможностите в живота. Тя ме държи изкъсо, строго, настоява да си спазвам диетите, тренировките и най-вече да съм спокоен.
-Тя спомена, че си борбен човек и че си минавал през немалко тежки ситуации. На рождения ти ден съдбата ти сервира много неприятна изненада- новината, че си с положителен тест и съответно, че няма да можеш да участваш на Sofia Open.
Да, както няколко пъти казах, беше доста голям удар под кръстта. Наистина до ден днешен не мога да разбера защо се случи точно в такъв момент. Цяла година на всички мои приятели разказвах как всичко е една измислица. Не вярвах, че вирусът е толкова сериозен, бях на мнение, че много неща се изопачават и винаги накрая се случва такова нещо.
- Как изкара вируса?
Безсимптомно. За тези две седмици, в които останах в нас, нямах проблеми. Те дойдоха след това- чисто ментално. Защото, когато преди 5 години стартира този турнир, на всички ни бе ясно, че е нещо специално, защото сме малка страна и да имаме такава надпревара е нещо наистина значимо. Аз не помня да сме играли слабо там, винаги сме се представяли много добре. И просто го приех като жестока шега.
- За съжаление, ти се случват такива неща в живота. Преди няколко години получаваш друг ,,шамар", когато разбираш, че страдаш от автоимунно заболяване, заради което и получаваш съвет от лекарите да се откажеш от спортната си кариера.
Да, със сигурност това е по-тежко преживяване. След него последва един период, в който общо взето нямах сериозни проблеми- турнирите вървяха добре. Но наистина това беше доста неочаквано, защото болестта, от която страдам аз, никой друг в родословното ми дърво не я е имал, и беше по-трудно приемането.
- А как тази диагноза се отразява на кариерата ти?
Ще се отрази на моя живот като цяло. Първоначално, когато ме диагностицираха в България, аз не вярвах, че това нещо е истина. С баща ми отидохме в Мюнхен, където имахме приятели, на които имам повече доверие, и искахме да разберем на 100% дали това нещо е истина. И вече, когато те ми го потвърдиха няколко пъти, тогава вече седнах и осъзнах, че това нещо си е с мен до края.
- Какво не си готов да дадеш в името на успеха в професионалния тенис?
Не знам дали съществува нещо такова, защото, когато правите нещо цял живот, не може просто да спрете. Просто още като малък имах една единствена мечта- да стана професионален тенисист. Е, станах. Когато кажа, че искам да съм в топ 10 много хора ми се смеят. Казват ми, че съм некадърен, мързелив, че няма как да се случи и после, когато спечеля мач, същите тези хора ме подкрепят. Затова съм свикнал да се изразявам по-скромно, защото не знам кой и как ще реагира.
- Според теб колко близо или далеч си от това?
Ами, точно това е един от отговорите на въпроса защо продължих да играя тенис професионално. В моята глава знам, че съм изключително близо и съм хвърлил изключително много труд, кръв, пот, усилия, за да съм на това ниво и знам, че е въпрос на няколко години да го реализирам това нещо.
- Къде е следващият ти турнир?
Утре заминавам; трябваше днес, но реших да ви посетя. Утре вечер пътувам за Турция и ще видим какво ще стане.
- Предполагам следиш какво се случва в Австралия. Какво очакваш да видиш от Григор Димитров, Цвети Пиронкова?
Само се надявам да са психически добре и да са готови да се представят на високо ниво, защото четох, че мерките в Австралия са много жестоки. Дори се смяхме с приятели, че толкова много неща не им се позволяват да правят и ако нещо нарушат, могат да ги дисквалифицират- например, ако прекарат повече време навън, или превишат определения час за хранене.
tennis.bg
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)