Един от знаменитите...

Един от знаменитите...

"Италия посрещна световните шампиони така, както не е посрещала и легионите на Цезар". Текстът е от една от онези стари футболни книги, с които много от нас сме израснали. Вечерта на 11 юли 1982 г. "Сантиаго Бернабеу" в Мадрид. Почти час игра в световния финал. Топката се спира във вратата на ФРГ! В официалната ложа на стадиона като малко момче започва да подскача 84-годишният италиански президент Сандро Пертини. "Гол! Роси вкара гол, Ваше величество". Думите на Пертини са отправени към испанския крал Хуан Карлос.

Крайният резултат е 3:1 за Италия. След около 40 минути кралят връчва световната купа на "Скуадра адзура". Третата. Нейн автор е Паоло Роси. Шест гола по испанските терени - три легендарни изстрела срещу неземната Бразилия, два куршума в може би "най-тихия" полуфинал на световно - срещу Полша, и попадението за 1:0 във финала. Заринат с тежки критики заради липсата на голове в първия етап от турнира, Роси се превръща в герой на шампионата и на цяла Италия. Някои дори искат "Пиаца дел Пополо" в Рим да бъде прекръстен на него, други пък му обещават безплатни обувки доживот.

За головете му срещу Бразилия ще се говори винаги. Един велик мач, останал в сърцата и спомените на всички, които са го гледали. Три златни удара на Паблито и куп инфарктни, в буквалния смисъл. В края спиращи дъха разбърквания пред Дзоф, когато в директното предаване по Българска телевизия се чува паметното: "Защитниците станаха нападатели". Роси винаги е изтъквал заслугата за своето геройство в Испания на Енцо Беардзот - човекът, който не губи вяра в него и го взима в състава на финалите за сметка на голмайстора на Серия "А" Роберто Пруцо.

Впрочем у нас царува един измамен мит - Паоло Роси никога не е бил в затвора и не е ваден от затвора за испанския Мундиал. Наказание заради скандала "Тотонеро", да. Затвор - не.

"За съжаление все още съм в болницата. При първа възможност ще разкажа цялата си одисея". Това е едно от последните съобщения на легендарния нападател. Изпратено е до италиански журналист два дни след смъртта на Марадона. Тъжно е да се пише. Имах големия шанс да си взема автограф от Паоло Роси преди близо 20 години. Стори ми се учтив, човечен, дори свенлив. Легенда. От най-големите. Юмрукът на един от най-славните отбори в историята. Златното момче.

Още една голяма фигура си отиде. Още една част от времето, което никога няма да се върне. Признанието, величието, обичта, уважението - те остават. Помните ли думите на Максимус от "Гладиатор": "Това, което правим приживе, отеква във вечността". Авторът на третата звезда на екипите на Италия, дами и господа. Паоло Роси!

Още от Футбол свят

Виж всички