Джовани Гуидети: Един ден отново в България? Защо не!

2 дек 2020 | 20:45
4401
0

Старши треньорът на турския женски волейболен тим Вакъфбак Спор Джовани Гуидети даде ексклузивно интервю за предаването "Златният гейм" по DIEMA SPORT 2. В него той разкри за своята философия и повече за отбора, на който е начело. В последните 12 години 48-годишният италиански специалист е работил с някои от най-добрите състезателки в женския волейбол. Той има спечелени 4 трофея от Шампионската лига и 3 световни титли начело на турския тим. Вакъфбанк Спор е в една група с българския тим на Марица Пловдив в тазгодишното издание на Шампионската лига по волейбол за жени.

Марица измъкна само гейм на Вакъфбанк в ШЛ (видео + снимки)

- Джовани Гуидети, с 4 трофея от Шампионската лига и три световни титли начело на турския Вакъфбанк (Истанбул), вие сте един от най-успешните треньори в женския волейбол. Какво ви струваше да достигнете до толкова високо ниво?

- Според мен няма някаква тайна. Всичко опира да много страст и желание за работа. Както и желание за победа. Вие казвате, че аз съм спечелил много. Добре, но от моята гледна точка мога да кажа, че и съм загубил доста, защото имах възможност да спечеля повече. Както много неща в живота, и в този случай монетата има две лица. Това, което правим във Вакъфбанк, е да гледаме винаги към следващата крачка. Не мислим за медалите и купите, които вече сме спечелили, а за тези, за които трябва да се борим. И най-вече как да ги спечелим. Как да направим следващата крачка. За целта трябва да имаме манталитет и поведение на хора, които искат още и още. Без умора. Манталитет да се подобряваш с всеки изминал мач.

- През последните 12 години във Вакъфбанк сте работили с много от най-добрите състезателки в света, но можете ли да отличите някоя от тях?

- Трудно е да се определи една. Аз имах късмета да работя с много добри състезателки, които са прекрасни шампионки. Името, което излиза наяве, разбира се, е това на Тън Жу. Китайската волейболистка, която е може би най-добрата в последните няколко години. Но не трябва да се пренебрегват останалите, сред които няколко много силни състезателки от Турция като Гьозде Йълмаз, която бе капитан дълги години. През настоящия сезон в зона 4 разполагаме с Габриела, както и с Изабел Хаак, която е може би най-силния диагонал в нашия отбор в последните години. Ако се върнем по назад във времето, трябва да споменем и състезателки като Глинка, Мая Поляк, Кристиане Фюрст и още много страхотни волейболистки, които имахме късмета да имаме във Вакъфбанк. И от които аз самият имах страхотния шанс да науча много.

- Както може би и от Бахар Токсой, с която се запознавате на игрището и за която се оженихте преди 7 години?

- Да, така е. Тя също имаше момент от кариерата си, в който се намираше на най-високо ниво във Вакъфбанк. Също така и в националния отбор на Турция.

- Говорите ли си за волейбол с нея и извън залата?

- Разбира се! Има много начини да се гледа на един брак, но според мен е много по-лесно да се споделя всекидневието с човек, който добре познава професията, с която си се захванал. Ако например бях женен за лекарка и съм ядосан след загуба в някой мач, тя ще ме гледа странно и няма да разбира поведението ми. Та, много е важно човекът до теб да разбира добре всичко, което правиш в работата си. По този начин е по-лесно да споделяте всичко и да се разбирате. Това е тайната на един успешен брак според мен.

- Преди три години поехте и националния отбор на Турция. Успявате ли да съвместявате ангажиментите си на клубно ниво с тези като селекционер на представителния тим на страната?

- Не знам дали е по-лесно, но преди да стана селекционер на Турция, бях начело на Холандия. След това приех предложението от Турция, защото тук се роди моята дъщеря Алисон Яз. По принцип, смятам че не е коректно да ръководиш едновременно силен клубен отбор и национален. Със сигурност не е част от моята природа и характер да правя подобни неща - да облагодетелствам дадени състезателки само и само защото играят в моя клубен тим, за сметка на други. След като заемам и двата поста в момента, е логично хората да си мислят подобни неща. Ситуацията не е никак лесна, но аз искам да бъда уважаван от всички - от федерация, клубно ръководство и от състезателки. Едно е ясно - аз искам да печеля винаги. И когато съм национален селекционер за мен няма значение дали волейболистката играе за Вакъфбанк, Екзаджъбашъ или някой друг клуб. Те са в националния отбор и това, което ме интересува, е да притежават качествата, за да бъдат част от представителния тим. И обратното, когато съм треньор на Вакъфбанк - не мисля за националния отбор. В този ред на мисли, обичам да казвам, че не съм чак толкова интелигентен - в смисъл, че успявам да мисля само за едно нещо в даден момент. Не обичам да смесвам различните ангажименти.

- По-лесно ли е за мъжете да успяват в женския волейбол или това няма значение?

- Може би най-успешният треньор на световно ниво в момента е жена, голямата Лан Пин. Не може да се даде точен отговор на този въпрос. Мъжете са повече в треньорската професия, но това само по себе си не е достатъчно, за да постигаш успехи в женския волейбол. Друг въпрос е защо има повече мъже треньори, но това е по скоро в сферата на математическите изчисления. Със сигурност, това, че си мъж не ти гарантира автоматично успехите в женския волейбол.

- Що се отнася до ШЛ през този сезон, турнирът е много странен заради COVID-19. Как ви се струва отбора на Марица, който отново е ваш съперник в груповата фаза. Българският шампион е воден от нов треньор, след като Иван Петков продължи кариерата си в чужбина, но как ви се струва развитието на тима от Пловдив за последните 2 години?

- Шампионската лига е толкова странна в момента, колкото странен е и света, в който живеем днес. Няма как в странната глобална ситуация, ШЛ да е нормална. Трябва да се адаптираме към тези условия, но ми се струва, че от страна на европейската конфедерация са направили чудесна организация за провеждане на надпреварата. Марица е както винаги много силен и борбен отбор. С една от най-силните състезателки на поста либеро не само в Европа, но и в цял свят. Рядко се среща либеро като нея с подобни качества и умения в защита. Тя е наистина впечатляваща. Марица разполага с млад състав, като в момента в състава се завръща след контузия Паскова. Тя е много силна и винаги играе с настроение. Срещу Марица трябва да си готов да атакуваш по 3-4 пъти, за да стигнеш до точка, защото са отлично подготвени. За отбора на Вакъфбанк срещите с Марица са повече от отлични проверки.

- Връзката ви с България не се изчерпва с мачовете срещу Марица, защото сте бил селекционер на женския ни национален отбор през 2003-а година. Какво си спомняте от този период и защо не се задържахте по-дълго начело на тима?

- Не мисля, че сме имали проблеми тогава. Чувствах се много добре в България и за мен това бе безценен опит. Това бе първия ми национален отбор. Преди това имах ангажимент в Америка, но не става въпрос за истински национален тим. Така че с България ми бе първата работа на международната сцена и научих много. Освен това имах късмета да тренирам изключително силни състезателки - като Тони Зетова, Нели Маринова, Германова, Петкова, Колева.. Ева Янева тогава беше още малка, само на 16 години, но също бе страхотен талант. За мен това бе страхотна година. Честно да ви кажа, не си спомням защо не продължих по-дълго начело на тима. Мисля, че получих интересно предложение от Германия и продължих там моето развитие.

- Тоест можем да кажем, че България бе нещо като трамплин във вашето треньорско развитие. През последните 10 години начело на женския тим на България се изредиха много имена, включително специалисти като Марчело Абонданца, Драган Нешич, Владимир Кузюткин, но защо България все не успява да достигне до призовите места?

- Това, което казахте, е вярно: да променяш често треньорите означава следното - да кажеш на състезателките, че са силни и че вината е в селекционера. Няма победи, сменяме треньора и така постоянно. Но в тези случаи състезателките никога не поемат отговорност. Така те се научават да намират извинение за грешките и загубите, защото знаят, че когато нещата не се получават, решението е просто - смяна на треньора. И една от причините България да няма успехи през всичките тези години е, че никога един треньор не е получавал повече време за работа с тима. И печелившите цикли на треньорите в световен мащаб доказват тези думи. Да, има и такива, които само за една година печелят всичко. Останалите треньори са такива, които трябва да градят, да губят, да работят, отново да губят и чак след това да печелят и накрая да оберат своите плодове с финален триумф. Пътят по принцип е много дълъг, като са необходими всички етапи, включително и този със загубите. Тук в България обикновено след първия етап със загубите, директно се маха треньора. След това пристига друг, който допуска загуба и е отпратен. И така години наред... Жалко е, защото България притежава много, много силни състезателки. Случвало ми се е да излизам много пъти срещу националния тим на България и много често моите отбори са били доста по-слаби като единици, но заради това, че сме били по-силни като отбор, сме побеждавали.

- С Иван Петков ли ще се намери постоянството, от което има нужда националния отбор на България?

- Надявам се, защото Иван е много добър треньор, който познава отлично волейбола и неговите отбори винаги играят страхотно. Ръководените от него тимове имат ясно изразена идентичност. Тактически и технически, са отлично подредени на терена. И ако от федерацията му гласуват нужното доверие, може да постигне добри резултати. В момента ги няма имена на състезателки отпреди 4-5 години, но все пак България разполага с млади волейболистки, с отлични качества. И съм убеден, че Иван ще свърши прекрасна работа.

Отлични отзиви след мачовете от Шампионската лига в Пловдив

- През 2021 година България ще бъде един от домакините на ЕП за жени?

- Все още не знаем как ще бъдат разпределени групите, но за мен да бъда в Пловдив е удоволствие. Градът е много красив, а организацията от страна на Марица и на Борис Халачев - на високо европейско ниво. И това, което от Марица са направили за турнира от ШЛ в рамките на 4 дни, е невероятно. Рядко съм виждал подобно ниво на професионализъм и качество. И да ви кажа, силно се надявам с Турция да играем мачовете си от Европейското именно в Пловдив.

Джовани Гуидети пак с ласкави думи за Жана Тодорова, този път и за Мирослава Паскова

- Следите младите волейболистки на Марица, но имате ли конкретен интерес към някоя от тях за Вакъфбанк?

- Харесвам либерото, но на този пост е много трудно за чуждестранна състезателка да намери място в друга държава. Обикновено, клубовете привличат от чужбина волейболистки, които да правят повече точки. Диагонали, четворки. Аз си мисля, че Марица изгражда много млади състезателки. Все още им е рано за отбор като Вакъфбанк, но имат време, за да израстват и за да се превърнат в силни състезателки.

- След 12 години в Турция, липсва ли ви Италия?

- Разбира се! Най-вече ми липсва семейството, както и моите приятели. Липсва ми и родния ми град Модена. Иначе Италия като цяло толкова не ми липсва. Преди пандемията успявах да се прибирам често в моята страна, за да се виждам с близките ми. Но сега успявам да се връщам веднъж на шест месеца. Малко е, но такива са обстоятелствата. Надявам се, че скоро ще можем отново да пътуваме свободно и без ограничения.

- Италия и Турция са две от основните сили в световния волейбол, но защо на Апенините женският волейбол е толкова популярен?

- Страстта в Италия е не само към женския, а и към мъжкия волейбол. Спортовете в различните държави са културен феномен. Често не е лесно да намериш отговор на въпроса "защо". Всяка една страна има своите култура и традиции. В Италия е развита силна волейболна култура. Аз съм от Модена и от десетгодишен в моята стая имах плакати на волейболисти. Не на футболисти, а на волейболисти! Все пак, Модена е волейболен град, това е Меката на този спорт в Италия. Това е една от причините за интереса към този спорт. Волейболът се практикува масово в училище и през годините винаги са излизали много силни състезатели. Националните отбори също се представят добре и имат своите успехи на международно ниво. По време на последните олимпийски игри мъжкият тим на Италия спечели сребърни медали, докато женският отбор взе сребро от последното световно. Има страшно много волейболисти и волейболистки. Италия е нация, в която волейболът е сред най-важните спортове.

- Какво си пожелавате в този труден за всички период?

- От гледна точка на Вакъфбанк - е лесно: ние винаги искаме да побеждаваме. И през този сезон ще се опитаме да спечелим всичко. От лична гледна точка, съм благодарен на Господ, че съм здрав и че до този момент коронавирусът не е поразил нито един от моите приятели и близки. Също така и всички, които са около мен, не са пострадали. Надявам се да бъде така и за напред и че скоро ще се радваме на един по-спокоен свят. И най-вече, че ще се наслаждаваме на нормално всекидневие.

- С надеждата и за нормален волейбол, който отново да се играе пред пълни трибуни с емоционални фенове

- Абсолютно, феновете ни липсват много. Искаме да играем пред феновете, защото в крайна сметка спортът е за тях. Липсват ни шума и скандиранията по време на мач, липсват ни дори и освиркванията, които ти подсказват, че правиш нещо грешно. Имаме нужда от всички емоции, свързани с волейболните мачове. Имаме нужда от подкрепата на нашите фенове, но и от присъствието на запалянковците на съперника. За щастие обаче все пак към този момент имаме възможност да играем волейбол и трябва да сме наясно, че сме късметлии, че можем да изпълняваме ангажиментите си. Да не забравяме, че заради коронавируса много хора загубиха своята работа. Ние, във волейбола, продължаваме да практикуваме нашата професия и това е най-големия късмет за нас в трудната, глобална обстановка. И всички ние сме благодарни за този шанс.

- Можем ли да видим един ден отново да работите в България?

- Защо не? Там където има интересен проект и където има желание за развитие на волейбола, аз съм насреща.