Новото попълнение на Черно море пред Sportal.bg: Футболът е религия, той ми е всичко

Новото попълнение на Черно море пред Sportal.bg: Футболът е религия, той ми е всичко

Новото попълнение на Черно море Влатко Дробаров може да се похвали с доста любопитна визитка. 28-годишният македонец се впуска от авантюра в авантюра. Започнал кариерата си в македонския Вардар, преминава през Мурциелагос (Мексико), Бананц (Армения), Арис (Лимасол – Кипър), Оход (Саудитска Арабия) и Керала Бластърс (Индия).
След поредната тежка тренировка на „Тича”, на чаша кафе пред Sportal.bg той говори за предизвикателствата, от които не бяга, очакванията му за изхода от пандемията заради COVID-19 и чувствата, които бушуват в него на празните стадиони. Нямаше как да не засегнем и темата за семейството и живота извън спорта на защитника, а той отговори с усмивка и завидно чувство за хумор на нашите въпроси в първото си интервю в България.  


- Животът Ви изглежда като истинско приключение. Правите първите си стъпки във футбола в Северна Македония, а от там едва на 20 години се отправяте към Мексико? Как взехте това решение?
- Всяка държава си има свой чар. Да отида от Северна Македония в Мексико, не знам как стана. Бях на 20 години, агентът ми ме пита дали искам да отида и аз казах „да” и приех това предизвикателство.

- Каква беше първата Ви мисъл, когато пристигнахте там?
- В Мексико е много опасно за живеене, но не отидох с тази мисъл. Отидох позитивно настроен да играя футбол. Исках да променя нещо. В Северна Македония футболът не е на добро ниво, нуждаех се от нещо ново и затова заминах без да се замислям.

- В крайна сметка животът беше ли толкова опасен, колкото бяхте чувал?
- Опасен е, но не чак толкова, колкото ние си мислим. Има мафия, но тя няма връзка със спорта. Като си в спорта не се замесваш с други хора.

- А не може ли някой да попадне без да иска в тези среди?
- Може, ако се намесиш там, където не трябва.

- А с жените трябва ли да се внимава?
- Трябва да питаш първо дали е някоя на някого, ако е – не пипаш (смее се). Малко е странно, манталитетът е по-различен. Мексиканците са приятелски настроени, винаги помагат. Ако нямат много пари за живот, си живеят живота така, както могат. Те са много добри хора.

- Знаеха ли от къде идвате?
- Не знаеха къде е Северна Македония. Мислеха, че е в Америка. Не знаеха и България, само Гърция.

88 Ботев (Пловдив) - Черно море

- Как живеят хората в Мексико?
- Живеят много щастливо и не всичко при тях зависи от парите.

- Вие вярвате ли в щастието извън материалния свят, в който живеем?
- Парите са важни за живот, но не са всичко. На първо място е здравето. Всеки трябва да е здрав и после да гледа всичко останало. Грешно е на първо място да се слага материалното. Като нямаш здраве, за какво са ти пари?!

- Това вече не започна ли да се отразява и на връзките между хората?
- Да, така. Аз обаче никога не съм се притеснявал, че някой ще е с мен заради финансова изгода.

- Как се отразява славата в живота на футболистите? Имало ли е момент, в който сте искал да избягате?
- В някои моменти искам да избягам на самотен остров без нищо. Без тренировки, без нищо. Сега обаче това е невъзможно. Може би ще се осъществи по-нататък.

- Нека се върнем в Мексико, какъв е футболът там?
- В Мексико има много добра школа за играчи. Има таланти. Толкова много хора са, че няма как да не излезе някой. Футболът е на много високо ниво и сумите, които се раздават там са страшно големи в Първа лига. Затова и нивото е високо. Стадионите са пълни. Имаше по 50-60 000 зрители на мач. На мачовете на тима, в който аз играех стадионът се пълнеше, беше за около 15 000 зрители. Билетите бяха 2-3 долара и цената беше абсолютно достъпна всеки.

- Вие обаче сте играл във втора лига. Какво е нивото там?
- Отлично. Имаше и много публика.

- С нивото на първа лига в коя държава бихте го сравнил?
- Нещо като България. В Мексико плащат по 800 000 – 1 000 000 евро годишно на играчите. Нивото на футбола е много високо.

 

88 Ботев (Пловдив) - Черно море

- Има ли много чужденци?
- Има, но само южноамериканци. Много рядко има футболисти от Европа.

- Какво се случи след Мексико?
- След един сезон в Мексико се върнах в Северна Македония за година, защото имаше много проблеми в отбора. В момента не знам какво е състоянието на клуба. Минаха осем години от тогава. Продължих в Армения. Това беше първото ми предложение, не исках да чакам и да рискувам. Приех веднага.

Вижте тази публикация в Instagram.

de mi alma!

Публикация, споделена от (@vlatkodrobarov) на Апр 18, 2017 в 4:27 PDT

- Какво си спомняте от авантюрата Армения?
- Живеех в Ереван, прекрасен град. Там бях два сезона, спечелихме Купата на Армения. Условията бяха страхотни. Всички отбори имат бази. За времето, когато играех там беше феноменално. Никъде нямаше финансови проблеми в отборите, условията бяха перфектни. Не идваха много хора по стадионите.

- Футболът не е ли толкова разпространен там?
- Ходят само на мачове на националния отбор. Тогава стадионите са пълни. Само отборите, които играя в европейските турнири събират максимум по 1500 зрители по стадионите.

- Кой спорт е най-популярен?
- Не са много по спорта. Интересуват се повече от политика. Спортът не е толкова разпространен. Иначе спортните барове се пълнеха, когато имаше Шампионска лига. Там е малко по-странно за живот. Няма нощни клубове, няма дискотеки.

- Защо си тръгнахте?
- Исках ново предизвикателство.

- И се насочихте към Кипър...
- Да. Футболът е на много високо ниво, нямаше финансови проблеми, животът е прекрасен, има хубава храна, времето е хубаво. Там изкарах една много хубава година. Всичко ми харесваше. Стадионите бяха пълни винаги. Беше страхотно. По кипърската телевизия не се гледа друго първенство освен тяхното. Клубовете са големи и с големи истории и имат много фенове.

Вижте тази публикация в Instagram.

#enjoy

Публикация, споделена от (@vlatkodrobarov) на Ное 3, 2017 в 7:45 PDT

- Как Ви се отразяваше чисто футболно смяната на различните държави. Бързо ли се нагаждахте към стила, който се играе в съответната държава?
- Във всяка една държава се усъвършенстваш. Футболът навсякъде е един. Колкото можеш, правиш това, което се изисква от теб. В зависимост от спецификата на лигата гледаш да се нагодиш колкото можеш към стила на игра.

- Имаше ли нещо, с което не можехте да свикнете в тези държави?
- До този момент не съм имал проблеми никъде. Когато отида някъде давам 100% от себе си. Навсякъде и треньорите, и играчите са ме приемали добре.

88 Ботев (Пловдив) - Черно море

- След Кипър стягате куфарите за Саудитска Арабия, но прекарвате там само няколко месеца. Защо?
- Отидох в края на април. Мога да кажа, че това беше най-тежкият ми период във футбола. В Арабия се живее много тежко. Няма живот. Само вкъщи, на тренировка, отново вкъщи. Има пари, но липсват много неща. Не можах да издържа повече. Имах и проблеми с документите от Кипър и си тръгнах. Футболът им е добър. Има добри отбори, огромни стадиони, всичко е както трябва. Трябва да почитаме тяхната култура. Като отидем на тренировка чакаме местните да се молят, след тренировка отново. Уважавам това. За нас обаче е малко по-различно. Имаше чужденци, но повечето бяха алжирци, мароканци. Не ги гледат като чужденци, а като местни. Знаят арабски и това е много добре за тях. Аз се чувствах изгубен там. Осигуряваха ни всичко, но беше тежко за живот, защото не се чувстваш на мястото си.

Вижте тази публикация в Instagram.

New

Публикация, споделена от (@vlatkodrobarov) на Апр 14, 2018 в 11:26 PDT

- След това отново се връщате в родината си и следва поредното екстравагантно решение да потеглите към Индия, където преди се подвизаваше и Димитър Бербатов.
- Бербатов е много ценен там. В Индия говорят само хубави неща за него. Но какво да говорят за играч, който е играл в Манчестър Юнайтед, Тотнъм. Той е класен футболист. Иначе нямах представа къде отивам, знаех, че отивам в Индия и толкова. Като получих офертата приех веднага. Нямах никакви проблеми с нищо в Индия. Живеех в петзвезден хотел и имах всичко, което исках. Стадионът беше за 80 000 зрители и винаги беше пълен. Играех пред много публика, имаше супер футбол. Ние тук като чуем Индия си мислим, че е малко... а има супер футбол с огромни договори.

- Какво видяхте във футбола в Мексико и Индия, което не виждате в Европа?
- В Европа футболът е по-развит. Мексико може да бъде конкуренция на европейските отбори, но лигата в Индия е сравнително нова. Там трябва много да работят.

- Има ли добри индийски играчи?
- Да, има, но на фона на популацията там са много малко. Националният им отбор изобщо не е лош. Играчите от стартовия им състав могат да играят не в големи клубове в Европа, но в добри отбори. Имат много голям талант – Сахал. Имат много добри играчи.

- Какви са хората там?
- Има ултра богати и ултра бедни хора. Няма средно ниво.

- Футболът на улицата популярен ли е в Индия?
- Да, ираят много. В Индия малки деца играят през цялото време навън.

- Така ли изглеждат както по снимките, които се въртят в мрежата – със скъсаната топка, без обувки, със стари дрехи...
- Да, да точно така. Нямат и трева на терена и играят в кал, във вода.

- И в Мексико ли беше така?
- Да, по същия начин.

- А как стоят нещата в Северна Македония?
- По-рано много деца играеха навън, сега това започна да изчезва. Само телефонът е важен и това е лошо.

- Тъжно ли Ви е, когато гледате децата с телефони, а не с топката?
- Да, много. Аз съм имал такова детство цял ден навън и с топката. Като бях малък ме интересуваше само да играя футбол и игри с приятели. Само това.

- С храната в Индия успяхте ли да свикнете?
- Аз съм човек, който като отиде някъде иска да пробва всичко. В Мексико и Кипър храната беше най-хубава. В Индия не е лоша, но е изключително люта. В Мексико също, но там може да се дозира, докато в Индия ядат страшно много люто, защото има много болести и така се предпазват от тях. Те са свикнали от малки и въобще не им е проблем. Ядат люто все едно пият вода (смее се).

- Вие можете ли да готвите?
- Да, мога някои неща. Мога да направя лазаня, пиле с ориз. Знам някои неща, за да не остана гладен (смее се). Ако не можеш, има ресторанти, има готова храна, ще си купиш и си готов. Не е нещо задължително да можеш да готвиш, но е хубаво да можеш. Всеки човек трябва да се храни здравословно, особено в спорта е много важно.

Вижте тази публикация в Instagram.

@ashikgeo Nice one

Публикация, споделена от (@vlatkodrobarov) на Авг 17, 2020 в 1:26 PDT

- Къде е най-добрата защита от държавите, в които сте играл?
- В Индия е най-добрата защита, защото играят много добри играчи. Всички отбори имат топ футболисти.

- Как Ви се струва защитата в българското първенство? Кой защитник Ви впечатли тук?
- Доста добра. Даниел Димов е много добър футболист, както и много добър човек.

- Какво знаете за футбола в България?
- Знам, че Левски, ЦСКА и Лудогорец са най-добрите отбори и много уважавам българското първенство, затова и дойдох. Искам да дам най-доброто от себе си и да оставя някакъв отпечатък тук. Нищо не е случайно щом два отбора играят в Европа. Това означава, че първенството е добро.

- Кои са българските футболисти, които знаехте преди да дойдете в България?
- Знам някои от националния отбор, защото съм ги гледал – Ивелин Попов, Тодор Неделев, Кирил Десподов, Пламен Илиев, Светослав Дяков. България има добри играчи, но не знам защо няма резултати. Черно море има много добри футболисти, треньорът Илиан Илиев е много добър треньор и човек, от това, което съм видял до този момент.

- Как се отразява липсата на публика по стадионите?
- Странна атмосфера, но това няма значение. Треньорът ти дава указания и като стъпиш на терена не те интересува дали има публика или няма, или какво е направил, или не е направил съдията. Каквото ти е поставено като задача трябва да го направиш и това е всичко. Но все пак да има фенове на противника ме мотивира повече.

- Чисто психологически как се отразяват празните стадиони на играчите?
- Малко странно, но каквото е, такова е. Всички играят нормално.

- Все едно сте на тренировка...
- Така е, но не можем да го променим. Ако в главата си с мисълта, че си на мач и трябва да дадеш 100% от себе си, всичко е наред.

- Смятате ли, че скоро ситуацията ще се нормализира?
- Не.

- Ще се върне ли лудостта по стадионите както беше преди?
- Да, но не виждам как това ще стане скоро. Ако намерят лек, ваксини, смятам, че ще бъде така, както беше преди по стадионите. Няма да има никакъв проблем. Футболът е един. Няма друг спорт като него.

- На колко години започнахте да тренирате футбол?
- На 6. Тогава получих и първата си футболна топка.

- Тренирал ли сте други спортове?
- Да, две години тренирах карате, защото баща ми искаше малко да заякна, защото бях много слаб.

- Каратето помага ли Ви във футбола?
- Май не (смее се).

- Родителите ви Ви подкрепят най-много. Кой беше най-тежкият момент, в който наистина много се нуждаехте от тях, за да не се откажете от футбола?
- Всеки футболист има моменти, в които си казва, че не може повече и ще се откаже от футбола. Ако семейството ти е до теб и те подкрепя, със сигурност ще преживееш тежкия период. Щастлив съм, че семейството ми е помагало много и продължава да го прави.

- А кога Ви беше най-тежко?
- Когато отидох в Мексико. Бях много млад (б.а. на 20 години), отидох в държава, която е много опасна и имах проблем с часовата разлика. С времето влязох в ритъм. Все пак го преодолях.

- А най-щастливият момент?
- Най-щастливият ми момент е, че съм нямал контузии. И се надявам да бъде така. Нашият живот е такъв – ходим в други държави да печелим пари, да играем футбол, да се запознаем с нови култури, да създадем нови приятелства.

- Какви съвети Ви дават родителите ви, за да Ви държат здраво стъпил на земята?
- Никакви. Всичко е до възпитанието, което си получил вкъщи.

- Докато играехте в Северна Македония те идваха ли на всеки мач?
- Да, абсолютно на всеки, аз започнах да играя в Първа лига на 17 години и те винаги бяха на стадиона.

- Кой е до Вас в трудните моменти, освен семейството ви?
- Зависи къде. Ако съм в чужбина - треньорът. Ако имаш проблем, отиваш и разговаряш с него. Треньорите са и психолози. Във всеки клуб съм имал късмет да работя с добри треньори и добри психолози. Винаги, когато ми е било трудно съм казвал на треньорите защо ми е трудно и винаги са ми давали съвети.

- Какво спечелихте от футбола?
- Много приятели в цял свят, финансова стабилност, защото не знаеш дали ще я имаш или не, ако завършиш университет.

- Какво сте жертвал в името на футбола?
- Жертвал съм много неща. Не съм имал време за семейството ми, да ходя на почивки. Седем години съм по света, всичко е жертва.

- От какво семейство сте?
- Родителите ми са пенсионери. Баща ми имаше фирма за автомобилни гуми, а майка ми беше инструктор.

- Въпреки, че сте тренирал карате и футбол, баскетболът е другата ви голяма страст. Как се справяте?
- Според мен, ние спортистите можем да се справим с всеки спорт.

- Така ли, и как сте с гимнастиката тогава?
- Мога да направя само кълбо напред (смее се). Между другото харесвам хандбал. Вардар (Скопие) е на много високо ниво.

- Хандбалът ли е най-разпространеният спорт в Македония?
- Да. След това футболът и на трета позиция баскетболът.

- Мислил ли сте някога да се насочите към баскетбола?
- Не. Като по-малък играех, сега много рядко.

- Бива ли Ви в стрелбата за три точки?
- Само хвърлям, нищо друго (смее се).

- А гледате ли баскетбол?
- Да, гледам НБА, Евролигата. Най-любим ми беше Коби Брайънт. Фен съм на Лейкърс. Сега съм щастлив, станаха шампиони. Харесвам Лука Дончич, Янис Адетокумбо. Има много добри играчи в НБА.

- Франческо Тоти, Рома...това май е най-голямата ви тръпка във футбола?
- Да, голям фен съм.

- Ходил ли сте на мач на Рома?
- Да. Преди 7 години бях в Рим за седмица и отидох на мач срещу Аталанта. Франческо Тоти ми е любимец от малък. Имам негова фланелка, както и всичко на Рома. Симпатизирам и на Барселона. Допада ми стилът на игра.

- Кое е най-доброто първенство в момента през Вашите очи?
- Английското.

Вижте тази публикация в Instagram.

#yennumyellow

Публикация, споделена от (@vlatkodrobarov) на Фев 7, 2020 в 9:57 PST

- Какви хора могат да бъдат Ваши приятели?
- Добри и позитивни. Не обичам негативни хора. Ако гледаш негативното, ще ти се случва негативно. Ако мислиш позитивно и си обкръжен от позитивни хора, всичко ще е хубаво около теб. Това е смисълът на живота.

- Знаете ли, че приличате на Рики Мартин?
- Сериозно и ти ли? (смее се). В Мексико и в Армения всички ми го казваха.

- Какво все още искате да Ви се случи във футбола?
- Исках да вкарам гол пред много публика, вкарах в Индия. Искам да ми се случват хубави неща, искам да побеждавам, надявам се с „Черно море” да направим добри резултати. Всички клубове са почти на едно ниво. Всичко може да се случи.

Вижте тази публикация в Instagram.

This is all what i need at this Moment. #celebration

Публикация, споделена от (@vlatkodrobarov) на Юли 29, 2020 в 6:39 PDT

- Ако животът Ви беше филм как щеше да се казва?
- Авантюра.

- Каква е първата Ви асоциация с думата футбол?
- Религия. Той ми е всичко!

Мая Димитрова

Още от БГ Футбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти