ЦСКА е друга бира

ЦСКА е изправен пред толкова тежка ситуация, че във всеки един момент клубът може да спре да съществува. Изграден от голобради юноши, тийнейджъри, белокос ветеран, както и съгласилите се да играят от любов към клуба и самата игра Делчо Раев и Красимир Георгиев, тимът на Сашо Попов е притиснат до стената. Буквално.

Ако утре Ивайло Стефанов отново се пенсионира, Георгиев премине в клуб от чужбина, а младоци като Димитър Димитров бъдат отмъкнати заради безспорния им талант, то бялото знаме може скоропостижно да бъде развято.

Това щеше да важи обаче за всеки друг клуб, но не и за ЦСКА. Защото при армейците водата винаги е по-вкусна, а хоризонтът е по-чист. Дори когато това не изглежда така, правилото се запазва непоклатимо. Поставен в ситуацията на червените, конкурентен състав отдавна да е преклонил глава и да се е примирил със съдбата си. И да се бе огънал срещу съперник като Дунав, за да играе закономерно във втората половина на Суперлигата. ЦСКА обаче е друга бира, както се казва. Имената се менят, таланти идват и си отиват, но ЦСКА винаги е там, сред претендентите. С пари или празни джобове, ЦСКА просто отказва да се предаде. Направи го в Бургас, направи го и в Русе. Ще го направи и в предстоящите мачове в първата осмица.

С бюджет от не повече от 50 хиляди лева, армейците ще играят срещу Нефтохимик и Хебър, чиито селекции са за над 1 милион. Може ли да говорим изобщо за съпоставка? Излишно е. 50 хиляди лева дори не се равняват на една месечна заплата на тимовете от Бургас и Пазарджик. Да, ЦСКА едва ли ще има възможност да вземе повече от 3-4 победи в този си вид в първата осмица. Но ще е там. И тези младоци, които онзи ден шокираха Дунав, ще растат и ще трупат увереност. И при всяка победа ще виждат, че усилията си струват.

Колкото до финансовото състояние на клуба – време е футбол и волейбол да потърсят обединение. Тези таланти на Сашо Попов заслужават да им бъде даден шанс. Ако ЦСКА може да е в Топ 8 с 80 хиляди, представете си какво може да направи с 500 хиляди. Нужно е малко усилие и една подадена ръка. Моментът е настъпил, време е от „Армията” да се сетят, че на 4 километра от стадиона има един достоен човек, чиято единствена мисия е да държи ЦСКА там, където му е мястото – сред най-силните.

Хари Латифян, "Тема Спорт"