В края на месец август Шампионската лига най-накрая успя да завърши – макар и в странен формат, но с познат победител. Приятните изненади бяха най-вече за феновете на германския футбол и по-конкретно на Байерн, който спечели за шести път купата с “големите уши” след победа във финала над ПСЖ. Не трябва да забравяме, че сензациите в турнира бяха поднесени от другите два полуфиналиста Олимпик (Лион) и РБ Лайпциг. А те изобщо не бяха сред фаворитите. РБ Лайпциг стана най-младият състав в историята, участвал на полуфинал в Шампионската лига. В ексклузивен материал предаването „Код Спорт“ по ТВ+ срещна зрителите с неговия треньор Юлиан Нагелсман и с новия капитан Марсел Забитцер.
- Г-н Нагелсман, вие сте млад треньор на млад отбор. Смятате ли, че внесохте по-младежки стил в Шампионската лига? - Ние бяхме най-младият отбор във финалната фаза на турнира и това е много хубаво. Аз съм щастлив, че съм най-младият треньор, който достигна до полуфиналите. Щях да бъда още по-щастлив, ако бях станал и най-младият треньор, който печели Шампионската лига. Но това не се случи. Винаги съм обичал да работя с млади момчета около мен. В мачовете ни пролича, особено в двубоя срещу Атлетико (Мадрид), че ние сме смел отбор. Атакуваме без умора 90 минути и винаги искаме да вкарваме голове, което с млади играчи е може би по-лесно, отколкото с по-възрастни.
- През този дълъг сезон какво успяхте да научите повече за своята треньорска работа? - Моите първи мачове в Шампионската лига не бяха особено успешни. Говоря за времето, когато бях треньор на Хофенхайм. Мога да кажа, че промених някои от подходите си. В началото залагах на стартов състав с твърде много офанзивни футболисти. Обикновено играехме добре, но накрая падахме. През този сезон още от началото намерихме точния баланс. В групите победихме Бенфика, което е показателно, че моите решения и тези на моя екип са правилни. Нататък продължихме да поддържаме равновесието между играчи, които мислят нападателно и футболисти, които имат по-защитни функции. Това са много важни неща. Особено в Шампионската лига, където съперниците ни са по-добри от много отбори в германската Бундеслига. Мога да кажа, че във фазата на елиминациите всички състави в Шампионската лига са изключително трудни за побеждаване. И ако нямаш баланса между атака и защита, нещата не се получават. Можеш да вкараш много голове, но и да допуснеш много попадения в собствената врата. Затова съм доволен от нашите резултати и се надявам да имам успех в Шампионската лига в нейните следващи издания.
- Има ли треньори, които са били като пример за вас в началото на кариерата ви? - Дълъг е списъкът на треньорите, които са спечелили много купи. Някои от тях са идоли като Пеп Гуардиола, като Диего Симеоне, като Жозе Моуриньо. Затова е толкова вълнуващо да се изправиш срещу тях на страничната линия. Да влезеш за първи път в пряк контакт с тези специалисти, да разбереш как работят и как водят мачовете, как реагират на промяната в резултата. За млад треньор като мен всичко това представлява огромен интерес. Искам да ставам все по-добър в моята област, да се развивам непрекъснато. Затова контактът ми с такива личности е толкова важен за мен. Защото те олицетворяват победите, успехите, купите. Аз не мога да се похваля с нищо особено. Имам само една спечелена купа на Германия с юноши до 19 години. Това ми е крайно недостатъчно. Искам още и се уча от тези, които имат големи постижения.
- Какво е усещането за един треньор като вас, когато млад играч като Тайлър Адамс вкарва решителния гол за отстраняването на Атлетико (Мадрид)? - Той не е отбелязвал много попадения в кариерата си досега, поне откакто е професионален футболист. Радвам се заедно с него, защото е емоционално момче. Винаги се раздава на максимум, винаги иска да спечели – във всяка тренировка, във всеки мач. Понеже нямаше много изиграни минути този сезон, аз го оставих резерва. Поговорих с него сутринта преди мача и му съобщих решението си, а той го прие много спокойно. Осъзна, че на мен ми трябват и такива хора като него на пейката, които могат да влязат и да променят играта. Това са момчета с воля за победа и силни емоции. Честно казано, не очаквах, че той ще вкара гол. Но той го направи и това беше изключително важен гол както за него, така и за целия отбор. От такова представяне всеки треньор остава щастлив.
- Как се подготвяхте в ролята на аутсайдери за полуфинала срещу Пари Сен Жермен?
- Никога не мисля за това кой е фаворит и кой е аутсайдер. Подготовката за всеки мач е сериозна работа, особено когато играеш срещу голям отбор със световноизвестни звезди като Неймар, Мбапе, Ди Мария. И много други страхотни играчи като Икарди, който вкарва много голове и опасен във всяка една минута. Исках да атакуваме, да притискаме Пари Сен Жермен, защото за тях по-трудната част от играта беше да се защитават от нашите атаки. Ако излезеш срещу такъв отбор и се затвориш в защита, е прекалено рисковано. Те са твърде добри, за да се справиш с всичките им атаки. Спомнете си мача срещу Аталанта! Италианците играха добре, но получиха два гола в последните минути и отпаднаха. Затова трябва да се атакува, трябва да се вкарват голове. Не сме толкова добри като Атлетико (Мадрид), че да печелим мачове със защита и със задържане на топката.
- Трудно ли ви беше да адаптирате стратегията си от мача с Атлетико за Пари Сен Жермен?
- Не беше толкова трудно, защото искахме да играем повече с топката. А срещу Атлетико знаехме, че ще имаме тази възможност - да задържаме дълго топката и да създаваме положения. Опитахме да направим същото и срещу Пари Сен Жермен. Разликата обаче е, че френският отбор е страшно бърз на контраатаки и разполага с уникални нападатели. Само един от тях може с дрибъл и спринт да преодолее защитата на контраатака и да вкара гол. Трудно е да се контролират всички свободни пространства срещу отбор с изпълнители като Пари Сен Жермен. Особено критично е покриването на „червената зона“ зад защитата. Някой от Неймар или Мбапе винаги може да изскочи, да овладее топката, за да вкарва гол. Затова срещу френския тим е много важно да се пресира този футболист, който играе с топката, да му се пречи да прави подавания от дълбочина в свободните зони към бързите нападатели. По мое мнение срещу Пари Сен Жермен е по-трудно да не допуснеш голове, отколкото да вкараш.
- Как вие и футболистите ви се справихте с изолацията, в която попаднахте във финалната фаза на Шампионската лига?
- Ситуацията беше полезна, защото ни помогна да се фокусираме върху най-важното – мачовете. Не направихме подготвителен лагер, защото нямаше време. И преди заключителната фаза на Шампионската лига и след нея - няма да правим лагери. Самите елиминации бяха нещо като лагер, но с много важни мачове, а не с контроли. За нас това бяха най-важните срещи досега. За всички ни стана добре, че стигнахме толкова напред в турнира. Изживяхме чудесни дни в хубав хотел в Ещорил, приятна среда, перфектни стадиони и хубаво време. Наистина всичко това ни помогна да се съсредоточим върху представянето си и да покажем най-доброто.
- Как ще се отрази това върху клуба, който ви даде възможност да стигнете толкова бързо толкова надалеч?
- Днешното представяне се базира върху решения, които са взимани от ръководството в миналото. Ако си шеф или треньор на футболен клуб, се налага всеки ден да взимаш някакви решения. Някои от тях са много важни, особено на трансферния пазар. Те зависят от това колко пари имаш и колко искаш да похарчиш. Има различни подходи, може да похарчиш всичките си пари за двама-трима играчи, или да привлечеш повече футболисти за по-малко пари. Виждате, че в миналото моите предшественици Ралф Рангник и Оливер Минцлаф са взимали много точни решения. Благодарение на тях днес разполагаме с играчи като Юсуф Поулсен и Емил Форсберг, които са взети от трета лига и стигнаха до полуфинал на Шампионска лига. Клубът е млад, но се развива бързо, а на мен се пада да взимам важни решения, от които зависи бъдещето. Парите, които печелим, трябва да се инвестират умно в играчи за бъдещето. В талантливи момчета, които ще се развиват бързо, директно в мачовете, защото нямаме много време за подготовка. Времето е малко, а ние искаме всяка година да играем в Шампионската лига. Новата реалност променя и нашата работа, прекарваме часове във видеоразговори. Ако успеем както Ралф Рангник да вземем точни решения, клубът ще продължи да се развива така възходящо.
- Какво очаквате от Бундеслигата през новия сезон?
- Нашата главна цел в Бундеслигата през следващия сезон е да се класираме на място, което ще ни даде право да участваме в Шампионската лига. Както казах, за цялостното развитие на клуба е много важно да играе всяка година в Шампионската лига. Важно е също да привлечем добри футболисти и да направим силен отбор. Когато играеш винаги в Шампионската лига, много по-лесно се привличат млади талантливи футболисти, защото те виждат перспектива. Това е най-важната ни цел – класиране за Шампионската лига. Искаме да се представим и по-силно в турнира за Купата на Германия, отколкото в последния сезон. През 2019 г. стигнахме до финал срещу Байерн и това беше много полезен опит за отбора. Целта ни е отново да играем финал. Това е може би най-лесната за печелене купа, защото няма много мачове срещу толкова силни съперници като в Шампионската лига. Поставяме си високи цели и ни чака много работа.
Капитанът Марсел Забитцер също сподели интересни неща.
- Марсел, вярвахте ли в началото на сезона, че ще стигнете до полуфинал в Шампионската лига?
- Ако трябва да бъда честен, ще ви призная, че в началото на сезона изобщо не знаех дали ще го завърша в РБ Лайпциг. Но от един момент нещата започнаха да се развиват в много положителна насока. От днешна гледна точка съм много щастлив, че се получи така. Доволен съм от себе си, от отбора, от обстановката. В личен план постигнах сериозен напредък. Като погледна назад – да играя полуфинал в Шампионската лига ми изглеждаше едва ли не невъзможно. Нещо много далечно, защото преди няколко години бяхме във втора Бундеслига. Но още тогава имахме визия, вярвахме в нея и толкова много се развихме, че направихме всичко това реалност.
- Вашите два гола срещу Тотнъм в Лондон бяха изключително важни за успешния ход на РБ Лайпциг.
- Разбира се, когато вкарваш голове, винаги си в центъра на вниманието. Но не това е моята цел на игрището. Аз искам да съм полезен на отбора и да му помагам да печели, без значение кой вкарва головете. В този аспект ще ви призная, че мачът срещу Атлетико (Мадрид) беше най-важният за мен. Ако го гледате внимателно, ще разберете защо. В него личи, че ние сме наистина отбор. Вижте как играем, как се радваме, как си помагаме. Това е знак, че можем да постигаме големи цели. Тази победа наистина е знакова за целия ни сезон.
- Не бяха ли по-трудни двете срещи срещу Тотнъм?
- Преди първия мач в Лондон се питахме дали наистина сме достатъчно добри и как ще се справим с този съперник. И когато в първите минути на мача осъзнахме, че играем по-силно от Тотнъм, нещата започнаха да се променят. Казахме си, че можем да успеем, ако имаме добър ден. А тогава действително имахме много добър ден и спечелихме с 1:0. Напълно заслужено. После вкъщи бихме с 3:0 и аз вкарах два гола. В четвъртфинала срещу Атлетико (Мадрид) се случи нещо подобно. Получаваш това чувство на увереност в първите минути на двубоя. Играеш добре и вярата в успеха става по-силна. А на почивката си казахме още веднъж, че можем да го направим. Това е наистина уникално изживяване.
- Не мога да ви дам отговор на този въпрос. Треньорът има думата. Но каквото и да реши, аз мога да споделя със сигурност, че нашият отбор е много добър, особено във фазите, когато владеем топката. Учим се да бъдем по-силни и в играта без топка, когато трябва да упражняваме преса и бързо да се прегрупираме. Това е нашият метод да се развиваме успешно.
- Разбирате ли се добре с американския си съотборник Тайлър Адамс, който вкара победния гол срещу Атлетико (Мадрид)?
- О, да, той е много приятно момче! Съвсем различен характер и манталитет. Все пак е американец, те са други хора. Благодарение на него в отбора станахме по-открити, казваме си какво мислим, при това на висок глас. Такъв е той – с открито съзнание и шумни изяви, но е страхотен съотборник!
- С какво ще запомните заключителната фаза на Шампионската лига?
- Финалната фаза на Шампионската лига в Португалия беше едно от най-приятните изживявания за мен. Цялата обстановка беше хубава – времето, хотелът, условията, ходихме на плаж дори. Там израснахме още като отбор. Изковахме по-силен характер, което пролича и в мачовете.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)