Гледай на живо

Обърка ли състава Луис Енрике - Гледайте "Контра"

Деде: Феномена е най-добрият, над Пеле и Кристиано Роналдо

Деде: Феномена е най-добрият, над Пеле и Кристиано Роналдо

Легендарният футболист на Борусия (Дортмунд) Деде говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той имаше изключителната чест и привилегия да се радва цели 13 години на истинската любов на прочутата Жълта стена на стадиона в Дортмунд. Малцина са играчите, които могат да се похвалят с толкова дълга кариера на „Сигнал Идуна Парк“. Деде записа 420 мача за Борусия и на два пъти ликува с титлата в Бундеслигата.

- Здравейте, мистър Деде! Тринайсет години в Борусия (Дортмунд) - как се изкарва толкова много време в един отбор?

- Това е един изключителен клуб. Бих го нарекъл семеен клуб. Когато отидох в Дортмунд, никога не съм мислил, че ще остана там 13 години. Първо подписах договор за три сезона. След това го удължих с още три. Влюбих се в Борусия все повече и така се стигна до тези 13 години.

- Помните ли първия си ден в Дортмунд?

- Помня го - беше ужасно тежък. Не говорих въобще немски език. Беше много студено, съвсем необичайно спрямо родната Бразилия. Семейството ми го нямаше. Изобщо - чувствах се ужасно.

- Как се стигна до вашия трансфер?

-  Всъщност аз исках да отида в Байер (Леверкузен). Бях подписал предварителен договор. Но в последния момент клубът привлече вместо мен Зе Роберто и така се стигна до моя трансфер в Борусия.

- Но това изглежда доста по-добра опция.

- Да, определено имах късмет.

- Преди Борусия сте играл само в Атлетико Минейро. В кой мач германският клуб ви хареса?

- Много дълго време са ме наблюдавали. Знам, че първи ме е харесал Кристоф Даум, който беше треньор на Байер. И именно той е информирал Борусия за мен. Михаел Майер, който беше директор, обясни, че няколко години са ме гледали.

- Играл сте само два сезона в Бразилия, но списание „Пласар“ ви избра за най-добрия на поста ви в първенството.

- Да, произнася се обаче се "Плака" списанието.

- Какво означава тази награда за вас? Кои бяха конкурентите ви на поста?

- Безспорно голямо признание. Не знам с кого съм се борил. Но много хора, които разбират от футбол, гледаха мачове цял сезон и накрая казаха името Деде.

- Бяхте само на 20 години, когато отидохте в Германия. Как се адаптирахте към живота там?

- Много ми беше трудно. Езикът, времето, храната - с нищо не можех да се справя. Нямах семейство. Имаше само един колега, който говореше испански. С никой друг не можех да си говоря. Представете си сами какво ми е било и през какво съм минал.

- Колко време ви трябваше да научите езика?

- Аз и до днес не говоря чак толкова добре. Но започнах да се разбирам след година и половина, може би две. Трудно говорих, но разбирах.

- Първият ви мач в Борусия беше срещу Щутгарт. Там играеше една българска звезда. Сещате ли се за кого ви питам?

- Разбира се - Красимир Балъков. Той беше уникален футболист. Няколко пъти през годините сме се срещали на терена в Бундеслигата. Винаги ме е впечатлявал с качествата си.

- По това време в германското първенство имаше и други българи. Познавате ли ги?

- Със сигурност е имало, но в момента не мога да си спомня имена. Минаха доста години. По принцип България винаги е имала силни футболисти.

- Димитър Бербатов беше по ваше време в Бундеслигата.

- Точно така. Играеше в Байер. Можехме да бъдем и съотборници, но както ви казах - пътищата ни с Леверкузен се разминаха.

- С какво толкова германският футбол ви допадна?

- С темпото си най-вече. Мачовете са изключително бързи, интензивни. Тича се много и повярвайте - изобщо не е лесно.

- Борусия е специален клуб с много популярни фенове. Какво е чувството да застанеш пред прочутата жълта стена на истинската любов, както я наричат те?

- Много трудно е.

- Защо?

- Защото отговорността е огромна. А за съперниците е още по-тежко. Тези фенове изискват от теб да побеждаваш винаги. Срещу нея са се изправяли хора като Роналдо Феномена, Зинедин Зидан, Роберто Карлуш и не са успявали да победят. Говорил съм с тях. Казвали са ми, че атмосферата е ужасно трудна за гостуващите отбори. Роберто Карлуш направо възкликна, че не е виждал такава агитка. Няма да забравя този мач срещу Реал. Зидан само рече: "Уникален стадион!"

- Как завърши мачът?

- Направихме 2:2.

- Има ли стадион в Бразилия, който може да се сравни със „Сигнал Идуна Парк“?

- И в Бразилия има големи стадиони. Но като атмосфера единствено "Маракана" е сравнима арена със стадиона в Дортмунд.

- Играхте с Борусия на финала за Купата на УЕФА през 2002 година. Помните ли кои отбори отстранихте по пътя си?

- Милан. За другите не мога да се сетя. Но срещу Милан направихме два страхотни мача. В първия двубой в Дортмунд спечелихме с 4:0, а на реванша загубихме с 1:3. Това бяха двата полуфинала.

- По това време Милан беше истинско страшилище.

- Роналдо, Сержиньо... Наистина бяха страхотни.

- Защо не успяхте да победите Фейенорд на финала?

- Този мач беше огромен малшанс за нас. Още в първите минути Юрген Колер получи червен картон. Реално почти през цялото време бяхме с човек по-малко. При това финалът беше на стадиона на Фейенорд.

- Имате и други загубени финали с Борусия. Веднъж за купата на Германия, веднъж за суперкупата. Само късметът ли ви липсваше в тези мачове?

- Трудно е да отговоря конкретно. Финалът е мач, в който всичко може да се случи. За съжаление при мен така се получи, че все съм от губещата страна. Но пък съм ставал шампион на Германия. Титла с Борусия е нещо фантастично.

- Помните ли кога Юрген Клоп дойде в Борусия?

- 2008 година.

- Какъв треньор е той? В момента целият свят говори за него.

- Изключителен специалист.

- Бихте ли ни разказали?

- Освен огромните му знания за футбола е и чудесен човек. Много добре знае как да мотивира играчите. Това е в кръвта му. Определено футболът тече в неговите вени. Клоп предава своята енергия на отбора. Казва ни: "Трябва да тичате! Трябва да се борите и да спечелите!" Друга мотивация не ни беше нужна.

- Как лично вас ви мотивира Клоп?

- Винаги съм имал отлични отношения с него. Макар че имах и голям малшанс. При първия мач под негово ръководство в Бундеслигата скъсах връзки на коляното. Повече от шест месеца трябваше да се лекувам. След това още веднъж имах тежка контузия в неговия период. Но Клоп никога не ме забрави. През цялото време ми напомняше, че съм много важна част от отбора.

- Хората смятат, че Клоп е малко луд.

- При всички положения има нещо такова.

- Кой треньор ви взе в Борусия?

- Михаел Скибе. Още един много добър треньор, когото ще уважавам цял живот.

- Байерн е тотален доминант в германския футбол. Как така Клоп успя да направи Борусия два пъти шампион?

- Байерн е клубът с многото пари. Могат да си купят класа. Когато сезонът стартира, винаги фаворит е Байерн. Но Борусия е отбор, който също винаги може да победи баварците. Когато Клоп дойде, донесе и шампионски манталитет в Дортмунд. Ние направо летяхме по терена.

- Как преживяхме първата ви титла, която е през 2002 година?

- Беше уникално чувство. Всички ликувахме - Байерн ни дишаше пушека. Този ден остава незабравим за мен. В последния кръг играехме срещу Вердер и на почивката губехме с 0:1. При този резултат оставахме трети. Но ги обърнахме през второто полувреме и станахме шампиони. Тогава Байер (Леверкузен) завърши втори, а Байерн остана чак трети. Направо умряхме от радост.

- След 13 години отидохте в Турция. Играхте за Ескишехирспор. Защо избрахте този клуб?

- Беше време да напусна Бундеслигата. Наистина прекарах твърде много време там. Михаел Скибе, човекът, който ме доведе в Борусия, стана треньор в този клуб. И отново ме покани.

- Как беше в Турция?

- Отлично. Първо бях футболист в тима, а след това за почти една година станах помощник-треньор. При всички положения Ескишехирспор беше съвсем нова и различна ситуация в живота ми.

- Феновете в Турция са малко луди?

- Не малко. Много луди са! Но никога не съм имал проблеми с тях. Приличат много на бразилските.

- Защо никога не се върнахте да играете в родината ви?

- Когато стана ясно, че напускам Борусия, имах предложения от Бразилия. Обадиха ми се от Ботафого, Крузейро и Атлетико Минейро. Но аз вече бях свиквал с европейския начин на живот. Семейството ми - също. Предпочитах да остана на този континент.

- Голяма ли е разликата във футбола между Европа и Бразилия?

- Да. Огромна е дори.

- Имате само един мач за националния отбор на Бразилия. Бихте ли ни разказали за него?

- В този ден ми се изпълни мечтата. Беше приятелски мач срещу Унгария и спечелихме с 4:1. Преди това съм имал и мачове с отбора до 23 години. Но за първи път бях извикан в националния отбор през 1999 година. Тогава не влязох на терена, но го смятам за един от прекрасните моменти в кариерата ми. Съотборници ми бяха Роналдо, Кафу, Ривалдо, Роберто Карлуш, Алдаир, Тафарел… Бях като хипнотизиран между тях.

- Всички познаваме тези звезди от терена. А какви хора са те?

- Абсолютно нормални и земни хора. Много е приятно да общуваш с тях. Шегуват се, веселят се. С мен като новобранец се държаха отлично. Беше супер.

- Защо толкова години Бразилия не може да стане световен шампион?

- Добър въпрос. Имаме отлични футболисти, но не толкова силен отбор. Играем твърде индивидуално.

- Германия е като втора родина за вас. Как изгледахте полуфинала на световното първенство през 2014 година в Белу Оризонте, когато Бундестимът разгроми Бразилия със 7:1?

- Признавам си, че бях 50 на 50 в симпатиите. Който и да беше спечелил, щях да се радвам. Германия определено имаше ден. Сред техните национали имах много приятели като Роман Вайденфелер, Марио Гьотце, Матс Хумелс. С тях играех в Борусия и се радвах заради успеха им.

- Но все пак 1:7 - това ли е най-голямата трагедия в историята на бразилския футбол?

- Определено може да се каже - да.

- Какво разказват ваши приятели от Белу Оризонте, които са били по това време в града?

- Всички бяха повече от бесни. Разбираемо е. Това беше звучен шамар за бразилския футбол.

- Ако Неймар не беше контузен, а бе на терена, дали щеше да е различно?

- Не вярвам. Неймар е силен футболист, но сам не може да печели мачове.

- Може ли Неймар да стигне нивото на Лионел Меси и Кристиано Роналдо?

- Има потенциала за това. Като техника, бързина, интелигентност, игра с двата крака…Изобщо Неймар е фантастичен футболист.

- А какво му липсва?

- Може би огромното желание на Меси и Роналдо да се доказват всеки мач, всяка минута. Те искат повече и повече. Дори на тези години тренират много, много, много... Докато Неймар обича и да си дава пауза, да си почива. Това е и голямата разлика между него и тях.

- Кой за вас е най-големият футболист за всички времена?

- Роналдо. Но не Кристиано, а Феномена.

- А Пеле?

- Не, Роналдо. Всички казват Пеле. Той също е бил невероятен. Но от това, което аз съм гледал, твърдя, че е Роналдо Феномена.

- Ако трябва да сравните двамата Роналдо?

- Разбира се, че Феномена е по-добър.

- "Маракана" е един от най-известните по света стадиони. Какво е да се играе там?

- Там е различно. Атмосферата, въздухът, шумът - мечта за всеки футболист.

- Кой е мачът от вашата кариера, който няма да забравите?

- Борусия (Дортмунд) срещу Милан, когато ги победихме с 4:0. Играх страхотно. Няколко пъти направих невероятни финтове срещу съперниците. Изглеждаха направо комично.

- Срещу кой нападател ви е било най-трудно да играете?

- Луиш Фиго. Той можеше всичко с топката. В един момент го гледам пред мен, а в следващия вече е зад гърба ми.

- Споменахте, че сте започнал треньорска кариера в Турция. Защо не продължихте?

- Защото след раздялата с Ескишехирспор поисках да изчистя главата си от футбола. Повече от 20 години не спрях да играя и се чувствах уморен.

- Сега с какво се занимавате?

- В Бразилия съм и основно си движа свои лични дела.

- И накрая какво се сещате, когато ви споменат България?

- Напомняте ми за Бразилия. Вашите футболисти са темпераментни, обичат да дриблират.

- Познавате ли друг наш играч, освен Балъков?

- Естествено - Христо Стоичков. Един много специален футболист. Но не са само те двамата. Във вашата история имате доста силни играчи.

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти