Винс Картър: Не мислех, че ще стигна до НБА, а останах 22 години
Винс Картър: Не мислех, че ще стигна до НБА, а останах 22 години
27 юни 2020 | 16:20
1591
0
Една от емблемите на НБА и световния баскетбол през този век Винс Картър сложи официално край на кариерата си. Крилото игра четири декади в Лигата, носейки екипа на 8 различни отбора, и е един от най-добрите в историята, който така и не успя да спечели титлата. Той говори пред Ани Финбърг за миналото, настоящето и бъдещето.
- Винс, как си, как се чувстваш?
- Добре съм, чувствам се отлично. Много неща се случват по света, както и в баскетбола. Има голяма несигурност, но животът за мен е добър. С новината за отказването ми ще имам възможност да подобря играта си на голф. Сериозно - всичко е отлично.
- Предвид че Атланта няма да играе на турнира в Орландо, това означава, че ти официално спираш с баскетбола. Така ли е?
- Да, приключих с това да играя баскетбол. Повече няма да го правя професионално, ще го практикувам у дома. Може би и в някои мачове за ветерани и знаменитости.
- Какво е да сложиш край?
- Трудно е. Горе-долу около края на март усетих, че за мен това е всичко. Ако имаше някакво разочарование заради сезона, беше по-лесно да го приема по този начин. Нещата, които се случват по света, са значително по-големи от кариерата ми. Коронавирусът отнема животите на хората и това е много по-важно за мен. Да сложа край на кариерата си е много по-малко от случващото се около нас. Винаги има някой близък до теб, който е заразен. В Атланта имахме такъв случай с кончината на брата на собственика ни. Едно е да го чуеш, но съвсем различно е да го усетиш лично. През април си казах - "искаше ми се да не приключвам така", но след това успях да се отърся от всичко и видях позитивите. Пошегувах се за голфа, но обичта ми към този спорт ми помогна да преодолея и да оставя настрани баскетбола. Свърши се, но съм добре и ще се насладя на останалите неща, които обичам да правя. Това, че успях да реализирам последната си стрелба, също ми помогна. Ако не го бях направил, сигурно щях да съм разочарован и да искам поне още минутка, за да отбележа. Но ето - поне успях да вкарам последния изстрел.
- Често сме говорили относно това колко дълга е кариерата ти. Но какво те накара да решиш за края точно сега?
- Нямам представа. Като спортист усещам, че мога да изкарам още една година. Но разбирам как работи НБА и е доста напрягащо за по-опитните играчи. През последната година бях част от отбор, който се трансформира и залага на млади момчета. Не искам да кажа, че опитните са пренебрегнати, но те развиват нови лица. И това е малко стресиращо. Ако бях в отбор, който се бори за плейофи или титла, можеше и да е различно. Но съм човек, който вярва, че възрастта все пак има значение и макар да е трудно да го проумееш, нещата просто са такива. Когато си млад - създаваш и реализираш, след това нещата се променят и дойде моето време. Разбира се - трудно е, но играх от любов към играта и се оттеглям тогава, когато реша. Все още ми е странно, защото тепърва ще наруша собствената си рутина. Страхотно е да кажа, че няма да правя нищо, но това не съм аз.
- При всички положения, ако хората знаеха, че гледат последния ти мач, сигурно е щяло да има много сълзи...
- Честно да ти кажа, получавам писма и съобщения от хора, които дори не познавам, които ми казват, че ще пазят цял живот билетите от онзи мач в Торонто. Много е странно. И си помислих - какво ли щеше да бъде, ако бях казал, че това ще е последният ми мач. Сигурно нямаше да поберат желаещите да гледат. Щеше да е готино да се види как са дошли заради мен. Но и доста странно.
- Връщайки се назад, какво е чувството?
- Първо, трябва да е ясно, че дори не съм си мислил, че изобщо ще стигна до НБА. Да, много хора идваха при мен в колежа и казваха, че аз ще успея там. Но нямах такова самочувствие за себе си. Напротив, гледах Кевин Гарнет и бях сигурен, че той ще стане звезда. Същото и за Стефон Марбъри. Но не съм си представял, че ще успея. Да, надявах се, че ще имам шанс да поиграя малко, да запиша няколко срещи, но 22 години? За Бога, това е невероятно. Гледам хората около мен, отказват се след 10-15 сезона максимум. А аз достигнах тази кота и успях да изстискам още 7, дори не знам как.
- Как така не си бил сигурен?
- Най-странното е, че успях да вляза в Топ 5 след училище, което ми даде възможност да избера колеж. Но дори тогава не съм си представял, че ще имам подобна кариера. В университета усетих, че мога да се развия, тайно се надявах, но преди да стане реалност, не го вярвах напълно.
Какво следва сега извън голфа? Как ще изглежда новата глава?
- Все още ми е трудно да кажа. Да участвам в телевизионни предавания, свързани с НБА, е нещо, което планирам. Също така и да съм мениджър в отбор. Двете ми опции са такива, може би в един момент да стана и собственик на клуб. Към момента обаче ще изчакам да видя накъде точно ще поема. Говорил съм с някои отбори относно интереса им да заема мениджърска позиция, проведох разговори с различни телевизии и накрая да преценя. Най-трудната част е да приемеш, че първата фаза вече приключи. Това е най-голямото предизвикателство. Познавам се и това ще бъде най-трудно, преди да достигна до втората фаза. Да, от 3 месеца не съм играл баскетбол, но все още водя тази вътрешна битка в себе си.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)