Алекс Лазаров: Джокович е непринуден, не е изкуствен

В последните години Сърбия произведе топ тенисисти като Новак Джокович, Филип Краинович, Душан Лайович, Виктор Троицки, Янко Типсаревич, Ана Иванович и Йелена Янкович. На какво се дължи това и какво липсва на България? Отговорите пред Канал 3 даде Алекс Лазаров:

"В Сърбия има много хора, които обичат тениса и да помагат, което не навсякъде го има. Да, те имат талантливи тенисисти, но и ние имаме много талантливи хора, които се изявяват, но няма как да се сравняваме – както сме близки държави, така сме и различни".

Един от най-добрите ни тенисисти коментира и каква е разликата между България и Сърбия по отношение на тениса:

"Общото е тенисът, различното – манталитетът".

Алекс сподели и мнението си по темата дали сръбските тенисисти са по-промотирани от българските:

"По-промотирани – не, повече се подкрепят. Това е много важно, защото когато усещаш подкрепа, се чувстваш по-добре и играеш по-добре. Това, че имат по-голямо поле за изява е факт, но и нашето не е по-малко. Въпросът е да се замислим дали правим нещата правилно".

В момента Алекс Лазаров е в Белград, където участва в турнир, организиран от Янко Типсаревич. Няколко дни по-рано се проведе първия уикенд от „Адриа Тур“ – серията от събития, организирани от световния №1 Новак Джокович.

"Всичко опира до личния избор. Искаш ли нещо, ще изровиш света да го направиш. Джокович е пример за това как трябва да изгладим различията си. Той е №1 в света, може и нищо да не прави за някого, няма кой да го съди. Той обаче е тръгнал по друг път".

"Джокович е непринуден, не е изкуствен".

Лазаров говори и за академията на Янко Типсаревич:

"Миналата година той идваше да наглежда състезателите си, да им каже по няколко думи. Това е най-важното – главните действащи лица да са около децата. Така усещаш, че си отишъл и си инвестирал в нещо хубаво. Други сърби също идват да тренират тук, за да привлекат децата, защото когато видиш твоя идол да тренира, искаш и ти да станеш като него".

"Минах през много неща, целите и мечтите си остават. Пораствайки, се сблъскваш с действителността, която невинаги е такава, каквато си си представял, че ще бъде. Това е част от живота".