Андрей Жеков: Свикнах да съм черната овца

5 дек 2007 | 12:19
3004
1

Андрей Жеков беше един от най-щастливите волейболни национали на летището.
Разпределителят игра силно в Япония и накара критиците си да се наврат в миша дупка.

- Андрей, поздравяваме те за мъжката игра. Доволен ли си от олимпийските визи и третото място?
- Благодаря. Доволен съм. Виждам, че всички в България много се радват на успехите ни. Класирахме се за олимпиадата, а това беше голямата ни мечта и цел от 3-4 години. Няма как да не съм щастлив.

- Кой беше най-трудният момент в Япония?
- Във всеки мач имаше трудни моменти. Със сигурност най-важните бяха в срещата с Русия. Може би тази победа ни класира за Пекин. От друга страна не трябва да се подценяват и останалите двубои, защото ако не ги бяхме спечелили, нямаше да стигнем дотук.

- Защо рухнахте срещу Бразилия?
- От мача с Бразилия не бива да правим генерални изводи. Ние не играхме и на 50% от възможностите си. Предишният ден водихме много тежка битка с американците, която загубихме. Играхме доста добре и заслужавахме да спечелим, но стават и такива неща. Не успяхме и в двубоя с бразилците, защото в главите ни още бе кошмарът от предния ден. Ако бяхме победили Бразилия, сигурно щяхме да държим сега в ръцете си Световната купа.

- Мечтаете ли за нещо повече на олимпиадата?
- Има цяла година до Пекин. Да си пожелаем да бъдем здрави и когато се съберем отново в националния отбор, да се подготвим добре. Показахме, че имаме големи възможности.

- Изненада ли се, когато те обявиха за играч на мача с Русия?
- Да. Не очаквах, защото бях доста превъзбуден. Емоциите ми дойдоха в повече. Даже не чух, че казаха името ми. Момчетата ме побутнаха напред. Още не съм си направил изводи от турнира. Усещането след двубоя с руснаците беше неописуемо.
Рядко съм се чувствал толкова щастлив и удовлетворен от това, което показахме като отбор и аз лично. За мен този двубой бе по-специален.

- С какво ще запомниш Япония?
- Имам много хубави спомени. Вече втора година правим фурор в тази страна, в същия град и в същия хотел.

- Лично теб какво те мотивираше в мачовете?
- На всяко състезание съм се водел от желанието да се представям възможно най-добре. Волейболът е моята професия. Това обичам най-много да правя. Така че не е имало нещо по-специално за този турнир. Залогът беше наистина голям, защото олимпийските игри бяха нашата голяма цел. От 2005 г. мислим и говорим само за това.

- След европейското отнесе куп критики. Как се справи с напрежението?
- Казвал съм си мнението по този въпрос. Те не ме касаят. Вижда се как един ден ме критикуват, а после бием и съм най-добрият. Критиките се отразяват повече на близките ми, само това ме притеснява. Знам, че някои са добронамерени, но други идват от хора, които не са искрени.

- Дълго време бе черната овца. Успя ли да изкупиш грешките?
- Не съм търсил изкупление. Единственото, към което се стремя, е да играя по начина, по който мога, за да побеждава отборът. Критики винаги има. В момента, в който загубим, веднага ще се появят. Повярвайте ми!

- Това не ти ли пречи?
- Не мога да съм спокоен. Приел съм го като нещо нормално, защото моят пост е доста важен. И най-малката грешка се вижда и тежи много.

- Какво промени от септември до октомври?
- Опитах се да бъда спокоен и работех още повече в залата.

- Беше най-спокоен в последните три мача.
- Със сигурност бях най-уморен.

- Помогна ли ти трансферът в Гърция?
- Чувствам се добре там. Дано наистина преминаването ми в Патра да изиграе ползотворно влияние. Хората в клуба ми вярват, което е много важно.

- Чувстваш ли вече признанието на хората около теб?
- Не. За мен най-голямото признание е, че отборът се класира на олимпиадата. Когато отборът губи, знам, че аз ще съм виновен. Когато печели, всички сме играли много добре.

- В семейството си ли намираш опора?
- Да. Най-голямата подкрепа е там.

- Какво донесе на децата от Япония?
- Сувенири и още няколко играчки.

- Връщането на Владо Николов и Христо Цветанов помогна ли на отбора?
- Те са двама много добри и опитни състезатели. Със сигурност бяхме по-силни с тях.

- Можеш ли да сравниш емоциите след бронза от световното и сега?
- Успехът на световното наистина беше голям, но аз не мисля, че сега е по-малък. Турнирът беше като минисветовно първенство. Изиграхме 11 срещи за две седмици. Програмата беше убийствено тежка.

- Какви са амбициите ти?
- Да съм здрав и да се подготвям добре. Не мисля, че това е най-големият успех, който можем да постигнем.

- Кой е най-добрият ти приятел в отбора?
- В различни моменти съм получавал подкрепа от всеки. Най-близък съм с Боян Йорданов, винаги сме в една стая

- Отборът е много добър, но как се стиковат силните характери?
- Не е лесно, защото всеки е личност. А за да има добър резултат, трябва да има разбирателство на игрището. С разговорите помежду си успяваме да намерим общия път, по който да вървим заедно. Най-важно е какво става в главата на всеки един. Чувстваш ли се уверен, нещата вървят. Ние не се познаваме от вчера. Когато не си спокоен, все едно не си с хората около теб. Всичко е свързано с психиката.

- За какъв медал мечтаеш от Пекин?
- Имаме сили за повече от трето място.

- Вдигнахте много високо летвата. Вярвате ли, че ще можете да защитите очакванията на хората?
- Да. Знам, че имаме сили.

- Нова година - в България или в Гърция?
- В Гърция.