Вход / Регистрирай се

Иван Кристоф: В България няма морал

Иван Кристоф: В България няма морал

Иван Кристоф, известен още като "Човекът паяк" даде специално интервю за Sportal.bg, в което говори за плановете си да постави нов световен рекорд, за влечението си към екстремното, за живота си в Канада и за това как вижда промените в България отвън. Той сподели и мнението си за своето участие в популярното шоу "Сървайвър".

- Да ни кажеш нещо повече за тази каска, която може би вече се е сраснала с теб?

- Ами това ми е като втората природа- част от мене, тъй като няма значение, че е дъжд, аз не мога да изпусна последните моменти да си карам скутера Гарели, така че винаги си я нося. Между другото това е още от крана като си бях сложил специално България тъй като поне като минавам, макар че то като караш бързо до 300 км/ч никой не може да го раздвижи, но моториста си е моторист ако ще и на десетия етаж, той пак си е моторист.

-Можеш ли да направиш една демонстрация какво прави вятъра в твоите коси когато караш с 300 км/ч?

-Ха- ха...Фффффффф-шшшшъъъъъъ... Ха! Виж това не е обяснимо. Аз веднъж съм го правил, тъй като над 280 км/ч това вече е в границите на безумното, тъй като тогава зависиш и от най-малки фактори, като примерно едно малко камъче да речем. Но наистина е хубаво тогава да усещаш как просто въздушната тяга просто те кхъъъ... те смачква нали и да почустваш как в сърцето сякаш се сливаш с двигателя на мотора. Това са невероятни преживявания. Но веднъж е достатъчно да го направиш, още повече вече като родител - имам двегодишна дъщеря - Евка, вече мисля по съвсем друг начин. Така че това е един хубав спомен.

-Каза че имаш двегодишна дъщеря, това означава ли, че като порасне може да тръгне по пътя на татко?

-Ами аз ще давам всички възможности тя да си избере собствения си път, тъй като вярвам, че човек трябва сам да си кове пътя. Разбира се като баща ще дам най-доброто, което съм научил и ще й споделя моите грешки, които съм правил, така че тя да има избор да прави най-доброто. Но основното нещо, на което ще наблегна е на същата тази постоянна тонност на принципи да се изгради и в нея.

-Къде предпочиташ да израстне - тук или в Канада?

-По принцип тя в момента е в Канада и смятам, че докато почне да си изгражда като характер вече нещата ще се пооправят в България като начин на мислене, тъй като, това което виждам - морала в България доста  е спаднал и лошото е че в някои телевизии то даже се прокламира това уважение към мутрите, наричат ги герои даже...

-Дето само паметник не им вдигат...

-Абсолютно.(смее се). Аз просто бях изумен като наблюдавах промените, когато човек, който е в Канада, в чужбина, имам предвид в Канада, където отговорността е доста голяма и последствията ако сгрешиш са доста големи, тъй като съдебните случаи са доста големи, да те обяват за герой на Торонто и номиниран за герой на Канада и изведнъж идваш в България и някакви мижитурки само от комерсиална гледна точка почнали да плюят, манипулират, режат кадри и ти се получаваш като антигерой, за да може негово величество мутрата да бъде извисен в герой. Това нещо ме шокира и затова на този въпрос мисля по-добре дъщеря ми да бъде в една спокойна обстановка, да има едно спокойствие, още повече, че като студент в Университета на Торонто, много бях възхитен от начина по който моралните ценности, не само че се възхваляват, те са като нещо съвсем естествено. Просто ако бягаш от тях ти си аутсайдер.

-Кога тези морални ценности ще настъпят и в България?

-Ами аз мисля, че когато повече започнат да се уважават хора като Левски, Ботев. Например за мене Ботев е точно последния самурай, тъй като както в "Пътя на самурая" - моралния кодекс на Бушидо, на самураите, истинската смелост не е това да правиш нещо откачено, както да караш мотор бързо, а да влезеш в битка, която знаеш, че ще загубиш. Той така е и направил и до последния момент в живота си той е знаел, че ще загуби  обаче той е поставил живота в една кауза по-голяма от неговия живот. Същото беше и когато отидох и в Сървайвър. Аз знаех, че там ще бъда за кратко време, защото моя характер не се възприема като нещо нормално, той е заплаха за един вид племе по-малък вид го видиме. Но пък за мен беше по-важно това, което мога да използвам, за да обучавам хора, които ще спасяват, които ще отреагират в критични ситуации, как да действат и да удържат на принципите си.

-Каза Сървайвър, според теб България племе ли е или е народ?

-Значи виж сега ние сме народ, така пише поне в конституцията - държава. Но лошо е когато племената на определен специално подготвен екип, който понеже е икономически изгодно да покаже най-гадното, подлото и то да бъде професионално изопачено. Това е лошо, че когато един народ го наблюдава и децата, тъй като видях във форумите какво уважение към простотиите имат, така че е много важно да не следваме тоя принцип от народ да се превърнем в племе.

-Чакай че аз малко прихванах от твоя акцент. Кажи какво стана със спец отрядите, коити трябваше да правите тук с кмета?

-Ами по принцип това е едно доста занапред във времето си. Аз съм отворен, аз съм осигурил екипировката, моторите, аварийната кола, методиката, всичко възможно, даже тази награда, която никой не посмя, не се е осмелил да предизвика, 250 хил. лева, която обявих за този който направи поне едно от моите постижения  тя с удоволствие ще бъде дарена на такава служба, която се занимава с такава дейност и заслужава.

-Аз доколкото знам във филм се провали преди няколко години един рекорд за Гинес...

-Това беше мънчък, съвсем мъничък само някакви 100 метра. Аз просто ми беше неудобно да го пусна в Гинес, защото там обичам 1000 метра, 2000 метра.

-Сега предстои нов опит за рекорд на Гинес. Нещо повече да ни кажеш?

-То няма да бъде опит. Той ще бъде рекорд за Гинес. По принцип няколкостотин метра съм си ги катерил с въже от хеликоптер в Канада. Оказа се, че в България при такава... няма един хеликоптер, който да може да изпълни тази операция. Дори едни малки 100 метра не мога да ги направя. А в Канада ще имам много по-голяма подкрепа и от канадското правителство, повече и от българското. Също така миналата седмица ...

-Добре не е ли логично като си българин и като ще влизаш в книгата за рекордите на Гинес да го направиш в България, въпреки ...?

-Точно това, че аз се стараех да го направя в България, даже аз много загубих чисто и професионално и комерсиално, че се опитвам да го правя в България, тъй като в Канада само като спомена че го правя с канадското знаме, аз ще бъда осигурен и финансово и презадоволен и от спонсори и канадското правителство. Да ви кажа например на Жак Вилньов 2 млн. долара са му платили правителството, само за да сложи ето това малко знаменце на Канада във Формула 1. Виж за какво говориме. Така че аз финансово губя и може би всички приятели викат "Абе, Иване, ти си луд!" .

-А луд ли си?

-Ами виж сега научно-изследователски го доказват, че не съм луд, защото когато застрахователите искаха да ме застраховат, понеже имах така няколко катастрофи, аз ходих на лекари, те ми казват ти си си добре, щом си оцелял в такива критични ситуации ти не може да си луд. Лудите - те умират бързо.

-Добре само за последно да ни кажеш, горе-долу в какво се състои този рекорд?

-Ами значи, немога да обясня такава динамика, където има моменти, в които като че се чувстваш като в центрофуга, но тези, които ще дойдат в Боевски клуб да ме гледат как тренирам, които ме видят как си карам колелото "DRAG" екстремно и мотора, те ще видят един малък елемент от това, което ще изпитам там на няколкостотин метра над земята, всъщност на няколко хиляди метра над земята, ако трябва да бъда по-точен.

-Между другото сега можеш да си пожелаеш нещо, защото имаш паднала мигла, стига да познаеш на кое от окото. Няма да ми казваш какво си си пожелал, другия път ще ми кажеш дали се е сбъднало.

-Добре! Сега мога да ти пожелая, сега съм се концентрирам в един проект тук в имуноформа и за това нещо искам да дам най-доброто на тези, които ми помогнаха - партньори, и да не бъде като реклама, но много съм благодарен на "DRAG", аз за това съм вече само с материи като на фланелката и екипировката тъй като ...

-Не се събличаи сега - не сме нощно шоу!

-Да..., но искам само да кажа, че е голямо удоволствие, че виждам че в Бълагария вече започват да се произвеждат материи, които наистина можеш да си ги чувстваш като втора природа и има едно доста голямо корпоративно рамо от хора, които най-вече са в спорта и имат желание този спорт да се развива в България, както и Sportal - вашата телевизия.

-Понеже ние се намираме на десетия етаж - ти бързаш да тръгваш - ще слизаш директно по фасадата, ще те помоля само да демонстрираш пред нашите зрители как точно слагаш каската и надолу няма да те снимаме.

-Значи първо е много важно да си махнеш якето от каската...

-Иначе ще ти натиска малко.

-От съображения за сигурност само да кажа, тъй като вече нали ние представляваме тази марка - "Скутър и гарели", е важно човек да не си я слага само за козметика, ами и да си я закопчава. Защото като падне мозъка ти прави пляк-пляк и е много важно тя да не ти отхвърчи.

-Ама трябва да ти кажа, че с каска си още по-хубав.

-Моля... Ами аз съм си грозен от малък ама тука гледам малко каски, това-онова да се пооправя

- И на шофьорите да кажеш нещо, че нали знаеш как карат в България?

-Значи това не бих го нарекъл шофьор, макар че понякога и аз я имам тази тенденция. Много е важно поне да наблюдават мотористи. Хората не са свикнали, още повече по това време, някой да бъде зад тях, но просто фундаментално важно е да си поглеждат в ляво и в дясно, знаем какви трагедии са тези, които са убили хора, още повече че ще бъдат напнати от такива мотористи като нас, които се старем да вложим този елемент на сигурност на хората, че хората не са единствените на пътя - има и мотористи, има и колоездачи.

-Това бешв Иван Кристоф ексклузивно специално за вас зрителите и читателите на Sportal.

Следвай ни:

Още от Булевард

Виж всички