Перо Антич е роден на 29 юли 1982 г. в Скопие. Македонец, но има сръбски паспорт, защото дядо му по бащина линия е роден там. Висок 210 см. Играе тежко крило. Кариера: Работнички (1998-2000), АЕК Атина (Гър) (2001-05), Цървена звезда (2005-07). Национал на Македония. Преди да отиде в АЕК, изкарва година в гимназия в САЩ, след което отхвърля оферта за спортна стипендия в престижния университет Джорджтаун. “Няма как да откажеш, когато те кани Драган Шакота”, признава с усмивка дългучът. Носител на купата на Сърбия с Цървена звезда (2006) и вицешампион същата година. Двукратен четвъртфиналист в УЛЕБ Къп със Звезда. По-малко от две седмици преди старта на българския шампионат и повече от месец преди началото на сезона в турнира за Купа УЛЕБ състезателят отговори на въпроси на "Тема:Спорт".
- Как върви адаптацията ти в Лукойл Академик?
- Малко съм уморен, защото цяло лято играх мачове за националния отбор, а с Цървена звезда приключихме първенството в Сърбия чак на 28 юни. Полека-полека обаче ще се адаптирам.
- Как ти се струва отборът? Има доста промени в сравнение с преди две години, когато Лукойл отпадна на осминафинал от Звезда в УЛЕБ?
- Всичко е супер. За да дойда тук, заслугата е на Сашо Везенков, Ристе Стефанов и Марин Докузовски. Имах предложения от Русия, Италия и Испания, накъдето почти бях тръгнал, когато се обадиха от София. Спокоен съм, щастлив съм. Сега чакам само семейството ми да дойде при мен. Имам син на седем месеца. Казва се Лука. Татуирал съм си името му върху ръката (б.а. Антич сваля горнището на анцунга, за да позира пред фотографа).
- Тук треньор обаче не ти е Докузовски, а Желко Лукаич, който е известен с лютия си нрав. Как се спогаждате?
- Болната тема тук е, че за четири сезона в УЛЕБ тимът не може да стигне по-далеч от осминафиналите. Каква бе рецептата за успех в Цървена звезда?
- Бяхме млад и амбициозен колектив. Вярвахме си. Така победихме Реал Мадрид и УНИКС Казан. Защо да не го повторим и сега? Не виждам причина. Е, винаги ще има по-големи имена от нас, но преди да излезеш на терена, не знаеш кой е по-голям.
- Как започна да се занимаваш с баскетбол?
- Случайно, макар че може да се каже, че съм от спортна фамилия. Брат ми е виновен, че играя. Той се записа в Работнички и ме запали и мен. От осемдесет деца ни избраха двайсет. На шестнайсет години Докузовски ме взе и в мъжкия отбор. Впоследствие брат ми отказа. Сега пее и е мениджър на дискотека в Скопие. Баща ми обаче е играл четиринайсет години професионално в бивша Югославия. За времето си е бил едно от най-добрите крила (б.а. Зоран Антич). Майка ми е тренирала хандбал, но рано-рано е приключила.
- Защо си толкова нервен на игрището? Всички ме предупреждават, че си много благ, но само докато не се ядосаш...
- Всичко вече е зад гърба ми. Повече не бих се сбил със свой съотборник, но бих набил съперник заради съотборник (смее се). Историята със Синиша Аврамовски е забравена. Извиних се на него и на отбора (б.а. - Антич бе за кратко изваден от националния на Македония).
- Кое най-много ти доставя удоволствие в баскетбола?
ЛЮБИМИ НЕЩА
Храната
Обожавам така наречената fastfood. Мога да ям всеки ден McDonalds и KFC. Тук обаче прекарвам много време с Ристе Стефанов, който ме натиска да ям супи и манджи.
Киното
Scarface и Godfather с Ал Пачино.
Музиката
Всякаква. Може и българска. Трябва обаче да имам добра компания и хубаво настроение. Иначе не се получава.
Спортовете
Мразя шах, но харесвам всички спортове, които се играят с топка. Голям фен съм на тениса. Уважавам Марат Сафин и Новак Джокович. Първият, защото е нервен, все си мята ракетата. Вторият има невероятна харизма. Но любимец ми е Майкъл Джордан.
Влади ЛАЗАРОВА, "Тема:Спорт"
снимки: "Тема:Спорт"
- Не сме работили преди заедно. Преди да се срещнем, бях слушал за него. Че е строг, взискателен, че крещи по играчите. За мен е голямо предизвикателство. Подписах без колебания, когато разбрах, че Лукаич ще води Лукойл. На нас ни трябва точно такъв човек. Модерен треньор, който не само да знае какво иска, но и да е наясно как да накара баскетболистите да го постигнат.
- Да забивам и да подавам. Господ ми е дал отскокливост, но пък удоволствието да асистираш е несравнимо.