В неделя Испания стана европейски шампион по волейбол на първенството в Москва. Преди старта на шампионата тимът минаваше за твърд аутсайдер. После анализаторите обясниха чудото с едно име - Андреа Анастази. За три години италианският треньор промени изцяло облика на испанския тим и донесе със себе си непримиримия дух за победа. Спечелената от Анастази и момчетата титла донякъде успя да заличи мъката на цяла Испания след загубения финал на европейското по баскетбол.
С помощта на бившия национал Милчо Миланов, който сега е треньор в Испания, "7 дни спорт" успя да направи това интервю с най-актуалната личност в европейския волейбол в момента.
- Г-н Анастази, поздравления за спечелената титла.
- Много благодаря.
- Какво чувства един италианец, който е направил Испания европейски шампион?
- В момента съм на седмото небе. Велико е, когато си спечелил титлата с отбор, който не е сред фаворитите. Много съм щастлив. Искам да продължа работата си тук.
- Как ви посрещнаха в Испания?
- Много добре. Всъщност сега съм в Италия. Следващата седмица обаче заминавам за Испания, тъй като тогава ще празнуваме заедно. Поканени сме от министър-председателя Хосе Луис Сапатеро, който иска да окаже специална чест и да благодари на момчетата.
- На какво се дължи успехът ви?
- Убеден съм, че ключът е в упорития труд, който положихме. За отбор като нашия е много важно да сме сплотени. Смятам, че работата ни бе феноменална.
- За много хора представянето ви е изненада. Вашето мнение?
- Със сигурност. Напълно споделям това твърдение. Винаги влагам всичко, за да печеля. Както и отборът ми. Но е нормално в момента и аз да съм изненадан. Като цяло представянето ни това лято беше впечатляващо.
- Мечтаехте ли да победите Русия насред Москва?
- Това - да. Защото играта на Русия на европейското изобщо не ми хареса. Наблегнаха много на нападението. Те са доста силни физически, но това не е достатъчно. Испания показа чудесна игра от тактическа гледна точка. Мачът трябваше да свърши 3:0 за нас. Категорично. Но съдиите подпряха домакините.
- Защо според вас се стигна до тази очевидна помощ от страна на реферите?
- Не знам. Мачът се игра в Москва, даваше се по телевизията и се очакваше победа за Русия. Съдийската помощ беше абсолютен срам
Абсолютен! Имаше моменти, в които дори оставах без думи. Подобно нещо не бях виждал никога в живота си. Отборът ми обаче игра много по-добре и показа, че заслужава да е шампион на Европа. Радвам се, че накрая момчетата ми успяха да се съсредоточат и да спрат да гледат съдиите.
- Как съумяхте да накарате волейболистите си, които очевидно бяха изкарани извън нерви, да запазят концентрация и да победят?
- Такъв е духът на отбора. Ние сме родени бойци. Борим се до последно, без значение дали срещу съдиите, срещу съперника или срещу нас самите. В Москва изиграхме исторически двубой.
- Как успяхте да направите европейски шампион от един отбор без звезди?
- Вярно е, че в състава няма изявени имена. Целият ни отбор обаче е звезда. Защото играхме като един. Нашият колектив беше най-добрият на това европейско първенство, а в подобен турнир това е най-важното.
- Какво променихте, когато поехте националния отбор?
- Доста неща. На първо място бяха методологическата, тактическата и техническата програма. Освен това промених характера на отбора, активността на състезателите. Хубавото бе, че момчетата имаха доверие в мен и ме следваха. Всички тези неща доведоха до спечелването на европейската титла.
- Кои са качествата на испанските волейболисти, които ги отличават от останалите?
- Доста съм мислил върху нравите на испанците. Те обичат съревнованията и в същото време притежават изключителна национална гордост.
- Вашият договор с Кралската волейболна федерация на Испания вече изтече. Искате ли да го продължите?
- По-скоро от федерацията искат това да стане (смее се). Истината е, че в следващите дни ми предстоят разговори с ръководството и те трябва да отправят своето предложение. Много ще се радвам да продължа работата си тук защото ценя момчетата и усилията на федерацията.
- Гледате ли на испанския национален отбор като на трамплин, който да ви върне начело на Италия?
- Не, не. Идеята ми е съвсем различна. Аз съм професионалист и не използвам поста си в Испания, за да се върна в Италия. Харесвам работата си, без значение дали губя, или побеждавам. Обичам Италия и живея в Италия. В Испания ходя само за около месец-два, когато съм ангажиран с националния отбор. Ще се радвам един ден пак да работя в Италия. Сега обаче съм доволен от това, което върша, и от хубавия опит, който трупам.
- Кой от големите ви успехи с националните отбори на Италия и Испания ви е най-ценен?
- Разбира се, че последният. Защото това е страна, която никога досега не бе печелила подобно отличие и в момента е на 24-о място в световната ранглиста. При тези условия обаче много ясно проличава работата на треньора.
- Какво мечтаете да постигнете?
- Много обичам работата си. Вече казах, че винаги искам да печеля. Целта ми е съставът, който водя, да се развива, да играе хубаво и да е сред най-добрите. В момента усилията ми са насочени към Испания, но това важи и за всеки друг отбор, в който ще работя.
- Какви са целите пред националния отбор на Испания?
- Надяваме се да получим покана от международната федерация, за да участваме отново в Световната лига. Тук проблемът е в телевизиите. Волейболът не е популярен спорт, а трябва да се платят доста пари за излъчването на срещите. Сега това е най-важното за нас. Смятам обаче, че нещата ще се развият положително. Все пак Испания вече е в елита, след като спечели Европейската лига и европейското първенство.
- Каква роля изиграха за вашия отбор златните медали от Европейската лига?
- Там бяхме в много тежка предварителна група. Играхме с Холандия, Германия и Белгия - три развиващи се отбора. На полуфиналите победихме Словения. На финала пък срещнахме Португалия, един интересен отбор с играчи, които са много наясно с волейбола.
- В Испания основните спортове са футболът и баскетболът. Очаквате ли волейболът, който е малко популярен, да се развие след европейската титла?
- Искрено го пожелавам на Испания. Аз съм италианец и само работя в тази страна. Въпреки това испанците го заслужават. Там нещата, в които се влагат усилия, стават хубави. Страната се развива много бързо.
- В Русия някои отбори се възмутиха от схемата на провеждане на европейското. Какво мислите вие?
- Схемите често се променят. Независимо от това турнирът си е турнир. Моята работа като треньор е да печеля. Така че схемата е перфектна.
- Някои от отборите, считани за фаворити, отпаднаха рано. Смяташе се, че групите В и D и респективно потокът F от втората фаза са по-силни. Въпреки това шампионът излезе от другия поток, както и 3-ият, 5-ият и 7-ият в класирането. Вашето обяснение?
- Много се говори. Казват се хиляди неща, а никой не гледа каква е реалността. Истината е, че доста отбори израснаха в последно време. Хората нямат обективна преценка за техническото състояние на всички състави. Причината е, че Испания, Германия и Холандия не участваха в Световната лига. А това не са никак слаби отбори.
- Какво мислите за България?
- Това е много силен отбор. Особено през последните две години под ръководството на Мартин Стоев, който беше мой играч, българите направиха много голям скок. На световното в Япония отборът игра феноменално. Волейболистите са от световна класа. Като че ли обаче липсва нещо. България може да победи всеки и да загуби от всеки.
Последният пример е от европейското. Отборът спечели с 3:0 срещу Италия, а падна със същия резултат от Финландия. В Япония пък тимът стигна полуфинал с Полша след супер представяне. Убеден съм, че с този състав България може да спечели титла от някое първенство.
- Мислите ли, че Мартин Стоев е усвоил нещо от вас?
- Като треньор не го познавам. Затова не мога да коментирам.
- Кое е най-важно в модерния волейбол?
- За мен - техническата грамотност на отбора.
- Каква е разликата между това да играеш и да ръководиш отбор?
- Огромна. Като състезател можеш да разчиташ на другите, които са на полето. Треньорът винаги е сам. Като губи, всички се отдръпват. Като побеждава, целият отбор е с него.
- Коя е магията, която прави от италианците най-добрите специалисти?
- Волейболът в Италия е с дълга история. Иначе смятам, че ние сме продукт на доброто представяне на националния отбор в последните 20 години.
- Днес започва европейското за жени. Смятате ли, че испанките могат да повторят успеха на мъжете?
- Отборът разполага с много добър треньор. Аурелио Уреня свърши доста работа и момичетата са подготвени на ниво.
Досие
Андреа Анастази е роден на 3 октомври 1960 г. в Поджо Руско (Италия). Висок е 183 см. Играл е като посрещач. Започва кариерата си в Серия А1 през 1977/78 с Либретас Парма и я прекратява през 1993/94 в Дуе Кастели Бустафа (Мантова) в серия В1. За националния отбор на Италия има 141 мача. Печели европейската титла през 1989 г., световна през 1990 г. и Световната лига през 1990 и 1991 г. Като треньор дебютира през 1993/94 в А2 с Бреша. Поема националния отбор на Италия през 1999 г. Като треньор печели златен (1999) и сребърен (2001) медал от европейското, Световната лига (1999 и 2000) и бронзов медал от олимпийските игри в Сидни през 2000 г. Отстранен е след отпадането на 1/4 финал на световното през 2002 г. С Италия има 151 мача (108 победи и 43 загуби). От три години е начело на мъжкия отбор на Испания.
Любими неща
Филм: The big wednesday. Разказва се за сърфисти, които чакат идеалната вълна.
Актьор/актриса: Нямам любими. Има много добри. По принцип гледам филмите заради самите тях. Не робувам на някой режисьор или актьор.
Музика: Италианска и испанска. Напоследък слушам доста Алехандро Санц.
Спорт: Футбол и тенис. Много харесвам Ювентус и когато мога, подкрепям отбора.
Спортист: Роджър Федерер.
Храна: Тапас (хапки).
Напитка: Италианско червено вино.
Страна: Италия. За Испания също съм заделил малко място в сърцето си.
Място за отдих: Сардиния и Балеарските острови.
Мото: Напоследък казвам на момчетата, че е важно всеки от нас да има "трите С-та": глава, сърце и топки (б.а. - на испански: cabeza, corazon y cojones).
Божидар Къртунов, "7 дни спорт"




