Вход / Регистрирай се

Свирчовци на дузпата

Свирчовци на дузпата

"Що за човек трябва да си, за да станеш страничен съдия?" Култовата реплика на спектакъла "Фенове" на Елин Рахнев разсмиваше препълнените театрални салони. Наистина, що за човек трябва да си, за да изтърпиш каруцарски псувни за майка ти, сестра ти и цялата рода, куп шамари от нечистоплътни шкембелии по селските терени, докато започнеш да ядеш бял хляб по елитните дивизии. Особено в България, където мутренските години на прехода не гарантираха спокойствие и на най-печения футболен рефер. Мераклии за тази мазохистична професия обаче никога не са липсвали. Още от времето на комунизма футболният съдия беше свързван със солидни странични доходи, ако не във вид на банкноти, то под формата на пълен багажник с вино, ракия, кокошки и някое кожухче.

В първите години на демокрацията съдиите също заработвaха добре и на терена, и под масата. "Съдията се е продал колкото евтина проститутка", изцепи се покойният Илия Павлов, ядосан на Младен Благоев, който окепази дербито Славия - ЦСКА през далечната 1998 г. Във футболните среди обаче се шушукаше за подкупи, стигащи за цяла седмица в елитен публичен дом: от 10 000 лева до нова лека кола. 10 бона поискал Момчил Врайков, за да бутне на Славия, заяви босът на "белите" Венци Стефанов. Колегите му знаеха тарифите на съдиите и техните началници и редовно се възползваха от това. Отделно доста от елитните рефери ги брояха за хора на висаджиите или сикаджиите.
Освен с морков, разбирай рушвети, свирчовците бяха възпитавани и с тояга. Още се разказват легенди за стаята на един от стадионите край река Струма, където висяло бесило.
Съдийската баница не беше съвсем постна и в по-ниските ешелони.  Спонсори в "Б" групата обикновено бяха градските или селските винзаводи, мандри, колбасарници. Подкупът също скачаше до 5-10 хиляди лева, ако мачът решаваше влизане в елита. За подобни суми поне се говореше при скандал между Пирин и Светкавица.
По онова време комисията "Кушлев" още я нямаше и съдиите смело демонстрираха висок стандарт напук на мижавите си доходи на книга. Половината пък въртяха бизнес с футболните босове - я дилърчета на петрола им, я посредници на вафлите им.
На село също картинката беше регламентирана - кокошка, винце и солидно напиване в кръчмата. Съдията си знаеше урока - дузпа за домакините в началото, за да не го бият.
Постепенно обаче пипалата на съдийските шефове преразпределиха паричните потоци. Подкупите взеха да поизчезват. Не защото се свири честно. Схемата е ясна - влиятелен началник от БФС (тип Иван Леков, Борислав Александров, а според Венци Стефанов - и Стефан Орманджиев) се ангажира срещу солидно заплащане с един или повече отбора. Шефът се обажда на съдията и му нарежда за кой тим да свири. Съдията има какво да губи - официалните си доходи. Защото неговият "патрон" му осигурява наряди. А в "А" група човек вече може да заработи добре според официалните тарифи. 1000 лв. прибира главният, по 700 отиват за помощниците, а още 400 лв. за четвъртия. В "Б" сумите са съответно 500, 400 и 300 лева. Прилично е дори във "В" - 100, 70 и 50 лв. Един добър съдия може да си докара 4-5 хил. лева бруто на месец по следната схема - 3 мача в елита, един в "Б" група, един-два от дубъла (80 лева хонорар) и още толкова на юноши (40 лева).
Реферите обаче пищят, че чистите пари спадат рязко. 10% е плоският данък. Свирчото сам плаща пътя, затова обикновено бригадата ползва една кола. Далечно ли е разстоянието, едни от най-охулваните хора в държавата си вадят от джоба за хотел. Малки отчисления отиват към Съдийската комисия за организирането на прочутите семинари и банкети. Родните рефери плащат сами и костюмите си. Накрая на годината остатъкът се облага с данък общ доход.
Яката лапаница обаче е в мачовете под егидата на УЕФА (евротурнири, квалификации). Затова и Иван Леков иска на един от записите 5000 лева от Ристосков, за да го качи в по-горна категория.
Международният съдия прави по 1200 евро на мач. УЕФА плаща задължителни 600 евро командировъчни за 3 дни. 200 евро се полагат безотчетно за евентуални визови разходи и вътрешен транспорт. Още 300-400 евро е хонорарът, като разликата в заплащането на главния и страничните не е голяма. Парите са чисти, УЕФА си плаща предварително данъка в Швейцария. Но хубавите бонуси са по Коледа. Тогава от евроцентралата изготвят награди за всеки свирен мач според оценката и категорията на съдията. В най-високата група, където от нашите е единствено Антон Генов, се прибират по 1500 евро на среща. Иначе сумите са между 300 и 500 евро. При 4-5 мача на година коледният бонус става повече от приличен.
Подкупи не липсват и в Европа. Разказва се история за бивш наш рефер, който намерил 30 000 евро под възглавницата си преди мач на новоизгряващ клуб от бившия СССР. В Гърция, Португалия, Испания проститутките са задължителни. По семинарите не само в България, но и в чужбина се залага на пиячката и жените. Хотелиери в Старозагорски минерални бани пропищяха от свинствата на арбитри, които се прибрали пияни от дискотека и изпочупили вратите. "Играхме боулинг в Стара Загора и кротко се прибрахме", оправда се един от трошачите. Жълт вестник пък спипа самия Антон Генов с руса девойка на общ семинар между българските и македонските съдии в Скопие. Подобни мероприятия бяха любими на доц. Васил Жечев - любимият шут за трапеза на Батето.
Тотално обаче се влоши положението на прохождащите и селските съдии. Доскоро помощникът в най-ниската група взимаше по 7,20 лева на среща (след облагането на данъците). "Понякога не ти стигат да си платиш бензина, дори съдийските шефове се усетиха и ги вдигнаха", разкри един от реферите. Боят от разбеснели се "селски бекове" остана част от програмата. Не и гювечът! Наскоро лично Борислав Александров извади млади реферчета от листите, тъй като останали да вечерят в селото след мач от регионалната група на Пазарджик. Младите съдии треперят като листни въшки и не смеят да покажат каквато и да е близост с домакините. "В УЕФА вечерите за съдиите са задължителни, дори, образно казано, да сме им срязали главата", довери човек от международната ни листа.
Окръжните шефове на БФС, подобно на Леков, обаче лапат здраво на гърба на съдийството. Положението е по-зле и от А" група - правиш безплатни свирки по заповед отгоре, поступват те, а отгоре на всичко трябва да набутваш подаръци и вечери на зоналните дерибеи, за да не те бутат нагоре.
Желаещи обаче не липсват, келепир значи има. Всеки бивш съдия бута синчето си нагоре, половината дори не знаят какво е селски мач. Целта е ясна - 1000 лева за 90 минути. Брутен или нетен, хонорарът си струва.
Ивайло Йолчев,
Николай Стоянов, "Стандарт"

СНИМКИ: БГНЕС/АНТОН СТАНКОВ

football24.bg

ФУТБОЛНИЯТ САЙТ НА БЪЛГАРИЯ! 

 

Google icon Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
Следвай ни:

Още от БГ Футбол

Виж всички