Методи Ананиев беше основен играч за първата титла на волейболия Левски Сиконко от 2006 г. насам. „Сините" спечелиха златните медали в първенството, детронирайки действащия шампион ЦСКА. Само преди малко повече от година Ананиев се завърна в България след разочароващ сезон и разтрогнат договор с италианския Монтекяри. През лятото на 2007 г. волейболният национал очарова света със страхотната си игра в обрата срещу Бразилия с 3:2 във финалите на Световната лига в Катовице (Пол). След това дойде и договорът с Монтекяри, където треньор беше легендарният Хулио Веласко. Вместо да се наложи като водеща фигура в тима от Серия „А1", Ананиев имаше нещастието да се контузи. Тригодишният контракт беше развален, а Методи изкара дълго лечение във Франция преди да се завърне в Левски Сиконко. След завоюваната преди няколко дни титла пред Ананиев стои предизвикателството чужбина. Той и Красимир Гайдарски са двама от сигурните играчи на „сините", които ще излязат извън граница през това лято.
- Методи, очакваше ли в началото на сезона да вдигнете шампионската титла в България?
- С такава нагласа тръгнахме. Това беше и главната задача на Найден Найденов, когато ни пое като треньор. Радвам се, че оправдахме очакванията независимо от неговата смяна
- Правилна ли беше смяната с Брунко Илиев?
- Не мога да кажа подобно нещо, защото нямам база за сравнение между двамата треньори. Все пак Илиев ни водеше за много кратко време. Но това не е наша работа. Ръководството решава, ние изпълняваме.
- На какво ви научи Найденов?
- Знае се, че той е един от най-големите специалисти в елемента посрещане. Затова контактът ми с него беше много полезен, научихме доста тънкости в тази област. Щеше да е добре той да бъде начело на клуба и главната услуга за титлата да е негова, макар че почти цялата година тренирахме под негово ръководство. Имаше един сериозен спад през сезона и тогава клубът реши да се раздели с Найден.
- Ти на какво отдаваш този спад - на проблеми в личностните отношения или просто бяхте изморени?
- Не, отношенията между нас през цялата година са били едни и същи. Колкото да сме говорили, събирали сме се хиляди пъти да обсъждаме кое е добре да се промени. Но отношенията между играчите винаги е било добро и е това беше главната причина за спада. Просто нямахме много готови смени през целия сезон. В крайна сметка се натрупа една сериозна умора, която беше неминуемо следствие от това нещо. Но след като преодоляхме това успяхме да бием ЦСКА за титлата.
- Какво донесе с идването си Брунко Илиев?
- Промени не е имало. Но ни действаеше доста по-успокояващо. Той е треньор с голям опит и играехме доста по-освободени.
- През тази тежка серия мислеше ли си, че нещата ще продължат да вървят надолу?
- След всяка от загубите срещу Арда си казвахме, че това е дъното, но явно имаше накъде да се копае. Хубавото е, че след тези поражения успяхме да се вдигнем. В крайна сметка ние водехме почти през цялата година. Но разликата дойде от последния турнир, в който ЦСКА дръпна много в точките.
- Какво беше различното при вас през този сезон? С почти същия състав, но с други треньори нямахте подобен успех.
- Може би успяхме да се обиграем толкова като отбор. Тук не бих казал, че е толкова важна ролята на треньора като личност и като начин на водене на мачовете. Защото Мартин Стоев водеше мачовете много добре през миналите години. Но просто отборът израсна с годините. Не сме нов отбор, просто трябваше време. Сработката дойде и всеки от нас израсна много като състезател през този сезон.
- По-силно ли беше българското първенство тази година?
- Може би да. Някои тимове станаха много силни. Други отслабнаха заради къса скамейка. ЦСКА успяха да задържат високо ниво именно заради многото си играчи. Можеха да си позволяват да си почиват състезатели. Докато при нас подобно нещо беше немислимо.
- Вие избутахте сезона със 7 души основен състав. Как го постигнахте - много пиле с картофи ли, каквато е рецептата на олимпийския шампион Юсеин Болт?
- Не става само с ядене. Просто показахме, че не сме едни младоци, а играчи с характер.
- Ти изкара една година в Италия. С какво ще я запомниш?
- Няма да я запомня с особено положителни неща. Нещата тогава тръгнаха с един чудесен трансфер в един от постоянните участници в Серия „А1", макар и не тим от челото - Монтекяри. А все пак в Италия се играе най-добрият волейбол в света, с най-големите специалисти.
- При престоя ти в Монтекяри имаше много неясноти - там ли се контузи или отиде с травма?
- Със сигурност не съм дошъл в Италия контузен. Все пак изиграх цял сезон в България, след това Световна лига и европейско първенство и нямах никакви здравословни проблеми. Това беше една голяма измислица на италианския клуб.
- От тази година селекционер на националния отбор е Силвано Пранди. Какви са очакванията ти от неговата работа?
- Не мога да кажа нищо, защото не познавам г-н Пранди като треньор. Познавам го от мачовете на Кунео, които можем да гледаме по телевизията. Сигурно е едно - организацията ще бъде на много високо ниво.
- Новият ред ще може ли да донесе успехи, съизмерими с постигнатите при Мартин Стоев?
- Мисля, че да. Дори можем да се надяваме на доста по-сериозни победи.
- Първото състезание за годината - Световната лига, ни противопоставя със сериозни противници - Русия, Куба и Япония. Кой е фаворит в групата?
- Ние. Ясно е, че Русия няма да излезе с оптималния си състав. Япония едва ли ще бъде пречка за нас. Докато за Куба - силен отбор, но непостоянен. Голяма част от играчите им избягаха в чужбина. Липсва им стабилност.
Петър Стоянов, DeltaNews
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)