Хубаво и евтино. В живота няма такъв филм, но в българския спорт все още се намира. Във времена, когато парите са кът, подобно съвпадение прави титлата на волейболния Левски Сиконко особено симпатична. Синият модел се оказа по-ефективен от червения. Двата водещи клуба вървяха по различни пътеки, по-стръмната отведе Левски до целта.
Аргументите бяха на страната на червените, титлата обаче отиде на друг адрес.
Разказ с неочакван край
Случи се нелогичното: младостта победи опита, финансовата дисциплина обезсмисли големите пари, българската стока се оказа по-читава от вносната. В началото на сезона дори майсторът на земетръсни прогнози Емил Лещански не би предвидил титла на Левски Сиконко. Не защото сините волейболисти са слаби. Просто съперникът им изглеждаше прекалено силен за тях. И финансово, и кадрово. ЦСКА имаше още едно предимство - получи уайлд кард за Шампионската лига. Именно заради участието в турнира на богатите армейците наеха за
90 000 евро намиращия се в залеза на своята славна кариера испанец Рафаел Паскуал (39) и задържаха с други 50 000 евро кенийския си нападател Филип Мейо. Напазаруваха и от вътрешния пазар. Докато червените купуваха, сините продаваха. И създаваха впечатлението, че за тях волейболът е повече бизнес, отколкото спорт. Всъщност последното винаги е било вярно, но за разлика от предишни години тази Левски Сиконко стигна до титлата със собствен ресурс, без съдийски аванти и други видове помощ. И да са имали някога основание, днес приказките, че сините печелят, защото президентът на федерацията издържа клуба, звучат фалшиво.
Кадрова дейност
Безспорно, Левски успя да събере най-надарените млади волейболисти. Със среден ръст над 202 см и средна възраст под 22 г., колекцията в Люлин е мечта за всеки треньор. Разбира се, не всеки, който мечтае за успех, го постига. Същият отбор, но с друг треньор, изоставаше на 14 точки от ЦСКА в редовния сезон. Найден Найденов се справи спортно-технически, но изпусна нещата психологически. И талантливите млади лъвове му изядоха главата. Брунко Илиев върна дистанцията треньор-състезател в приемливи граници. Система, която не може да се саморегулира, трябва да се регулира отвън. Без да се опитва да превърне черешовото дърво в куче, Илиев свърши добра работа.
Голямата рамка
В голямата рамка на волейбола успехът на Левски Сиконко е успех и за националния отбор, защото очертава важен извод. След като този модел проработи в един клуб, защо да не заработи и за България? Много от новите шампиони влизат в сметките на новия селекционер Силвано Пранди. Не е ли по-смислено италианецът да предаде знанията си на хора с бъдеще, отколкото да се опира на играчи с минало? Който е гледал финала за титлата, може би знае отговора.
Катерина Манолова, "7 дни спорт"
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google