Радостин Стойчев: На Пранди и отбора трябва време

20 юни 2009 | 15:14
1866
1

След 2 години начело на италианския волейболен Итас Диатек (Тренто) Радостин Стойчев вече е притежател на двата най-значими трофея в този спорт - титлата в Италия и Шампионската лига "Индезит". Роден на 25 септември 1969 г. в София. Син е на единствения наш треньор, извел национална волейболна формация до световната титла. Това става през 1991 г. на Мондиала за младежи в Кайро, където младите Мартин Стоев и Евгени Иванов печелят златото под ръководството на Светослав Стойчев. Радостин натрупва сериозна визитка като наставник още от първите няколко години на скамейката. Печели Купата на България със Славия (2005). Става помощник на Владимир Алекно в Динамо (Москва), с който прибавя титла (2006) и Купа на Русия (2007). Поема италианския Итас Диатек (Тренто) през есента на 2007 г. Още в дебютния си сезон извежда тима си до първото място, а през април тази година стъпи и на европейския връх в Прага.

- Г-н Стойчев, след най-тежкия ви треньорски сезон успявате ли да се отърсите от умората и напрежението?

- Да, от няколко дни съм в България и лека-полека излизам от стреса след дългата състезателна година. Тук се занимавам с други неща. Разтоварвам се доста, макар да не съм в истинска почивка.

- С какви емоции приключи сезонът за вас?

- Със смесени, за съжаление. Защото бяхме на точка и половина от дублирането на шампионската титла в Италия. Загубихме и това вгорчи края на годината. Сезонът въпреки всичко беше много успешен за нас.

- Представяхте ли си преди 2 години, че днес ще сте притежател на двата най-значими трофея на клубно ниво в Европа?

- Надявал съм се. Още при пристигането си в Италия в едно интервю казах, че целта ни е да постигнем нещо значимо. Такъв беше планът. И го изпълнихме.

- След тези два успеха може би не остана нов дразнител на клубно ниво. Каква е следващата цел пред вас?

- Целта ни е да затвърдим досегашните ни успехи. Със сигурност няма да ни бъде лесно. А предстои и възраждането на световното клубно първенство. В Катар ще представяме Европа. Това ще е следващото ни предизвикателство.

- През уикенда минаха първите два мача на националния отбор срещу Куба. Какво е мнението ви за тях?

- Аз успях да гледам само първия мач. В него отборът ни игра слабо, поне според мен. Основният проблем беше липсата на организация. Ние българите сме свикнали да хвърляме вината само върху едно нещо. След тези загуби само един задълбочен анализ може да покаже къде точно са били грешките. Отборът на Куба винаги превъзхожда физически, но не и тактически.

- Вече се чуха и първите критики към Силвано Пранди. Оправдани ли са те?

- Много е лесно с пакет семки пред телевизора човек да започне да критикува. Но има много моменти, които се пропускат. Момчетата имаха малко време да се сработят и да свикнат и с работата на новия треньор. Освен това комуникацията също е пречка в началото. Казвам го и от личен опит, защото съм го преживял сам. Когато чужденец води който и да е отбор, има нужда и от време за напасване и към новия начин на комуникация. Затова ми се струва малко рано за критики. На треньора и отбора трябва да им се даде време. Време, което е необходимо за единия да успее да обясни на подопечните си какви задачи трябва да изпълнят. А самите играчи да разберат какво иска да им каже треньорът. Повод за тревога може да има, ако не се работи. Ако се разбере, че селекционер, отбор или щаб не работят. А резултати от работата между Пранди и тима в игрово отношение може да се видят, когато мине поне месец.

- В този ред на мисли, достатъчно интелигентни ли са българските състезатели, за да разберат и изпълнят изискванията на треньора?

- Тук много важна е сплавта между играещите в чужбина и тези от вътрешното първенство. Волейболистите, докоснали се до системата на запад, имат тази тактическа грамотност. Докато младите момчета от България внасят много хъс и ентусиазъм, който е нужен за един успешен колектив.

- Липсват ли Пламен Константинов и Евгени Иванов?

- Те не могат да играят вечно. Селекционерът затова има тази роля, за да избира необходимите си състезатели. И при смяна на поколението на даден пост да се даде път на следващите. Самите момчета също биха били по-мотивирани по този начин, защото знаят - нещата зависят от тях.

- Каква е вашата философия за играта?

- Много работа и внимание върху детайла. Опитвам се винаги да обясня на играчите си, че дадена ситуация във всеки мач може да бъде съдбоносна за целия сезон.

- А как се насочихте към треньорската професия?

- Още като състезател усещах, че виждам правилните ходове на полето. Разбирах какво точно трябва да се направи в дадените моменти. Това ми даде и увереност, че може би ще имам успех в това поприще.

- Изкарахте 4 години зад граница като треньор. Как ви се вижда България, идвайки си всяко лято?

- Променена, но за съжаление, в повечето случаи не в положителна насока. Затова и в първата седмица след завръщането ми винаги има т. нар. „културен шок". След това човек свиква.

- Наближават избори. Смятате ли, че за тази негативна насока, в която върви страната ни, са отговорни политиците?

- Това е както с критиката върху треньор и отбор, за която вече говорихме. Политиците са най-лесното оправдание за случващото се у нас. Според мен развитието на страната и на гражданите зависи най-много от самите нас.

Петър Стоянов, deltanews

Следвай ни: