Тъжната радост на Италия

След шестгодишно отсъствие от европейския подиум, шесткратният шампион на Европа – Италия, е отново сред най-силните на Стария континент.  Спечели сребърните медали в един драматичен двубой срещу Сърбия.  Може да се каже и другояче: Адзурите загубиха златото, което заслужено спечелиха Плавите с победата с 3:1.  Затова усещането на Апенините е, както обобщава Туто спорт: “тъжен край на Европейското първенство, радостно за възраждането на Италия”.  Тъжно, защото загубиха битката за върха,  радостно, защото преди  месец никой не предполагаше медал.
 
“Има медали, които нямат цвят, но представят една победа – участието на Световната купа и възможността за класиране на Олимпиадата в Лондон догодина“, уточни треньорът на Италия Мауро Беруто.  Тъжната страна на медала е, че финалът според италианците бе опорочен от холандския рефер Франс Лодерус.  При 2:1 гейма за Сърбия и при резултат 17:14 за Италия в четвъртата част бе отсъдена блокада на Адзурите.  Несъгласeн с това решение, капитанът им Кристиан Савани поиска пояснение от Лодерус.  Реферът обаче не  се поколеба да му покаже жълт картон.  Моментът бе любопитен, защото според наблюдателите на Апенините съдията е пословичен със своята докачливост и е по-добре да не се закача.  Докачен или не, решението му всъщност даде 2 точки на Сърбия, които в един такъв момент тежат като воденичен камък. Затова, без да омаловажават качествата на Плавите и да полемизират съдийството, мъката на италианците е, че не можаха да стигнат до решаващ пети гейм.

По повод спорното съдийско решение в този мач, както и подобно такова на полуфинала Сърбия - Русия, Мауро Беруто обърна внимание, че “не е редно да се променя историята заради погрешно отсъдена топка”.  Неговото предложение е да бъде ползвана съвременната технология с повторения на забавен кадър на спорните ситуации.
 
Финалът Сърбия - Италия ще се запомни с още няколко важни особености:
 
1. И двата отбора не бяха сред фаворитите

2. Съставите, подмладени и променени, с предимството на Сърбия, че нейните играчи имат по-голям международен опит от Савани и компания

3. Сърби и италианци (поляците също)  показаха голям дух, борбеност, добри технически умения и тактическа дисциплина - една важна съвкупност, която прикри недостатъци и отсъствието на контузени титуляри.

Победител в европейския финал, освен Сърбия, е така да се каже и италианският клуб Лубе Банка Марке (Мачерата), представен от двете страни на мрежата с почти целия си основен състав:  Травица, Савани и Пароди за Италия, Подрасчанин и Станкович за Сърбия.  Дългогодишен негов лидер бе сръбският капитан Иван Милкович.

Принос към италианския мъжки волейбол направи и бившият национален селекционер Андреа Анастази, настоящ на Полша.  Той е единственият треньор печелил медал на европейско първенство с три различни национални отбора: злато с Италия през 1999 година във Виена, злато с Испания през 2007 година в Москва и бронз с Полша сега.  След награждаването, той дебело подчерта пред италианските медии, че първо ще иде до Варшава, “защото в Полша успехите се празнуват и не е като в Италия, където се забравят вторите и третите места”.
 
За разлика от него, нашият национален треньор Радостин Стойчев предпочете да се “прибере” в Тренто.  Там  го чакаше местното признание - най-добър треньор в италианското Серие А1 за сезон 2010-2011.
 
Стойчев не направи равносметка за представянето на националния ни отбор на Европейското първенство в Чехия и Австрия, но би трябвало да се замисли върху някои никак не маловажни фактори: нашият състав не показа нито настроение, нито постоянство в игровите действия, както и липса на висок боен дух.  Тези неща ги няма в статистическите анализи, но са неотлъчна част от успеха.  Доказаха го сърби, италианци и поляци...  В тази връзка е показателен  примерът на Андреа Анастази, подчертан от всички медии на Апенините.  След загубата на Полша от Италия, той защити своя най-добър нападател Бартош Курек, като каза, че без него отборът нямаше да стигне до финалната фаза. В същото време Курек плачеше в съблекалнята от мъка, че ще играе в малкия финал. Всички негови съотборници го прегърнаха и утешиха...  На другия ден Полша отнесе Русия в битката за бронза с 3:1!  И този пример е част от радостта на италианската волейболна школа на това европейско първенство, независимо сълзите за несправедливия според Адзурите развой на финалния двубой и победителя от него.

Елена Шаханова, Специално за BGvolleyball.com от Италия

ФОТОГАЛЕРИЯ от ФИНАЛА на ЕВРО 2011 - СЪРБИЯ - ИТАЛИЯ 3:1 - ТУК!!!