Станислав Величков: Искам 3 шампионски титли през този сезон!

Да спечели цели три шампионски титли през тази година, това е желанието на младият състезател на Марек Юнион-Ивкони (Дупница) Станислав Величков, който бе капитан на юношеския национален отбор на България, а понастоящем прехвърля тази отговорна роля и в по-горната възрастова група – младежкия национален отбор, където ще се подвизава тази година.
Специализираният сайт BGvolleyball.com започва поредица от материали за млади таланти у нас, за да представим на читателската аудитория бъдещето, с което разполага родния волейбол, като честта да бъде първи се пада именно на 18-годишния Станислав Величков.

ВОЛЕЙБОЛЪТ ИЗМЕСТВА БАСКЕТБОЛА

Началото на спортната му дейност не е свързано с волейбол. Първите си стъпки прави с баскетбол в Дупница, но явно не му е писано да стане баскетболист. Започва да тренира волейбол преди осем години. Открива го специалистът Христо Райчев, който обаче не е първия му треньор, а  го поема Пандурски. Срещата между двамата става в спортната зала, където той тренира баскетбол. Райчев го подканя с думите „Момче, ако искаш може да дойдеш да опиташ волейбол. В Марек има добри перспективи за развитие”. Това става 2004 година. Станислав не се двоуми дълго. Решава да пробва новото предизвикателство и му харесва. Причините според него са, че в Дупница няма реални условия за развитието на баскетбола, докато при волейбола вече е създадена основата на добър клуб. Получава насока и от баща си, който също го побутва към волейбола. Родителите му не са свързани с този спорт, но одобряват спортното развитие на сина си, като му дават своята подкрепа.

Интересът към волейбола е светкавичен, а впоследствие определението е „като професия”. Влече го адреналина, който има в тази игра. Удоволствието след тежък мач и сладка победа. Дори загубата определя като нещо полезно. „Тя си има предимство, защото те кара според формулировката му “да израснеш, да стигнеш до определени висоти”.

РАЗВИТИЕ
 
В момента Станислав Величков е титуляр за юноши старша възраст на клуба и един от състезателите на мъжкия отбор на Марек Юнион Ивкони. Играе на поста посрещач. В мъжкия отбор дебютира като либеро. Поста либеро обаче не е по сърце на младият състезател, макар, че в момента замества контузения Мартин Божилов и отново се изявява като такъв. Според него обаче не вижда реализация на тази позиция. „В момента съм концентриран за поста посрещач. Това ми е на сърце и ми харесва. По някакъв начин ме привлича и смятам, че е един от най-важните постове във волейбола. Посрещаш, нападаш, блокираш – има всички елементи от играта, и ти трябва да се справяш”.  Величков е висок 192, но това че няма 200 см не му пречи. Потенциалът на един човек е главното, което е от значение, смята състезателят. Съдбата е с него. В Марек мат нужда от посрещачи и сменят поста му, като в момента продължава да играе като такъв, макар и временно да се изявява като либеро.
 
Надява се за следващия сезон за успее да се пребори за титулярно място в мъжкия тим на Марек. Това е естествено продължение на усилията му, след като е титуляр в юноши старша и капитан за своята възраст. "Всичко зависи  от тренировъчния процес и натоварването, и най-вече да няма контузии. Мисля, че ще мога да се докажа и се надявам да е така" категоричен е волейболистът.

НАЦИОНАЛ ОЩЕ ОТ ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ
 
Станислав Величков отрано познава какво е да защитаваш цветовете на България, като до миналата година е юношески национал, а сега преминава в по-горната възрастова група и вече ще бъде младежки национал. С юношеския национален отбор записва два големи успеха  през 2011 година - 4-то място на Европейското първенство в Турция и 6-то място на Световното първенство в Аржентина.

"В националния отбор сме много сплотен колектив. Винаги излизаме страшно мотивирани да играем. Можехме обаче и по-добри постижения да запишем", недоволства младият волейболист за резултатите през миналата година на международна сцена. Волейболистът е максималист. Смята, че особено на Световното са загубили добра възможност за по-предно класиране, а именно да бъдат сред четирите най-добри тима на планетата. Затова и лично за него, представянето на Световното първенство определя като по-голямо разочарование от това на Европейското, (тогава разковничето е мача с Франция, който нашите драматично губят от 2:0, с 2:3 и остават на трето място в групата, а французите се класират за финалната четворка б.р). "От 2:0 да те обърнат до 3:2 е нещо непростимо. Няма такъв мач. Особено  на форум от такъв ранг. Желанието ни за класиране финалите бе огромно, но за съжаление не стана", още не може да преживее ситуацията националът. За европейското е друго. Там на полуфинал нашите губят от сърбите, които впоследствие са и еврошампиони. "Имахме и малшанс, имахме и своите моменти.", спомня си волейболистът за този мач. "Дори и съдиите подкрепяха сърбите по пътя към победата, като във всеки край на геймовете им даваха рамо за една-две точки...От там нещата се обръщаха, защото това бяха решителни минути и така не успяхме да направим нещо повече", съжалява националът. Обобщава, че  тази ситуация не била заради това, че западните ни съседи са били фаворити. Според състезателят фаворити в тази възраст няма, като един ден може да играеш силно, а следващия да нямаш шанс. Като национал е сменил няколко треньори досега. Не може да каже кой е допринесъл най-много за неговото развитие. Смята, че всеки един от тях има своите положителни страни и е дал по нещо за напредъка му във волейбола.

КАПИТАН ПО ПРИЗВАНИЕ
 
Оказва се, че да бъдеш капитан може и да е призвание и това да продължи като естествена  приемственост при различните възрасти. Станислав Величков е капитан на юношите не само в своя клуб Марек, но и в националния отбор. През миналата година с капитанската лента, той извежда своите съотборници за младша възраст на полето, за да запишат 4-място на Европейското първенство в Турция, а в последствие 6-то място на Световното първенство в Аржентина. Определен е за капитан от първия треньор, който го повиква в представителния отбор - Драган Иванов, който веднага забелязва лидерските му качества. Това се продължава в последствие и  от другите треньори, които го одобряват за този пост, а сега ще продължава да изпълнява тази функция и при младежите. Капитанската лета не му тежи. Носи я с удоволствие и напълно му приляга - свикнал е да бъде лидер и да въвежда ред, когато това е нужно. Не се определя като човек, който командва и налага на всяка цена своите решения. Действа според ситуацията. Налагало се е да бъде арбитър сред своите съотборници и той възприема тази си роля. "Трябва да си малко индивидуалист, тартор, за да успяваш да водиш тима. Един капитан трябва да носи отбора си и да помага на другите. Смятам, че се съм се доказал като добър капитан". Желае да продължи да носи капитанската лента и за по-горната възраст в която ще играят през този сезон - младежи. Смята, че няма да има промени и отново ще води националите.

МАКСИМАЛИСТ
 
"Не мога да кажа, че изминалата 2011 година е успешна", така определя постигнатите успехи волейболистът. Винаги ще се целим към челната тройка. Така бе и тогава, а целите ни винаги са били високи. Затова не казвам, че годината е успешна, защото изпуснахме добри възможности. Сигурен съм, че всички момчета знаят това и са били уверени, че сме имали възможности за повече и по-предно класиране. Затова определено има разочарование. Но гледаме грешките си, учим се от тях и продължаваме напред", обобщава изминалия период волейболистът.
 
През настоящия сезон с националния обор ще трябва да защитават второто място от Европейското първенство, извоювано от по-предния набор, родени 1990/1991 година. Смята, че предварителните очаквания за добро класиране задължават. "Трябва да успеем!", категоричен е той. "Всичко зависи от тренировъчния процес, през който ще преминем. Лагерът през лятото. Ако направим една добра подготовка, смятам, че имаше шансове да отбележим нови успехи за България"

ВОЛЕЙБОЛЪТ ЗАПЪЛВА ЦЯЛОТО МУ ВРЕМЕ
 
Понятието "свободно време" засега е изключено от неговия живот. Просто няма възможност за такова. "В момента съм съсредоточен изцяло върху волейбола. Другото време гледам да почивам, защото тома е нужно за доброто възстановяване. “Програмата ми е доста натоварена – участие за старша възраст, мачове с мъжкия отбор на Марек. Това е трудоемко и  нямам свободно време”, обяснява Станислав

ЦЕЛИ

Лаконично и просто заявява, че има три цели през тази година – да спечели три шампионски титли! Една със старша възраст, като отборът на Марек вече се класира за републиканското първенство, завършвайки на първо място в своята група и побеждавайки отбори като Левски и ЦСКА. Втората – шампионска титла с мъжкия отбор на Марек, като в момента тимът трябва да надиграе Арда в трети решителен мач от полуфиналните плейофи за да достигне до финала. Третата – титла от Европейското първенство за младежи, което предстои през лятото.

Хич не е са му малки мечтите.. Но пък той е максималист!

Ани Колева, BGvolleyball.com