Можеш ли да го направиш, Ноле?

Всяка година, в която има Олимпийски игри (още повече ако са летни), е специална за този велик социален феномен спорта и за милионите спортни фенове по света. За тениса в частност също може да се каже, че олимпийските години са малко по-специални, защото те дават на играчите теоретичния шанс да направят нещо още по-велико от спечелването на "Големия шлем", като прибавят към него и олимпийско злато на сингъл. Звучи (почти) невъзможно? Не и ако попитате Щефи Граф, голямата германска тенисистка, която през 1988 година успя да стори точно това и постижението й остава в историята като "Златен шлем". 2012-а е една точно такава специална година за спорта и за тениса. Но за тениса тя всъщност е супер супер супер специална, защото след края на първия турнир от "Големия шлем" за сезона - Australian Open, трети играч има уникалния шанс да направи "Златен шлем" в ерата на двама от най-най-най-великите в историята на тениса - Роджър Федерер и Рафаел Надал.

Името на този играч, разбира се, е Новак Джокович.

Да, наистина е много рано и донякъде безсмислено да се пише за нещо, което би могло да стане факт едва през септември, когато по традиция завършва US Open - последния от четирите турнира от "Големия шлем". Нещо, което, нака си го кажем честно, най-вероятно няма да се случи. Нещо, което звучи абсурдно, немислимо, неизпълнимо, невъзможно, непостижимо... Но дори самата мисъл за това е вдъхновяваща и ако попитате какво как приема идеята самия Джокович, ако го попитате "Можеш ли да го направиш, Ноле?", бъдете сигурни, че той ще ви отговори нещо от този род: "Защо не? Ще опитам".

И Новак ще има всички основания да отговори с такава увереност след сезона, който направи през изминалата 2011 година. В която той направи невероятна серия от 41 поредни победи, спечели 3 от турнирите от "Големия шлем", а в четвъртия ("Ролан Гарос") не бе никак далеч от финала и битката за титлата, отпадайки след четирисетова битка с Федерер на полуфиналите. През 2011 година той спечели и рекордните за един сезон 5 турнира от категорията "Мастърс" и, лично за мен най-голямото му постижение, записа общо 10 победи срещу Федерер и Надал, допускайки само една загуба от тях. Уау!!!

И новата година не започва много по-различно - в самото начало на 2012-а Джокович помете Федерер на демонстративния турнир в Абу Даби, а преди броени дни в Мелбърн победи за седми пореден път (все на финали) Надал в незабравимата им 6-часова битка за трофея на Australian Open.

Може би най-абсурдното в изглеждащата абсурдна идея за "Златния шлем" е, че всъщност неговото постигане от страна на Джокович не изглежда чак толкова абсурдно. Или поне не изглежда невъзможно. В крайна сметка, кой би могъл да спре един здрав Ноле (опазването от контузии е изключително важно), след като в Мелбърн никой не успя да спре един трудно дишащ и трудно придвижващ се на моменти Ноле? Надал даде всичко от себе си на финала на тазгодишния Australian Open, показа чудеса от храброст, успяваше да се изправи на крака, когато изглеждаше едва ли не нокаутиран (нека включването на термини от бокса започне сега), показа за пореден път невероятния си дух на боец, но всичко това се оказа недостатъчно. Анди Мъри също изглеждаше много близо, но в крайна сметка се пречупи точно в минути, в които изглеждаше, че не само се е съвзел от нокдауна, но и че е притиснал съперника в ъгъла и е готов да нанесе решаващото кроше. Федерер? Той сякаш бе най-сериозното препятствие и най-неудобния за Новак противник през 2011-а, но като изключим мача им в Париж, Джокович все някак успяваше, намираше начин да победи, да прекърши и него (справка последните им две срещи в Ню Йорк, миналогодишния полуфинал в Мелбърн, финала в Дубай и полуфинала в Индиън Уелс през 2011 година... тенденцията е ясна и ярко изразена в полза на сърбина). Защото Джокович разполага не само с най-добрите ретури в света, не само е изключителен в чисто техническо отношение, но и притежава една непоколебима, шампионска воля за победа.

Първата крачка към "Златния шлем" ще е може би и най-трудната - спечелването на "Ролан Гарос", единствения трофей от голямата четворка, който сърбинът все още не е държал в ръцете си. Неговото спечелване би му донесло не едно, а цели две исторически постижения. Първо, той ще може да се похвали с малко странно звучащото понятие "кариерен Голям шлем" - с други думи вече ще е спечелил в кариерата си и четирите турнира от "Големия шлем", макар и не в рамките на един сезон. И второ, ако триумфира в Париж, Джокович ще притежава едновременно и четирите мейджър трофея в тениса. Което може би ще доведе и до раждането на нови понятия (как ви звучи "Ноле Шлем"), също както преди известно време се говореше за потенциален "Рафа Шлем", тъй като все пак класическият или истинският "Голям шлем" си остава спечелването на четирите турнира в една календарна година, макар че преди точно една година, когато Надал бе близо до завоюването на четвърто поредно отличие от "Големия шлем", имаше много дискусии по този въпрос и дали това би могло да се счита и да се брои за "Голям шлем".

Но до "Ролан Гарос" има време, ще имаме предостатъчно време за спекулиране и чесане на езици на тема "Голям шлем". Сега е моментът да помислим върху друго. Върху предизвикателството "Джокович". Защото с това, което прави от началото на 2011 година, сърбинът наистина ни предизвиква - кара ни да преосмислим формулировките и разбиранията си за величието в мъжкия тенис. Предизвиква ни по същия начин, по който досега ни предизвикваха Федерер и Надал, а малко преди тях и Пийт Сампрас.

Когато Сампрас се отказа през 2002 година (макар че официално го обяви през 2003-а) като шампион на US Open и рекордьор за времето си по брой титли от "Големия шлем" (с 14), ние трудно можехме да си въобразим, че ще се появи (и то толкова скоро) някой по-добър от "Сладкия Пийт". Но се появи Федерер и започна да разбива представите ни за величие и хегемония в мъжкия тенис. Но не след дълго на сцената излезе Надал и в недосегаемостта на величието на Федерер се появиха пукнатини. На прага на 2011 година пък ни изглеждаше, че Рафа е непобедим и че в края на кариерата си може би ще надмине по величие дори самия Роджър. Хм...

Сега, само година след това, един тенисист ни кара да се замислим: или Федерер и Надал не са чак толкова велики (а те са!), или в момента мъжкият тенис се намира в изключително силна ера с не един, не двама, а цели трима играчи, които, както изглежда, в края на кариерите си ще са със статут на легенди с главно "Л" (всъщност Рафа и Роджър вече са такива). И макар все още да е далеч от най-най-големите имена в аристократичния спорт (но бързо скъсява дистанцията), това, което вече стори Новак в ерата на чудовищата Федерер и Надал, е велико, а той е само на 24 и кой знае, може би едва започва да пише история...

ФОТОГАЛЕРИЯ ОТ ЕПИЧНИЯ ФИНАЛ МЕЖДУ ДЖОКОВИЧ И НАДАЛ МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТУК!


НАДДАВАЙ и КУПИ СПОРТЕН АРТИКУЛ - ПОМОГНИ на РАЧО - ТУК!!!