Матей Казийски: Заплахите не влияят положително върху спортистите

Звездата на италианския Итас Диатек Трентино и на българския национален отбор играе за пети сезон в Тренто. През този период има точно десет трофея с този тим. Индивидуалните трофеи са - най-добър играч на Европа през 2006 г. Най-полезен волейболист на Шампионската лига (2009). Най-полезен играч на световното клубно първенство (2010) и Мъж на годината в България (2010). Въпреки натоварената си програма от мачове посрещачът намери време да отговори на въпросите на BGvolleyball.com.

- Матей, какво е настроението в отбора по средата на сезона?

- Настроението е много добро и по скоро работно. Най-важните ни мачове тепърва предстоят, така че трябва да сме максимално концентрирани и да не допускаме никакви спадове в нашата игра. 

- Необходима

ти е една точка в мача с

Фидиа Падова, за да стигнеш кота 3200

(б.р. интервюто е взето преди неделния мач между двата отбора). Следиш ли такива статистики, интересуваш ли се от детайлите?

- Не, не го знаех това. Тези статистики се правят от нашия пресаташе и се публикуват на клубния ни сайт, но аз лично не се вълнувам от тези цифри. Знам обаче, че наскоро направих 3000 точки, сега 3200 - това е хубаво, да растат точките.

- А наясно ли си, че изигра своя 129-и мач с капитанската лента на Тренто?

- Това го знам, тъй като мачовете са по-малко на брой, наскоро изиграх своя 100-ен мач и знам колко мачове имам през сезона с оглед на това, до къде ще стигне отбора ни в различните турнири.

- А тежко ли е да се носи капитанската лента на световния, европейски клубен шампион и номер 1 в Италия за последните години?

- Ако трябва да направя равносметка, много по-приятно е, отколкото тежко. Не знам какво се има предвид под тежко, тъй като един капитан на волейболен отбор все пак не мъкне камъни. Ако има нещо тежко обаче, то бледнее пред удовлетворението, което изпитва човек, когато пръв вдигне купата. Няма място за сравнение на този момент. Усещането е неповторимо. Капитанската лента носи гордост, удовлетворение и чувство за чест, защото да си капитан на един такъв отбор, значи много.

- А готов ли си поемеш лентата и в националния отбор?

- Защо, трябва ли да я поема? Аз съм бил за известно време капитан на тима, когато Владо Николов беше контузен през миналия сезон. Но, да - готов съм. Щом мога да нося лентата на отбор като Трентино, съм готов да я нося и в българския национален отбор.

- Как оценяваш съперниците ни за олимпийската квалификация и шансовете на България да се класира за олимпийските игри в Лондон?

- Съперниците са сериозни. Някой бе нарекъл европейската олимпийска квалификация малкото европейско. И това наистина е така - ще отсъстват само съставите на Полша и Русия, за да бъде едно европейско на високо ниво. От друга страна ние сме домакин и нашата група е много удобна за нас, тъй като единият от отборите, който е считан за фаворит - т.е. отборът на Сърбия, е в нашата група. Ако сме достатъчно концентрирани, другите два в групата ни (бел. ред. - Испания и Словения) са преодолими. За мен лично фаворит от другата група е Италия. Надям се ние да играем във всички мачове концентрирано, за да излезем като първи от групата и да играем с по-слабия съперник от другата група на полуфиналите. При всички положения ще бъде борба и наистина няма място за отстъпление, тъй като единственото, което ни интересува е да вземем квотата.

- Притеснява ли те това, че ако не се класирате за олимпиадата, това може да е последното лято на Радо Стойчев в националния и въобще как ти се отразиха търканията между федерация и него след европейското?

- Предпочитам да не мисля на тази тема, тъй като по-лесно се концентрирам върху мачовете, които ни предстоят. Колкото по-малко външни фактори ни оказват натиск и ни създават напрежение, толкова по-добре. Заплахи от рода - това ще е последен шанс да остане, ще има глоби, ако не успеете, ще ви разпускаме, ще закриваме националния и т.н. не оказват положително влияние върху състезателите, от който и да е спорт. Моята задача като спортист е да се опитвам да не им обръщам внимание, защото губя енергия в това да мисля, какво ще се случи, ако не успеем... Ние играем, за да победим. Ако не успеем, сме се провалили ние и каквито и последици да дойдат след това то вече е необратимо. Ние, играчите трябва да мислим какво правим на игрището.

Със специалното съдействие на пратеника на Viasport.bg на Първите младежки олимпийски игри в Инсбрук Диана Иванова.