Григор Димитров мрази сравненията с Федерер

Първата ракета на България Григор Димитров е считан за най-талантливия тенисист на новото поколение. Гришо даде специално интервю за сайта tennisspace.com и разказа колко "се е парил" от сравненията с Роджър Федерер, за случая, когато е бутнал съдия в гърдите и за това колко обича времето в Англия.

Когато спечели "Уимбълдън" за младежи през 2008 година, стилът ти на игра бе сравнен с този на Роджър Федерер. Ти дори приличаш малко на него. Това хубаво ли е или не?
- По едно време някак си се парех от тези сравнения. Мислех си: "Стига, хора, този човек е най-великият тенисист на всички времена, а аз съм 180-ти в света". Не мога да кажа, че нямаме нищо общо, особено що се отнася до някои удари, но хората виждат само това, което е на повърхността. Не могат да видят отвътре. С времето ще разберат, че начинът ми на мислене е различен. Като цяло не може да се сравнява нищо, освен ударите. Аз имам доста по-различен поглед от повечето тенисисти. Надявам се да ставам все по-добър и по-добър и след това да си дам сметка какво се случва.

Прекарваш много време в Англия, нали?
- Обичам Англия. Обичам времето там. Не знам защо, сигурно нещо не ми е наред. Дори си представям да живея там. Планирах да се преместя. Харесва ми да се разхождам в парковете. Понякога в събота и неделя хващам влака от Париж, където живея, и отивам на Острова. Там можеш да правиш толкова неща - да разглеждаш музеи, да се разхождаш край реката.



Какво ще кажеш за футбола?
- Аз играя доста футбол и харесвам Манчестър Юнайтед. Там също играе един българин - Димитър Бербатов. Живял съм в Барселона две години и постоянно ходех да гледам мачовете. Направо съм възхитен от начина, по който играят там.

Там играеше Христо Стоичков…
- Точно така. Той беше невероятен футболист. Всъщност, в момента с него сме много добри приятели. Мисля, че сега гони лъвове някъде в Африка.

Не ми се иска да ти го припомням, но ти имаше инцидент с един съдия в Хелзинки в края на 2010 година, когато го бутна в гърдите…
- Постъпих много лошо, признавам си. Изобщо не съм такъв човек. Ситуацията беше такава, напрежението беше голямо, мачът - важен. Просто изключих. Но определено това е нещо, от което съм си взел поука, и сега се опитвам да забравя. Не обичам да говоря за случая, защото съм го оставил в миналото, а то не може да се променя.

От какво се учиш повече - от грешките или успехите?
- Може би от грешките. Понякога е необходимо да загубиш доста мачове, за да осъзнаеш, че бъркаш някъде. Аз лично възприемам всяка среща като урок. Когато губя мач, това е просто една среща. Трябва да можеш да печелиш дори и когато губиш.



Твоята игра е доста разнообразна. Няма ли да ти отнеме повече време да реализираш потенциала си отколкото на някой, който разчита примерно само на силен сервис?
- Мисля, че ще е точно така. Дори на тренировки, правя грешки и не знам защо. Когато топката идва към мен, имам милиони идеи в главата какво да правя с нея. Понякога просто се смея на самия себе си, защото имам всички части от пъзела и само трябва да го наредя. Ако оставим настрана фактът, че така мога да стана по-добър тенисист, си е малко плашещо.

Наричат те PrimeTime, а и в миналото си казвал, че имаш способностите един ден да станеш номер едно. Каква е основната ти цел?
- Да съм между 70-то и 80-то място в ранглистата, където съм сега, а скоро се надявам да вляза в топ 40. Мисля, че това ще бъде най-големият скок в кариерата ми. Означава много спечелени точки. Може би, когато стигнеш топ 40, след това всичко става възможно. Най-важно е да работиш усилено и да вярваш в себе си.