)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Нека обобщим: може да ви се струва, че в тези години на криза Серия А се е превърнала в най-лошото и грозно първенство на Европа. Може да ви се струва, че напускането на най-добрите играчи е допринесло за обедняването на спектакъла, но според нас това е напълно неиздържано и трудно за поддържане становище.
На първо място, защото шампионите оставиха поста (и най-вече позициите си) на младите с хубаво бъдеще – били те чужденци (Ковачич – скоро ще говорим за него, Савич, Нианг, Ламела, Йоветич, Белфодил), били италианци (Ел Шаарави, Флоренци, Фабрини, Инсинье, Де Шилио, а сега и Балотели). На второ място, защото виждаме разцъфтяването на идеи (италианските треньори винаги са имали поне по една в повече в запас от чуждестранните, което е заслуга и на школата Коверчано).
Има обаче и един друг аспект, който прави италианския шампионат най-интересния от големите: неяснотата. Вече сме в средата на февруари, а в другите страни титлата е решена. Ла Лига: Барселона е начело на +12 точки от Атлетико и +16 от Реал Мадрид. Премиър Лийг: Манчестър Юнайтед на +12 от Манчестър Сити и +16 от Челси. Бундеслига: Байерн на +15 от Дортмунд и +16 от Леверкузен. Лига 1: Пари Сен Жермен на +6 от Лион и +8 от Марсилия. Серия А: Ювентус на +5 от Наполи и +11 от Лацио.
Последните две първенства – нашето и френското, са близки като точково 
разстояние между първия и втория, но всъщност разликата в качеството между ПСЖ и Лион е много по-голяма от онази между Ювентус и Наполи. Неяснотата поражда емоции и поне в този аспект ще можем да се наслаждаваме на битката до самия край. В останалата Европа – не.
Алберто Полверози, “Кориере дело Спорт”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)