Абрамович, забрави изкушението Моу!

4 фев 2013 | 14:54
248
0

Както ще ви каже всеки човек, изкарал буйна, макар и изпълваща връзка, често го има изкушението да направиш един последен опит или в най-краен случай поне да опиташ сдобряване. Спомените от буреносните скандали и взаимно невъзможните за изглаждане позиции неизбежно избледняват с преминаването на дните, докато двете страни се съсредоточават върху триумфите си като двойка, а не върху недостатъците.

Тази тенденция да гледаш към миналото през розови очила е мил аспект от човешката психика и именно тя е отговорна за така нужната за мнозина сред нас позитивност, ала не е като да няма своите минуси.

Докато Роман Абрамович обмисля кого да назначи за мениджър на Челси през лятото, след като бе отрязан от последния обект на своето желание – Пеп Гуардиола, ще стори добре да избегне да гледа твърде романтично на своята връзка с Жозе Моуриньо. Разбира се, португалецът окуражава ухажването и слуховете за събиране на двойката, говорейки открито за желанието си да се завърне в Англия и дори изпрати флиртаджийски sms на руснака. Дали обаче наистина иска работата, или просто се промоцира, тепърва ще се види.

Както феновете на Челси, които никога не разлюбиха своя най-успешен мениджър, Абрамович с чувство ще си спомни трофеите, финалите за купи и чистата проба самоувереност, придадена от Моуриньо на клуба, ала също така няма да забрави тъмната страна на португалската версия на Николо Макиавели.

Отговорните фактори за бурната им раздяла преди шест години си остават същите – най-вече постоянните изисквания на Моуриньо за повече власт и пари, отколкото собственикът бе готов да му даде, – а и освен всичко друго и двамата значително пораснаха като мъже и втвърдиха позициите си с течение на времето.

Както го описа наскоро един източник, който познава и двамата много добре: “Към края на престоя си Жозе си мислеше, че Челси е неговият клуб, та трябваше да му бъде припомнено, че е на Роман.” Този сблъсък бе източник на постоянно напрежение през трите години на португалеца на “Стамфорд Бридж”, докато той непрестанно се оплакваше от липсата на влияние на Челси във ФА, от липсата на подкрепа от управата в споровете му с органи от УЕФА до Бъркширската служба по спешна помощ и дори от време на време за ограниченията на трансферния бюджет. Трудно е да видим как двамата могат отново да заработят заедно.

Моуриньо не се е променил междувременно, освен ако не броим още по-всепоглъщащото му желание за контрол. Той бе последният възползвал се от широките пръсти на Масимо Морати в Интер, което пак не му стигаше, а в Реал Мадрид получи повече власт от всякого и всякога, след като спечели битката си с Хорхе Валдано – клубната легенда и спортен директор. И при все това продължителният престой където и да било все още му убягва.

Докато Моуриньо е непроменен, Абрамович се почувства още по-уютно в света на футбола в последните няколко години и изглежда още по-твърд в намерението си да оформи Челси според своите желания. Като новак в играта, в началото руснакът даде картбланш на португалеца на трансферния пазар след назначаването му преди девет години, на каквато впоследствие никой от наследниците му не се е радвал. Роберто ди Матео и Рафаел Бенитес дори не се преструваха, че имат някаква роля при трансферната политика.

Вместо това Абрамович се доверява на малка група неформални съветници и създаде структура с център Майкъл Еменало – спортния директор, когото Моуриньо сметна за анатема. Собственикът придоби и твърди виждания за стила футбол, който желае да гледа на “Стамфорд Бридж”, а към него Моуриньо може би дори няма желание да се присъедини.

Челси е и много различен клуб от относително непознатия в световен план бунтовник от времето, когато дойде португалецът, и като следствие изглежда по-малко пригодим към неговия особено интензивен стил на менажиране. Като новобогаташи в отчаяно търсене на пречупване на двуполюсния модел Арсенал/ Манчестър Юнайтед, “сините” нямаха против да харчат екстравагантно и да наранят нечии чувства в името на целта да се утвърдят на сцената. Това очевидно бе в тон със силните страни на Моуриньо.

Десетилетие по-късно Челси вече е част от елита като европейски шампион и поради това е по-малко готов да приема често грубите стратегически ходове на португалеца. Ерата на Финансовия феърплей също промени значително картината, като приоритет на клуба все повече е развиването на собствени играчи или купуване на талантливи младоци с потенциална стойност за препродажба, а нито едно от двете някога е било сред силните страни на Моуриньо.

Португалецът имаше и огромния късмет да наследи група от талантливи и трудолюбиви играчи, които все още не бяха се утвърдили на най-високото ниво – страховитото ядро от Петр Чех, Джон Тери, Франк Лампард и Дидие Дрогба, – и като следствие от умния му персонален мениджмънт и добре насочени ласкателства те напълно възприеха методите му.

Ветераните на Интер също отвърнаха добре на апела за последния шанс да докажат стойността си, отправен от треньор, който винаги е поставял опита високо в списъка си с качества. Моуриньо обаче не успя да си спечели уважението на водещите играчи в Реал Мадрид, които бяха отвратени от цинизма му и особено от поведението му спрямо Барселона.

Има значителни доказателства, че дори в Челси ключови футболисти са се уморили към края на етапа му от неговия интензивен начин на работа. Няма гаранция, че сегашното поколение на Хуан Мата, Еден Азар, Фернандо Торес и Оскар – все международни суперзвезди – би последвала методите му с подобна отдаденост.

Вътрешните фигури в Челси са напълно наясно с багажа, който Моуриньо би донесъл със себе си и с очевидния му потенциал да разстрои изградените след напускането му от Абрамович структури, ала за разлика от преди две години не желаят напълно да отпишат завръщането му. Въпреки собственото си желание да контролира, Абрамович неведнъж се е показвал като човек, който е склонен да помилва своите любимци и да действа под мотивацията на романтичните уклони – само вижте непоколебимата му вяра в Торес.