Матей, никога не е късно

Матей, никога не е късно

Докато нашите падаха от Италия в може би най-важния си мач от първенството, Матей Казийски бърбореше по телефона си на "Витошка". Хората го подминаваха, сякаш не става въпрос за велик волейболист, какъвто безспорно е Матю. Какво им дреме дали Казийски ще скача в Анкара!

Матей, има един път да спечелиш отново хората и ти го знаеш. Трябва бързо да се върнеш в националния тим. Имаш всичко на клубно ниво, но твърде малко с България. Преглътни гордостта си! Като спреш да играеш, воювай с когото искаш.

Същото важи и за хората около инж. Лазаров и Любо Ганев. Трябва да подадете ръка, защото го виждате - без Матей сме много добър отбор. До дървените медали! С Матей може да направим нещо голямо. Сигурно ни липсват много неща. Но най-вече висок и резултатен посрещач. Защото за тактици като Италия е фасулска работа за спрат един Соколов. Но с Казийски ребусът става трудно разрешим!

"Стандарт"

Още от Волейбол

Виж всички