Петър Кънев: Сигурен съм - можем да победим Италия

Петър Кънев: Сигурен съм - можем да победим Италия

С Петър Кънев, депутат от БСП и вицепрезидент на федерацията по волейбол разковаря Лиляна Крисурова

- Г-н Кънев, доволен ли сте от представянето на отбора ни на европейското първенство по волейбол - достигна полуфинал?

- Представянето на отбора е повече от успешно - да биеш в рамките на две вечери поред е постижение. При това да биеш първо отбора на Полша, където волейболът е религия и където само държавната дотация за волейболната федерация е повече, отколкото целият бюджет за българския спорт - това е уникално. А да биеш и Германия - държава, в която волейболните клубове са повече, отколкото са волейболистите в България, вече е абсурдно.

- А каква е прогнозата ви за полуфинала с Италия?

- Въобще не е невъзможно да бием адзурите и съм сигурен, че това може да стане. А да бием Италия - държавата с най-силното клубно първенство на света, това вече е върхът, защото ще ни изведе на финал за златото. Даже и да не успеем да пробием обаче, важен е самият факт, че играем за медали на европейско първенство в най-популярния и гледан спор на последните олимпийски игри след леката атлетика. Което още един път означава, че когато има здрава ръка за управление на един спорт, когато не се разрешават дублетни форми на управление, както стана в много други федерации, нещата вървят добре. Големият проблем на волейбола е, че основата долу ни е много крехка и нестабилна - имам предвид масовия волейбол.

- Какво може да се направи, за да има повече интерес не само към гледането на волейбол, но и към практикуването му?

- Твърдо трябва отново да се разгледа въпроса за данъчни облекчения на фирми инвеститори в спорта. И да има много агресивна политика от страна на правителството в подкрепа на спорта.

- Каква е идеята ви в тази посока?

- Данъчните облекчения са практика в много държави, Италия е типичен пример. Когато има добър баланс между интересите на държавата и фиска и на финансирането на спортните клубове. В България фискалната свобода се счита за доста либерално понятие, затова трябва да се намери добро решение, за да не се заобикаля законът и да не се използва чрез тези преференции фирмите да перат пари или да крият данъци. Но Министерството на финансите е доказало, че когато трябва, може да намери разумен баланс на интереси. Трябва бавно и спокойно да търсим това решение, защото спортът само на държавна ясла не издържа. Лондонската олимпиада показа, че спортът вече не е нито здраве, нито хоби, нито физическа култура, спортът е национална сигурност и национална политика.


- Защо държавата ни няма отношение към спорта според вас? Само заради липсата на пари в бюджета като цяло ли?

- Не, по-скоро става въпрос за липса на държавна политика и на отношение на държавните ръководители към спорта и волейбола в частност. Мога да дам пример - в момента България е застрашена да изгуби нещо, за което сме мечтали 30 години - европейско първенство по волейбол (мъже), което трябва да се проведе през 2015 година в Италия и България, като финалите са у нас. Изискването обаче е да имаме две волейболни зали. Подадени са София и Варна, за съжаление, засега няма финансиране за варненската зала. Ако през ноември 2014 година, когато ще дойде инспекцията на европейската федерация по волейбол, нямаме още една зала освен "Арена Армеец", можем да изгубим домакинството.

- Едва ли става въпрос за колосални суми, защо не могат да се намерят пари?

- Става дума за отношение. Вече сме водили разговори за това с премиера Орешарски. Получили сме принципно съгласие, че трябва да се инвестира в най-скоро време в две зали, на които много малко им трябва да бъдат завършени - във Варна и в Русе. Във Варна трябва преустройство, за да бъде разширена залата до 6000 места, а в Русе е почти готова и също не трябват много средства.


- Вие защо не сте лично в залата на настоящото първенство за подкрепа на отбора?

- Нямам нерви да бъда в залата. Колегите знаят, че много рядко съм в зала на мачове, защото го преживявам тежко. Самият аз съм майстор на спорта по волейбол и преживявам много тежко, когато съм в зала. Затова предпочитам да гледам вкъщи. Когато нещата не вървят, изключвам звука на телевизора. При победа пък веднага се налива една ракия.

в."24 часа"

Следвай ни:

Още от Волейбол

Виж всички