Волейбол от друго измерение

България е в Топ 4 на Европа. Националната ни гордост в колективните спортове – момчетата, които са единствените ни представители, достатъчно уважавани и получаващи респект и овации от елита, направиха това, за което отидоха в Полша и Дания. "Целта е медал. Омръзна ми да играя за четвърто място. Нищо друго не ме интересува, освен да се върнем с отличие". Думите бяха на Тодор Алексиев преди заминаването на лъвовете преди седмица. Още тогава те не звучаха високопарно или надменно. Не, те просто бяха отражение на реалните възможности на този отбор. Камило Плачи изгради през последната година един състав, който е достоен да спечели медал. А с играта си през изминалите 7 дни доказа това и на терена.
"За такива мачове сме тук", каза от своя страна Найден Найденов преди плейофа с Полша. Двубой, който до голяма степен отвори вратата на трикольорите към изпълнение на целта. Успехът над домакините в Гданск показа нагледно, че България има достатъчно аргументи, за да се смята за достоен претендент за Топ 4. Единственото което дешеле Соколов и компания от звездната четворка, бе Германия.
Нашите имаха да си връщат на Бундестима. Не толкова на самия съперник, колкото на съдбата, която ни лиши от възможността да спечелим групата си от първата фаза. Тогава не селекцията на Витал Хайнен ни би, а една контузия, за която не бяхме подготвени. Сега обаче пъзелът на Плачи бе пълен и нареден. Специалистът бе готов и за игра с Тодор Скримов и без него. На свое разположение той имаше един готов да блесне Николай Пенчев, за когото нямаше значение дали влиза на мястото на най-стабилния ни посрещач, или пък на капитана Тодор Алексиев. Той просто бе готов за игра при това не само, за да застава на пътя на сервиса на съперника, но и да завършва атаките организирани от Георги Братоев.
Всъщност срещу Германия се видя повече от ясно, че Плачи разполага, или да бъдем малко по-точни – изгради, един наистина завършен проект. Отбор, в който всеки е пределно концентриран и мобилизиран в името на една-единствена цел – класирането на полуфинал, а от там и битката за отличията.
От показаното в сряда вечер ясно се видя, че България не е просто Цецо Соколов. Диагоналът ни безспорно е от световна величина и е национално богатство. На 23 години той дава заявка за бъдеще, което ще ни държи над конкуренцията още поне една декада. Но той не е сам. Неговите мощни, продънващи пода забивки, не бяха единствените, които оставиха германците без отговор и с отворени уста от урока, който им бе изнесен. Георги Братоев на свой ред показа, че умее изключително добре да разпределя нападението ни. Той не се уплаши да търси именно Ники Пенчев във възловите ситуации на четвъртия гейм. Скримов пък често оставаше на единичен блок, а централната ни двойка Ники Николов и Виктор Йосифов караха Витал Хайнен да си скубе косите и да яде пръсти от яд, че не може да разгадае комбинациите ни.
Резултатът до момента – България скри топката на Германия за 3:1 и се класира за полуфиналите в Копенхаген. Фаза, до болка позната на този тим изграден най-вече от Камило Плачи. В тази му форма, в която звездите липсват, а най-важната дума е отбор. Срещу Италия утре предстои решителна битка. Двубой, който може да покаже на Европа и света, че националния тим на България е достоен за нещо много повече от четвърто място. Класиране, което на фона на мизерията в родината ни, си е национален подвиг. България обаче е способна на нещо повече. Дали пък тези момчета, които заминаха за Полша и Дания с мисълта да се върнат с медал, няма да се завърнат с нещо повече? Трудно, но след показаното в последните два мача – напълно реално!

Хари Латифян, в."Тема спорт"