Примирието между Ливърпул и Суарес е само привидно

25 сеп 2013 | 12:12
16344
0

Нека никой не се заблуждава: Луис Суарес е пресякъл в Ливърпул точката, от която няма връщане назад. Да, той се носи през коридорите на тренировъчния комплекс Мелууд отново по сандали, сипва си уругуайския чай мате, а мениджърът му казва хубави неща за него преди очакваното му завръщане в официален мач в този срещу Манчестър Юнайтед след наказание от 10 срещи, разточило се в рамките на цели 157 дълги дни. Но един недовършен отговор от американския собственик на клуба Джон Хенри преди два месеца показа истинската картина за това къде точно се намира тази връзка.

Бяха минали 48 часа след публичното настояване на Суарес да му бъде позволено да преговаря с Арсенал и обвинението му към мениджъра на Ливърпул Брендън Роджърс, че се е отметнал от обещанието си да го стори. Тогава Хенри бе запитан дали при всички тези обстоятелства съжалява, че е застанал зад уругуаеца по време на цялата дандания около случая с Патрис Евра. “Не бих го нарекъл “съжаление” – отвърна босът. – Бих казал по-скоро... какво бих казал? Подсказвайте, моля...”

Онзи следобед 64-годишният американец говори доста за старата бейзболна концепция “лоялност към униформата”. Подходът на Суарес за предизвикване на напускане след цялата получена от клуба подкрепа към него не принадлежеше към представите на Хенри за спорт и не бе трудно да се върна няколко години назад във времето към един обяд с президента на Манчестър Сити Халдун ал-Мубарак. Бе по времето, когато Карлос Тевес бе започнал демонстрациите си за желание за раздяла. Халдун, който също като Хенри се движи в безкрайно по-изискани светове от футболния, се вбеси и пожела Тевес да си тръгне, но според условията на клуба.

Халдун и Хенри обаче се изправиха пред един и същи проблем: дълбока зависимост от играча, който е причината за всички тези проблеми. Ето защо друга тема на разговор с Хенри – извинението, което Роджърс настоя Суарес да направи преди връщането си на тренировки с първия отбор на “червените” – бе заметена под килима. Мениджърът набързо каза, че е “щастлив от развръзката” на частния разговор и това бе точката по въпроса.

Това бе фаустовска сделка, в която Ливърпул бе принуден да влезе с уругуаеца в края на август, след като показа твърдост в намерението си да не го пусне да си тръгне срещу каквато и да е цена. На “Анфийлд” задържаха най-способния да ги направи конкуренти за място в ШЛ свой играч и по някое време през зимата той най-вероятно тихичко ще припомни онази клауза в договора си, позволяваща му идното лято да премине в дал оферта от 40 млн. паунда клуб от ШЛ, ако Ливърпул не може да му предложи състезание от това ниво. Със сигурност арбитражът на Асоциацията на професионалните футболисти се бе запътил в тази посока.

Роджърс добре се справи с предизвикателството да сдържи ироничната си усмивка в понеделник, когато каза, че Суарес е “издръжлив и един от най-силните и волеви характери”, които е срещал в своя живот. Както и че не мисли, че “окото му ще трепне”. Всъщност мениджърът обсъждаше въпроса дали “Олд Трафърд”, където обидите към нападателя ще са силни и гръмогласни като винаги, е най-трудното място за него да се завърне.

Отново и отново миналата седмица Роджърс бе натискан до стената в Мелууд с въпроси за Суарес. Не само журналистът у теб се надява за някоя дума или поне знак, че новата близост между клуб и играч е просто измама. Или “част от танца”, както мениджърът обича да казва. Но такава дума нямаше. Не се ли чувстват другите играчи, които нямаха поражение в 9-те предишни срещи от наказанието на колегата си преди съботното срещу Саутхемптън (7-2-0), възмутени от насочването на цялата светлина на прожекторите към Луис? “Не мисля така – отвърна Роджърс миналия четвъртък. – “Деветките” вкарват голове и винаги ще получават заглавията.”

Той следва сложна посока, внимателно насочвайки всеки разговор към чудесата на Луис, защото, във футболно отношение, Луис е едно чудо. Привържениците също искат да чуват такива неща и ще го възпяват, защото знаят какво ще видят, без значение от името на съперника. “Не изпитвам и капка колебание – отговори Роджърс на въпроса дали “Олд Трафърд” е точното място от всички възможни да го върне на сцената. – Този сблъсък е пропит от история, ала това няма да ми влиза в мислите.”

“Историята на сблъсъка” включва случая с Евра, но също и изумителния пробив на Суарес през Рафаел да Силва, Майкъл Карик и Уес Браун за една от най-блестящите технически изяви на сезон 2010/11, довела до първия гол от хеттрика на Дирк Каут при победата на Ливърпул с 3:1 над Юнайтед у дома си. “Нямам си и идея как го направи”, коментира тогавашният мениджър Кени Далглиш.

Едва когато бе запитан дали е сигурен, че Суарес си е научил урока от забиването на зъбите в ръката на Бранислав Иванович през април, Роджърс като че значително се препъна. “Ще видим. Ще видим”, отвърна той.

Суарес сякаш осигурява идеалния обект за ангажирания от клуба спортен психолог д-р Стийв Питърс, чиято област на работа е структурното противоборство между рационалната “човешка” част от мозъка от една страна и от друга емоционалната “животинска”. Досега няма индикации, че Суарес е накарал Питърс да се оправя с животното вътре у него.

Какво предстои да се случи с уругуаеца, затова е трудно да се предвиди. Вероятно ще има фойерверки и, доста вероятно, още наказания. Задачата пред Ливърпул – горд и заслужаващ нещо повече от това клуб – е ясна, макар и далеч от лесна: да остави Суарес да му помогне да се върне към висините на ШЛ с всичките прилежащи приходи и носената привлекателност към водещи футболисти, а после да търси деня, в който да задържи или пусне своя днешен ас. Всичко, само не и да е зависим от него повече.