Роджърс за похода към титлата, Суарес и фамозните пликове

Брендън Роджърс е човек, който излъчва увереност. Мениджърът на Ливърпул е по-дребен на живо в сравнение с моментите, когато го гледаме облечен от горе до долу в черно край тъчлинията на мачове от Премиър Лийг, но все пак прави моментално впечатление. Влизайки в стаята, комбинацията у него от водачество и харизма е изумителна. Това е мъж, който вдъхва уважение с мек говор и ясна мисъл, които са в ярък контраст с образа, създаден му миналата година от култовия документален филм “Да бъдеш: Ливърпул”.

Бях прекарал сутринта в наблюдение на това как Роджърс изцежда състава си на тренировка в мразовита мрачна утрин на базата Мелууд. Там Бил Шанкли и Боб Пейзли някога са тренирали своите шампионски отбори на тези компактни терени, където съседните къщи са събрани така нагъсто отвъд стените – един неточен удар на играч насмалко не разби прозорец на втори етаж. Покрай виковете на футболистите, далечна полицейска сирена и камбана на местна черква изсвирва свирката на Роджърс. Това е мъж, който очевидно се наслаждава на предизвикателството да балансира между голямата визия и прагматичната реалност за връщането на Ливърпул на върха на английския футбол.

“За нас да сме в този Топ 4 при все още предстоящи ни подобрения може да се класифицира като добър старт”, казва Роджърс с лека усмивка. Дали това значи, че вярва в шансовете на тима си за титла? “Не тръгваш с цел да завършиш 4-ти или 3-ти. Винаги се целиш в победата – отговаря наперено, преди да добави ограничаващ очакванията тон. – Трябва и да си реалист. Безпрецедентно е който и да било отбор да отиде от 7-мо или 8-мо място до спечелване на лигата. Това обаче не ни спира да се борим да стигнем дотам.”

Северноирландецът признава за съществуване на дупка между неговия състав и определящия темпото Арсенал. “Те имат своята философия и разбиране за начин на работа вече 15 години, така че играем на гоненица. Ние търсим прокарване на наша идентичност в тима и ще отнеме време. Мисълта, че още не сме стигнали пълния си потенциал, а събрахме тези точки, е вълнуваща.”

Роджърс сякаш се чувства най-уютно, когато описва собствената си методология. “Всичко, което винаги се опитвам да направя с всеки играч, с когото работя, е да опитам да го направя възможно най-добрия: да го накарам да стане “ученик” – посланието му към неговите играчи е просто и все пак дълбоко. – В крайна сметка короната е в техните ръце. Те са кралете на своята собствена съдба... ние имаме план и ако те са отдадени на каузата, имат по-голям шанс да покажат отлично представяне.”

Партньорството между Даниел Стъридж и Луис Суарес, донесло 16 гола досега в лигата, е специална тема, а Роджърс бърза да посочи тяхната резултатност като колективен плод. “Те се представят много добре, но не те са отборът. За да спечелиш мач, трябва отборен дух. Това в крайна сметка ще ни донесе и титлата.” Може би подсъзнателно, треньорът бързо добавя: “или друга награда”.

Роджърс вярва, че не е единственият променен, тъй като Суарес подобри успеваемостта си пред гола от 7,3% в първия си сезон до изумителните 22% през този. “С времето Луис узрява. Той е по-отговорен играч, откакто се завърна на терена. Това няма да спре желанието или волята му да побеждава. Ако имаме повече от това качество в състава, ще продължаваме да се справяме много добре.”

Роджърс е убеден, че Суарес ще остане в Ливърпул и след края на януарския трансферен прозорец. “Вярвам го – казва с намек, че твърдата линия на клуба по въпроса през лятото е постигнала успех. – Няма по-голям клуб от Ливърпул... Мисля, че Луис сега уважава решението ни, защото е много щастлив тук и напредва непрекъснато.” Мениджърът разкрива, че клубът няма споразумение със Суарес за това какво ще се случи, ако не бъде спечелено място в Топ 4 този сезон. “Нищо съгласувано няма. Суарес е много важен, но отборът ще ни изведе до там, не един играч.

Това ударение върху колектива се подсилва и от последната дума на Роджърс по темата. “За мен Луис Суарес е важен може би колкото 13-ия или 14-ия човек в състава, защото е човекът, който се натиска всеки ден да стане най-добрият възможен играч, а това помага на всички останали. Луис е много важен, ала най-важното за мен е да защитя отборния дух.”

Безплодните опити през лятото да бъдат купени хора като Хенрих Мхитарян, Диего Коща и Вилиан не вадят от релси Роджърс. “Ако търсим топ играч, трябва да го убедим да дойде и да е част от нашия проект, който вярвам, че е най-вълнуващият въобще – да се върне Ливърпул на върха. Много от тези играчи искат да играят в Шампионската лига и пропуснахме някои от тях само заради това. Но така само ставам още по-целеустремен да върна клуба на това ниво, за да продължа покачването на нивото на играчите при нас.”

Рискувам да съсипя настроението, като повдигам въпроса за мрачния сценарий, при който Ливърпул още веднъж изпуска място в Топ 4. Роджърс е реалист: “Подписах договор тук за три години и планът бе Ливърпул да пробие в Шампионската лига за това време. Миналия сезон завършихме 7-ми. През този очаквам да сме по-високо.”

Мениджърът отказва да повярва, че има невидим финансов таван в една пренаселена от олигарси и петролни шейхове лига. “Не можем да щракнем с пръсти и да стигнем до върха като клубове от рода на Манчестър Сити и Челси – казва с войнствена наслада. – Опитваме се да го сторим по различен начин – като развиваме и подобряваме играчи... като покачваме стойността на клуба.” Клоповият Дортмунд осигурява неговия модел. “Те вървяха пет години, за да се върнат на прежните висини... очевидно ние сме в Англия, но се целим в подобни срокове. Дали ще е по мое време, или не, ще дам най-доброто от себе си.”

Роджърс очевидно се наслаждава на сътрудничеството си със собствениците на клуба, след като нарича лидерската им философия “смесица между реалистични очаквания и желание за успехи”. Чудя се дали скорошният триумф на Бостън Ред Сокс в бейзболните Световни серии е вдъхнал енергия на “Анфийлд”, или е поставил клуба под напрежение. “Според мен е вдъхновение. Преди четири години Ливърпул бе на ръба от попадане в администрация, което за клуб от подобен статут е почти немислимо. Казах на Хенри и Уърнър, когато спечелиха Световните серии, че съм много горд да съм част от тяхната организация, защото показаха, че са победители.”

Говорейки по “американските въпроси”, връщаме спомените за “Да бъдеш: Ливърпул”. Признавам на Роджърс, че неговата вънкашност на мислител противоречи на по-цветната личност, показана от него в сериала. Когато питам какво е научил за себе си от гледането на шоуто, мениджърът прави гримаса: “Не ми хареса... аз съм много затворен човек. Зная, че беше чудесно за американските зрители, но личното ми усещане е, че не ми се нрави външната намеса и показността на личния ми живот.”

Неудобството на Роджърс е очевидно, но бъркането в темата за култовия сериал ми даде възможността да задам големия въпрос, който американските фенове копнеят най-много да зададат. Мениджърът знае какво предстои и се обляга назад в стола си, докато се връщам на небезизвестната мотивационна предсезонна реч, в която постави три пощенски плика пред играчите си с думите, че те съдържат имената на трима играчи, за които знае, че ще го разочароват в предстоящия сезон.

“Чии имена бяха в пликовете?”, питам аз.

“Нямаше имена – отговаря с изкривена усмивка. – Нямаше имена.”

Роджър Бенет, ESPN Soccernet

Следвай ни: