Ключовият ден за Анчелоти

Карло Анчелоти никога не си е и представял, че може да се случи онова, което видя на “Ел Мадригал” в събота. Треньорът на Реал Мадрид споделил в съблекалнята след мача с Виляреал (2:2), че никога не си е и помислял, че негов отбор може да бъде обстрелван толкова много от наказателното си поле; че е немислимо съперникът да преминава линиите на негов отбор с такава лекота, без да получи и един ритник; че халфова линия на негов отбор би могла да е така неспособна да затваря пространствата на един толкова тесен терен. “Ако тук не сме откраднали една топка, къде ще откраднем?”, запитал се италианецът.

Неговото разочарование е толкова голямо, че обмисля да предложи на клуба промяна в стратегията. Мачът срещу Галатасарай е последното стъпало в една поредица от доказателства на теза, които досега показват провал. Ако и днес тимът не даде положителен отговор, Анчелоти ще предложи завой.

Казват го играчите, повтарят го служителите, празнуват го ръководителите: “Анчелоти е човек от клуба”. Това значи, че новият треньор на Мадрид поставя желанията на клуба над всичко, а институцията е въплътена във фигурата на президента Флорентино Перес.

Наставникът и шефът начертали главен план още откакто започнали контактите помежду си, докато Анчелоти още работеше в Пари Сен Жермен. Един от водещите принципи на този план бил прост: отборът с най-добрия състав и най-големия бюджет в света не може да изгражда стил на основата на предизвикване на грешки на съперника. Защо? Ами ако съперникът не допуска грешки? Перес настоял, че точното обяснение е тимът да развива своя по-изискана функционалност от простата контраатака. Нужно било завръщане към контролиране на мачовете, а за целта трябвало да се гради повече игра.

Треньорът прегледал своя състав човек по човек, припомнил си изискванията на клуба и заключил, че да постигне целите с тези играчи ще е трудно, освен ако не се премине към единствената възможна схема: много уникална 4-3-3. Схема, която решил да тества решаващо срещу Виляреал и Галатасарай – два мача, които смята за основополагащи за решаването на окончателната посока в изграждането на стил на отбора. Първата проба – на “Ел Мадригал”, го стреснала яката.

Преди безпокойното равенство във Вила-реал, Анчелоти вече обмислял различните фактори, затрудняващи мисията му да превърне Мадрид в тим, чиято игра се върти около топката. На първо място изтъква, че съставът е претоварен от нападатели и офанзивни халфове без инстинкт към защитата. На второ място смята, че разполага с трима твърди титуляри – Кристиано Роналдо, Гарет Бейл и Карим Бензема, които до един се характеризират с това, че чакат да им се даде топката, за да атакуват.

Зад първата офанзивна линия специалистът вижда сред централните полузащитници Лука Модрич, Асиер Ияраменди, Анхел Ди Мария и Иско, та му е трудно да намери достатъчно дефанзивни качества, за да поддържа налаганата рамка. Ако бъде добавен към схемата и Даниел Карвахал на десния бек, бранител без експертиза в покриването, замъкът се разклаща.

Но защо подобно вманиачаване в играта в защита? Обяснението на треньора е чиста проба отражение на италианската школа. Твърди, че в състава преобладават футболистите с артистична натура, а този тип играчи имат нужда от постоянен контакт с топката, за да са психически сигурни и работливи. Ако не се напънат да си върнат топката максимално бързо след загубването й, както стана срещу Виляреал, накрая се изключват от играта, падат духом и навлизат в порочен цикъл: не атакуват, защото не защитават, и не защитават, защото не атакуват.

Ето защо за Анчелоти е важно да се върнат Сами Кедира и Чаби Алонсо. Ето защо има той съмнения по отношение на Иско, когото смята за нападател, и на Модрич, у когото вижда недостатъци във физически план.

И накрая заключи красноречиво: “Срещу Галатасарай ще имаме много важен тест за измерване на характера на отбора.”

Диего Торес, “Ел Паис”

Следвай ни: