Треньорът Марчело Абонданца призна, че не е наясно с причините за отпадането на женския национален отбор от европейското. В интервю за полските медии италианският специалист заяви, че проблемите в тима идват от липсата на психика у състезателките, някои от които са твърде големи индивидуалистки.
- След победата в петък над Сърбия се очакваше българският национален отбор да заеме първото място в група D, но вие загубихте от Полша и Чехия и останахте последни. Какво всъщност се случи?
- Просто такава ни е съдбата, такава е историята ни, а знаем, че историята се повтаря. Видя се, че подобно нещо се случи съвсем наскоро. Ако погледнем към тазгодишното Гран при, в единия ден победихме настоящите шампионки от Бразилия, след това паднахме от непретенциозната Доминиканска република. После пък бихме японките, които не са толкова добри като бразилките, но също са класен отбор. Нашият отбор е съставен от млади състезателки, повечето от които за първи път намират място в първата шестица. Проблемът, пред който съм изправен като специалист, е, че технически добре подготвените ми състезателки все още не са достигнали адекватното ниво на психика в мачовете. Същият сценарий се разви и през лятото, когато редувахме перфектни с ужасни игри. В събота водехме на Полша с 21:14 в първия гейм и въпреки това го загубихме. Тук не става въпрос за техника и умения, тук става дума за психика. Ако тези момичета успеят да изградят психика, един ден ще бъдат сред най-силните отбори.
- Но не е работа на треньора да гради психика у състезателките. Как точно работите върху това? Все пак лидерите в отбора ви не са неизвестни. Филипова играе в Уралочка, Василева направи много силен сезон в Бразилия, Рабаджиева бе сред шестте най добри в Баку. Това са все състезателки, които играят в най-добрите първенства по света...
- Да, така е, но отново става въпрос за психика. Рабаджиева бе под мое ръководство в Баку, но звездата в един клуб може да не е звезда в националния отбор. Този отбор трябва да се научи на търпение преди всичко, а някои волейболистки трябва да разберат, че националният отбор не е място за изява на лични качества и трябва да правят това, което е добре за всички. Това е в основата на такива първенства. А аз често се питам къде сбърках.
- Ако погледнете в близко бъдеще, каква ще е съдбата на сеньор Абонданца и националния отбор на България?
- Честно казано, не знам. Прибирам се в Италия за няколко дни, където ще си почина и ще помисля за бъдещето. След почивката отивам в Истанбул, където ще работя с Фенербахче. Не зная какво следва в българския волейбол. Не знам какви решения ще вземат от федерацията след европейското. Аз също трябва да опитам да взема важни решения, да реша кое ще е най-добре за мен.
7 дни спорт