Бусета за кадетките: Голям прогрес без награда

Бившият селекционер на женския национален отбор на България Хосе Мария Бусета се появи на хоризонта, малко повече от година след като напусна поста си начело на "лъвиците". Испанският специалист, известен с прозвището си Чема, излезе с открито писмо до българските медии, в което подкрепи младите треньори и коментира представянето на 16-годишните кадетки, водени от Борислава Мандур и Божидар Гьорев. Ето и пълното съдържание на писмото на Бусета"


ГОЛЯМ ПРОГРЕС БЕЗ НАГРАДА
Чема Бусета, бивш национален селекционер на женския баскетболен тим

Българският национален отбор за девойки до 16 години (U16) завърши последен в класирането на състоялото се във Варна и Албена Европейско първенство по баскетбол, дивизия А, губейки всички свои мачове от този шампионат. Когато се случи нещо подобно, най-лесно е да започнеш да критикуваш и да приемеш за нормални лошите резултати. Подобно поведение е типично за онези, които никога нищо не вършат или правят съвсем малко в професията си и живеят, подхранвани от завистта и деструктивното мислене. Трудното е да се направи оценка. Да се анализират обстоятелствата. Да се стигне до конструктивни изводи. Тези позитивни за всички действия обаче се реализират само от хората, които наистина искат да прогресират и все още имат енергия за работа. Националните баскетболни селекции при подрастващите от години играят в Дивизия Б и много малко от тях се класират за състезания в Дивизия А. Дори когато успеят да намерят място в елита на Европа, българските млади баскетболисти бързо изпадат оттам. Това е реалността, въпреки че не се харесва.

Много от занимаващите се с баскетбол в България продължават да живеят със спомените за славното минало на този спорт. Това минало обаче е далеч, а реалността е друга. Първата крачка към прогреса е да се приеме настоящето, такова каквото е. Да се отрича е стъпка назад. Според мен Борислава Мандур и Божидар Гьорев свършиха чудесна работа като селекционери на отбора за девойки до 16 години. Нивото на състезателките, с което стартираха своята работа, беше много ниско. Баскетболистки, които участват в слабо местно първенство, без опит в международни срещи (повечето от европейските селекции започват да играят интернационални срещи от 14 годишна възраст), се впуснаха в авантюрата на Европейското първенство Дивизия А без реални опции за успех. Никой, освен тях самите, не би събрал смелост за подобен жест в шампионат, който на всичкото отгоре се играе у дома. А те го направиха със заслужаващи адмирация мотивация, позитивизъм и професионализъм. Под сурдинка достигна до мен информацията, че някои български треньори "посветени в професията" са отказали да водят подрастващите, напълно наясно колко лимитирани са възможностите им на европейско ниво. Но Бубе и Божо имаха куража да застанат начело на тази група от баскетболистки и работиха здраво, за да подобрят качествата им и да се състезават достойно със своите европейски връстнички. През април този национален отбор игра в Турция и загуби с огромна разлика. През август, същите тези състезателки не успяха да спечелят на туркините, но останаха на само 3 точки от триумфа. Останалите резултати от срещите на Европейското, въпреки че завършиха със загуба за българките, също изненадаха приятно. Срещу Гърция, Чехия, Литва и до последната четвърт срещу Белгия, съперници все по-силни от българките, младите баскетболистки бяха много близо до победата, играха с достойнство и показаха значителен напредък, който разбира се не бе достатъчен за победа, но пък е хубаво да бъде отбелязан и забелязан.

Голям прогрес, уви без награда, и който само слепите не искат да видят. Още един положителен детайл. Българският национален отбор, въпреки загубите, бе сплотен до края, държа се далеч от кавгите и вътрешните междуособици, които в България са нещо нормално при лоши резултати. С негативния насрещен вятър, поведението и усилията на момичетата заслужават похвала. Работиха здраво и успяха да представят своята държава на Европейското първенство с достойнство и чест. И именно тук най-добре изпъкват качествата на Борислава и Божидар като лидери на тази група. Смятам, че Българската Федерация по Баскетбол оцени добре важността да се работи с подрастващите и въпреки настоящата, толкова трудна икономически, ситуация направи нужните усилия тези момичетата да участват на Европейското. И най-вече спечели с това, че заложи на млади, ентусиазирани и добре подготвени треньори, като Бубе и Божо. Липса на опит? Не мисля. На международно ниво и двамата имат много повече опит и познания от голяма част от българските треньори. На всичкото отгоре в настоящата ситуация амбицията, усилията, безстрашието от възможен провал и разбирането на модерния баскетбол, са много по-важни качества от натрупания опит.

В България липсват повече такива млади треньори, които да пречупят статуквото на аутсайдери, да имат глад за успехи, да не се задоволяват с малко и най-вече да разбират баскетбола, който се играе в днешно време. Тези треньори имат нужда от доверие, което в случая Българската Баскетболна Федерация депозитира в Борислава Мандур и Божидар Гьорев, жест, който искрено вярвам, ще има продължение в следващите години. С най-добри чувства и от сърце, желая най-доброто на българския баскетбол.

Късмет!

Следвай ни: