С треньора на волейболните националки МАРЧЕЛО АБОНДАНЦА разговаря АНТОНИ ЙОРДАНОВ
- Какви изводи си правите след първите два турнира в Гран При, сеньор Абонданца?
- Доволен съм от резултатите, защото никой не е залагал на нас да постигнем сегашния актив. Но най-вече съм доволен от израстването на отбора. Добро постижение е победата над олимпийския шампион Бразилия, тяхната последна загуба е от САЩ преди три години. А това са първите два отбора в световната ранглиста. Ние се представихме на много високо ниво срещу бразилките, но нещо друго ми харесва повече - с всеки изминал мач играем все по-добре. И то не на нивото на Европейската лига, а на нивото на най-добрите в света. Освен всичко пътуванията са дълги и изморителни, а и влизаме в Гран При като последен поставен отбор. Затова винаги ни смятат за най-слаби. По-точно - смятаха ни!
- След успех е лесно да се говори, че сте вярвали - кажете честно какво мислехте преди състезанието?
- Никога не съм си поставял конкретна задача в колко мача да победим. Това не ми е в характера. Аз искам да се побеждава във всеки мач, отборът да расте и да играе като равен с най-добрите в света. За колко време ще го постигнем, зависи само от нас.
- Имахте ли поставени конкретни цели от федерацията?
- Пожелаха ми само успех. Но със сигурност ние ще се борим да играем на финала. Реално обаче ще е много трудно.
- А не ви ли е яд за загубения полуфинал с Германия във Варна в Европейската лига, заради който България не можа да се класира и за следващото Гран При?
- Още съм ядосан и разочарован по няколко прости причини. Първата е, че не можахме да приложим нашата програма с формирането на два състава на националния отбор. Единият да играе само в първите два турнира в Европейската лига. А другият да се включи по-късно с идеята да подготвим добре финала във Варна, да играем Гран При и после европейското първенство. Не можахме да изпълним тази програма, както искахме ние.
- Защо - липса на пари или нещо друго?
- Организационни проблеми и проблеми на комуникацията между нас и федерацията. Но по-скоро е въпрос на организация. За съжаление още в първите турнири в Европейската лига заминахме със състав, който не е готов, и със състезателки, които се включиха късно в подготовката, защото нямаше други. В мен остана горчилка, че отборът не можа да изиграе добре този мач с Германия. Но е така, защото не бе готов за битка. Много е важно да се играе и през следващата година в Гран При и се надявам федерацията да направи всичко възможно да помогне, като поиска "уайлд кард" или организира квалификация, ако има такава. Доказахме - тимът играе на по-високо ниво. Ако наистина федерацията държи този отбор да остане на това ниво, трябва да се положат по-големи усилия сега. В смисъл по-големи от тези, които се полагаха преди две-три години, когато тимът играеше в Европейската лига и всичко свършваше дотам.
- Ако бяхте били Германия, тези усилия ставаха излишни...
- И мъжкият отбор на България не се класира на олимпиадата от първия път, но след това го направи. В спорта е така - веднъж падаш, после биеш и стигаш например полуфинал на олимпиадата. Един отбор не винаги може да се изяви на сто процента във всички важни мачове. В случая начинът, по който протече подготовката, не ни позволи да влезем в най-добрата форма за този турнир. Но и да не забравяме, че Германия е втора в Европа и напред в световната ранглиста.
- Като говорите за комуникация - липсва ли ви подкрепа от федерацията?
- Искам да видя дали федерацията ще помогне да играем Гран При и догодина. Това ме интересува. Със сигурност много неща се подобриха в организацията както от наша страна като щаб, така и от страна на федерацията. Но има още какво да се желае. Организация, организация, организация! (Казва го на български - б.р.)
- Вашият договор е до олимпиадата в Рио...
- Да, такава е договорката, но с федерацията имаме разговор, че може да се прекъсне от една от двете страни, ако не е доволна.
- Какво значи недоволна страна? Ето сега върви Гран При, предстои и европейско първенство. Какво трябва да се случи, за да има недоволство?
- Не казвам какво трябва да се случи, просто казвам, че имаме такава договорка. Да, контрактът е до 2016-а. Но ако федерацията има различни от моите идеи или аз имам такива, ако работата не върви, пътищата ни може да се разделят. Вярвам обаче, че ако спечелим европейското, няма да ме изгонят.
- Трябва ли и през 2014-а да се играе в Европейската лига?
- Не искам. Казвал съм го още миналата година - през 2014-а друг отбор да играе в Европейската лига. С друг щаб и млади състезателки. Както го практикуват други държави. Трябва да се направи един качествен скок, но не става въпрос само за федерацията като организация - отнася се за всички - и треньори, и спонсори, и всички свързани с процеса. Трябва да има повече състезателки, да има повече пари. Ако федерацията иска да даде най-доброто от себе си като организация, но няма пари за тази работа, също е трудно. Вярно е, че в момента е криза. Но ако се намери мощен спонсор само за жените, може да се мисли за по-широка база за развитие. Федерацията няма вина, че бюджетът не позволява да се тренира с 20 състезателки и с повече треньори. И не искам да я атакувам. Но всички, които са ангажирани с женското направление, трябва да положат повече усилия, за да расте.
- Да не намеквате, че отношението на федерацията към женското направление е по-лошо, отколкото към мъжкото?
- Така е от страна на цяла България, на само от федерацията. Всички гледат мъжете, а жените са "там някъде". Не казвам, че е грешно, защото резултатите на мъжете го показват. Миналата година имахме събрание и казахме на момичетата - ако искате да се отнасят към вас като с мъжете, започнете да биете големите отбори. Грешно е да се мисли, че женският тим е беден роднина на мъжкия. Това са различни направления и вървим по различен път. Но вярвам, че ако се инвестира в женското направление като организация, те могат да се изравнят в световната ранглиста с мъжете.
- Има ли обаче "материал" за развитие на българския женски волейбол?
- Има малко състезателки, няма избор. Ето, девойките на Димо Тонев станаха девети в света и това представяне се неглижира. А от този отбор има пет състезателки, които могат да се присъединят към жените. Ние нямаме потенциала на държави като Италия, Русия, Бразилия, където може да се избира от много волейболистки. Затова трябва да се обръща внимание на младите да израстват. Просто няма други.
- В този женски отбор ли са най-добрите? Нямали и други, които са извън състава, а имат качества да бъдат в него?
- Има контузени като Кремена Каменова, Ева Янева... Вратите са отворени за всички, които покажат ниво, имат възможности и желание да бъдат в отбора.
в."Труд"
Последвайте каналите ни в:
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)