Митко Ценов: Това е животът - или продължаваш, или те мачка (видео)

7 авг 2013 | 17:24
6875
0

За втора поредна година Митко Ценов е избран за Спортен талант на "Еврофутбол“ по едноименната програма на българския букмейкър. Той е от Мездра и е на 20 години. Интервюто взехме на 24.07.2013 г. по време на подготовката му за Световното първенство по лека атлетика в Москва (10–18.08.2013 г.) на високопланинската база Белмекен, на която Митко се готви в продължение на пет месеца в годината. Какви са неговите мечти за шампионата в руската столица, как е протекла подготовката му и какво за него е леката атлетика вижте в следващите редове:

- Здравей Митко. Намираме те на лагер на Белмекен – от кога си тук?

- На 28 юли правим три месеца на Белмекен.

- Колко пъти в годината се качваш на Белмекен за по няколко дни?

- Може би в годината 4-5 месеца сме тук. Може и повече, като тази година най-вероятно ще са и повече.

- Разкажи ни накратко за себе си… Как избра дисциплината 3000 м с препятствия и как избра изобщо леката атлетика?

- Аз не съм избрал точно лека атлетика, може би тя ме избра….. Започнах да се занимавам с лека атлетика от втори клас. Това са вече близо 12 години. Започнах първо при треньора Георги Митев, който е старши-треньор в нашия клуб (бел. ред. СК „Атлет“ –Мездра). Вече като пораснах малко повече отидох при по-големите, при Йоло Николов и вече шест години съм при него.

- Как избра една от най-трудните дисциплини в леката атлетика – 3000 м с препятствия?

- Да, може би е така. Тя е най-тежката дисциплина, но е и една от най-гледаните. Не знам как точно стана, но от малък започнах да бягам 3000 метра с препятствия. Отначало, когато бях на 13-14 години, бягах 1500 метра с препятствия. И от тогава съм се хванал и няма спиране.

- В твоя роден град Мездра няма стадион с лекоатлетическа писта. Как си обясняваш факта, че ти, Йоло и вашият клуб съществувате на място, където няма реално условия за лека атлетика?

- Преди имаше стадион с писта от 400 метра, но тя беше само един коридор. След като нашият отбор по футбол влезе в "А“ група (бел. ред. ФК Локомотив) целият стадион стана тревна площ. И сега нямаме писта, но за нас това е по-добре, че се тренира на трева. Дори ние в повечето време избягваме да тренираме на тартан. Повече гледаме да има кал, сняг, трева – за да е по-трудно. Защото после на тартана излизат много по-добри резултати.

- Ти се състезаваш и в дисциплината крос кънтри – това е бягане в пресечена местност. Тя силна ли ти е или искаш да се пробваш и в подобен род състезания?

- Това е много силова дисциплина, не е за всеки, но ми се удава и това.

- Ако оценяваш твоя труд в литри пот, колко пот си пролял за годините, в които се състезаваш?

- О, не знам, не знам как да ги определя. За 12 години не знам колко са…

- Какво според теб е от изключителна важност да бъдеш топатлет – такъв, какъвто си ти в България – да си издръжлив, да бягаш бързо, да си отскоклив или да имаш психика на победител?

- Най-важна е психиката и да можеш сам да се реализираш! Защото в нашата държава няма много хора, които да ти помагат и да ти дават стимул. Иначе силата и издръжливостта си идват с времето.

- 3000 метра са 3 километра, но това е състезателната дисциплина. Подозирам, че ти на седмица бягаш стотици километри?

- На седмица бягам между 140 и 180 километра.

- От къде ти идва мотивацията, за да продължаваш да правиш това?

- Мотивацията ми идва от това, че съм добър в тази сфера и като гледам другите младежи на моята възраст как по цял ден се мотаят насам-натам, по кафенета, чудят се къде да ходят, мързелуват и постоянно чакат на родителите си – аз се мотивирам от това. Ще се опитам нещо да постигна в тоя живот!

- До къде ти стигат най-смелите мечти?

- Преди да започна да тренирам сериозно си бях пожелал титла в България. После като станах шампион у нас си пожелах титла на Балканите – получих и нея, пожелах си титла в Европа – получих и нея с малко разногласия (бел. ред. Митко финишира първи на 3000 м с препятствия на шампионата на Стария континент за младежи и девойки до 23 години в Тампере в средата на юли, но бе дисквалифициран заради пристъпване извън линията) и сега си пожелавам световна титла!

- Ще пътуваш на първенството в Москва. Там в твоята дисциплина ще участват традиционно силните африкански държави като Кения, Етиопия, Мароко – знаем каква е тяхната школа. Какви са реалните ти възможности на това Световно?

- Ще се боря за финал! Ще се опитам да вляза в първите 12 и там вече на финала каквото излезе…

- Готов ли си за Световното?

- Да!

- Преди няколко седмици, на Европейското първенство в Тампере се случи нещо изключително неприятно, а именно твоята дисквалификация, след като беше обявен за шампион. Как преосмисляш тази ситуация за себе си?

- Това ще е един урок за мен. Да знам, че когато си много добре подготвен, може и най-малкото нещо да е проблем за теб. Взимам си урок и продължавам само напред!

- Не се усещаш прецакан?

- Не, не се усещам прецакан! Грешката е моя…

- За втора година си обявен за Спортен талант на "Еврофутбол“. Какво реално означава за теб една компания да застане зад гърба ти, да вярва в теб, докато си все още в началото на своята спортна кариера?

- Това за мен пак е постижение! Защото по един или друг начин аз виждам, че те ми вярват. Виждат, че може да успея за в бъдеще и се радвам много, че съм избран за втори път! Ще продължавам да ги радвам.

- Това финансиране от "Еврофутбол“ внася ли ти допълнителна увереност, че всъщност не само най-близките ти вярват в теб, но и компаниите също ти имат доверие?

- Това също е много важно! Не може да разчиташ само на двама човека например – на треньора и на някой друг. Хубаво е да знаеш, че имаш много хора зад гърба си!

- Все пак средствата, които "Еврофутбол“ ти дава, както и тези, които получаваш чрез клуба си и чрез федерацията не са напълно достатъчни – би ли се обърнал към някоя фирма да отправиш молба за допълнително финансиране?

- Не знам. Принципно бих го направил, но нямам тази смелост! Просто не съм такъв човек.

- Как така се случи - един младеж, във времето, в което живеем, да има амбиция само в спорта и това да му носи такава удовлетвореност? С теб съм от няколко часа на Белмекен и виждам, че си щастлив и доволен от това, което правиш! Как постигна тази хармония?

- Може би, защото гоня мечтите си. Може би, защото съм си поставил някаква цел и гледам само нея.

- Ако трябва да благодариш на някого за това, което си в момента, на кого би изказал своята признателност?

- Като цяло на моя треньор, защото без треньор няма как да се случват нещата. А той не ни е само треньор – той ни е и като баща, той ни е масажист, той ни е доктор, той е всичко в едно. Искам да благодаря и на моите приятели – всички от клуба и на "Еврофутбол“ пак, защото без тях няма как да успеем да направим някои лагери.

- Ако в момента има спортисти, които са на границата да се откажат, защото няма пари, няма добра база, не виждат смисъл, какво от своя опит би им казал, за да останат в спорта?

- В обикновения живот, който ще живеят без спорт, няма да им е толкова забавно. Защото имаш много преживявания, които са по състезания, емоции – такива неща, които не може да се кажат с думи!

- Т.е. ти категорично им заявяваш, че трябва да продължат да се борят?

- Да! Това е животът – или продължаваш, или животът те мачка!

Спортни постижения до момента:

Митко Ценов е републикански шампион за юноши младша, старша възраст и за мъже в дисциплините 1500 м, 2000 м и 3000 м с препятствия, 3000 м гладко бягане, крос кънтри и планинско бягане. Шести е на Световно първенство по планинско бягане през 2009 г., което и до момента е най-доброто класиране на българин в такъв форум. Той е балкански шампион за юноши младша възраст през 2010 г. на 2000 м с препятствия в Одрин (Турция). От 2012 г. е национален рекордьор в дисциплината 3 000 м гладко бягане в зала за юноши старша възраст с резултат 8:21 мин. Има сребърен медал в крос кънтри на Европейското първенство в Унгария през есента на 2012 година. На Балканиадата в Стара Загора (27-28.07.2013 г.) Митко стана и балкански шампион за мъже.

Снимки: "Еврофутбол"