Пламен Константинов: Как да се оженя, като животът ми минава с 2 куфара

Пламен Константинов е роден на 14 юни 1973 г. в София. Висок е 202 см и като състезател игра на поста посрещач. Неговият брат Юлиян Константинов е известен оперен певец, а родителите им - Георги Константинов и Ева Дойчева, също са играли за националниите ни отбори по волейбол.

Пламен започва кариерата си през 1985 г. в школата на "Левски", но отбива военната си служба в "Славия". След казармата остава състезател на "белите", а първият му трансфер е в Унгария. Играл е още за: "Джоя дел Коле" (Ит, 1995/1996), "Арис" (Гър, 1996/1997), "Емлякбанк" (Тур, 1997 - 1999 г.), "Орестиада" (Гър, 1999/2000), ПАОК (Гър, 2000/2001), "Ираклис" (Гър, 2001/2002, "Олимпиакос" (Гър, 2002/2003), "Панатинайкос" (Гър, 2003/2004),"Тур" (Фра, 2003/2004), "Монтекиари" (Ит, 2004/2005), "Ястжембски" (Пол, 2005/2006), "Газпром" (Рус, 2006/2007) и "Ираклис" (Гър, 2007-2009 г.). Дебютира като треньор през 2010 г. и извежда "Зиратбанк" до Суперкупата на Турция. През 2011 г. поема "Газпром", а от миналата година е начело на друг руски отбор - "Губерния".

У нас е шампион с "Левски" и "Славия". Има 6 титли на Гърция и два пъти е определян за най-добър състезател. През 2004 г. печели титлите в две държави - след Гърция подсилва за плейофите "Тур" (Фр) на Владимир Николов. В последния му сезон с Ираклис стига до финал в Шампионската лига, но губи от "Тренто". Пламен печели приза за най-добър посрещач.

За 17 г. в националния е участвал на 2 олимпиади, 3 световни и 6 европейски първенства и 11 световни лиги. През 2009 г. е в листата на НДСВ за парламентарните избори. После го освобождават от националния.

- С двама родители волейболни национали имаше ли вариант да станете например баскетболист?
- Те не са ме натискали да избера техния спорт. Пробвах и други неща като тенис и плуване, но всичко приключи, когато влязох във волейболната зала. След първата тренировка буквално се залепих за нея.

- Защо сменихте "Левски" със "Славия"?
- Имах пререкания с треньорите и ръководството на клуба. Получих травма в рамото и покрай нея се стигна до разни коментари, които не приех добре и потърсих вариант да сменя отбора. Тогава се намеси баща ми и "Левски" ме преотстъпи в "Славия" за периода на военната ми служба.

Година по-късно обаче Симо Сръндев стана шеф на "Левски", а синът му Мишо, който беше юноша на "Славия", се върна от САЩ и трябваше да играе. В крайна сметка "Левски" ме размени за него и "Славия" получи правата ми. Бартерът обаче се получи като поговорката кон за кокошка, защото Мишо игра само една година и пак замина. Ние пък спечелихме за първи път от страшно много време купата на България.

- Как се стигна до първия ви трансфер в чужбина?
- Ами как - на втората година "Славия" закъса финансово и се търсеше вариант да закърпи бюджета, като преотстъпи играчи. Излезе възможност на полусезона с Радослав Арсов да заминем за Унгария.

Шефът на клуба Иван Сеферинов - Джиго Сеферинов ни поизлъга - каза, че въпросният отбор е на 3-о място и ни иска, за да играе финал. Като отидохме, се оказа, че са осми в класирането. Тогава нямаше много информация за отборите и ние заминахме малко на сляпо, но в крайна сметка наистина играхме финал. Щяхме да станем шампиони, но ни извикаха в националния отбор, който точно беше поканен да участва в Световната лига.

- През 1996 г. обаче подсилихте "Славия" за плейфоите и отборът спечели титлата...
- Тогава обаче се появи следният казус: треньорът на националния Богдан Кючуков предложи да бъда картотекиран в "Славия" за плейофите, за да бъда във форма за олимпийската квалификация преди игрите в Атланта. Започнаха едни дебати, защото по принцип нямах право. В крайна сметка ми разрешиха да се картотекирам и от "Левски" веднага се обадиха на Сеферинов, че ме искат за плейофите.

Джиго им поиска 20 000 долара, но те казаха, че това са много пари и че ще станат шампиони и без мен. Добре, но последва второ позвъняване - Спиридон Зегов от ЦСКА. Дайте ни го, защото само ние имаме шанс да ударим "Левски", отсече той.

Сеферинов знаеше, че ЦСКА са по-зле с парите и им поиска 10 000 долара (избухва в смях). Зегата обаче отказа и аз играх за "Славия". Паднахме се на полуфинал с "Левски", който имаше към 30 поред победи и ги отстранихме. След това бихме ЦСКА, който заради мен бойкотира единия мач.

- Сеферинов ли имаше тежката дума къде ще играете?
- Такива бяха правилата тогава. Практически нямаше разлика между състезателни и клубни права. След като правата са ти в еди-кой си клуб, той има право да те продава, където намери за добре.

Така се стигна до друг казус. Имах страхотен шанс да играя в "Кунео", но заради Сеферинов се озовах в Турция. Силвано Пранди, който тогава беше треньор на италианския гранд, дойде в София със спортния директор и ми предложиха договор. Това беше нещо невероятно - вицешампионът на Италия да подпише с някакъв келеш на 22-23 години.

Веднага приех и подписахме договора в офиса на Къро. След няколко дни обаче се прибра Сеферинов и като научи, каза: "Добре, но има един проблем - преди да подпишеш с "Кунео", те продадох в Турция. От "Емлякбанк" вече преведоха парите. И така се стигна до абсурдна ситуация - Джиго каза, че няма да подпише трансферния сертификат за "Кунео", защото ще го накажат.

В същото време и аз не можех да го подпиша, защото това също означаваше, че съм се споразумял с два клуба. И "Кунео", и "Емлякбанк" заплашиха, че ще ме съдят, и в крайна сметка платих от собствения си джоб 20 хил. долара глоба на "Кунео", за да не ми спрат правата.

- Съжалявате ли, че пропадна трансферът в Италия?

- Често се борите за различни каузи. От кого сте наследили това чувство за справедливост?

- Какво друго сте наследили от нея?
- Това да бъда последователен и да гоня целите си до края. Двамата с баща ми са различни - той пък е доста емоционален и лесно се пали. Даже си е бил скандалджия на мачове, което и на мен ми се е случвало. Но и двамата са големи бойци на терена.

- Защо брат ви не стана волейболист?
- Защото е индивидуалист и не може да вирее в отборен спорт. Юлиан също е боец и приемаше много тежко загубите, особено ако виждаше, че някой не се раздава. Имаше доста разправии, даже беше шамарил съотборници.

- Вие сте спортист, а брат ви - оперен певец. Толкова различни ли сте и в живота?

- Как стана ясно, че Юлиан има глас за оперно пеене?

Точно преди 10 г. в интервю за "24 часа" казахте, че се надявате след края на кариерата си да пропеете...

- Липсва ли ви усещането да бъдете състезател?

- Има ли носталгия, като гледате мачовете на националния?
- Няма начин да забравя всичките тези години. Само като вляза във Варна, и нещо ми трепва отвътре. Ами аз съм живял там 7-8 години - едно лято бях прекарал само 4 дни в апартамента си в София. Прибирахме се от клубните отбори и на другия ден заминавахме за Варна, където си откарвахме по 3 месеца.

- Можехме ли да вземем повече от бронз на световното в Япония през 2006 г.?
- Никога няма да забравя мача с Полша. Мислено и сега съм в зона 4, резултатът е 1:1 и водим с 23:21. Очаквах да ми вдигнат топката, но не я получих. Ако бяхме прескочили поляците, можеше да станем световни шампиони. Ние бяхме единствените, от които се страхуваха бразилците. Просто им бяхме неудобни, а определено тогава имахме отбор за световна титла.

- Коя случка покрай националния няма да забравите?
- Много са, но с най-много усмивка се връщам към работата си със Стоян Стоев, който има особено чувство за хумор. Особеното е, че като насочи шегата към някого, всички се смеят, а въпросният обект плаче. Иначе преди няколко дни се сетих за една случка, когато Мартин Стоев беше треньор. Играхме в Куба и имахме шансове, ако бием, да се класираме за финалите. Съдията обаче буквално ни обезглави и при поредната брадва в тайбрека случайно пред мен се озова една тупкаща топка. От яд отпрах такъв шут, че я пратих в ложата при Фидел Кастро. Дадоха ми жълт картон, а на Куба - 1 т., и Мартин взе прекъсване. През целия тайм-аут мълча и накрая се приближи към мен с думите: "Може да се окаже, че това е най-скъпият шут в историята на волейбола". Нали все се правят сметки каква премия ще се вземе.

- Питат ли ви още за допинг-скандала в Пекин?

- Открихте ли истината поне за себе си?

- През 2009 г. участвахте в изборите като представител на НДСВ, което не успя да влезе в парламента. Малко след това ви освободиха и от националния. Не се ли получи с вас поговорката "От два стола - на земята"?

- При мен нещата не са били на всяка цена. Ето и в момента си имам професия. Плюс това подкрепих царя, когато имаше нужда, а не като беше на върха като популярност и всички му се кланяха. Направих го, защото видях положителни неща в управлението. И днес бих постъпил така.

По въпроса за националния нещата стоят по следния начин. Силвано Пранди ме помоли да се върна, защото точно беше поел отбора и каза, че иска да му помогна. Предупредих го, че ще се явявам на избори, и той прие ангажимента, защото му беше важно да съм на линия за европейското. Пранди обаче постъпи много некоректно с мен. Не мисля, че когато си играл 17 г. за България, трябва да приключиш така.

- Какво мислите за решението на Радостин Стойчев и Матей Казийски да напуснат националния отбор заради федерацията?

- За мен е абсолютна грешка, защото това бяха едни интересчийски ходове в междуличностен конфликт, по които се подведе и Матей. Направиха се грешки и от двете страни. Първо от федерацията уволниха по унизителен начин Стойчев, след това обаче излязоха той и Матей и казваха, че се махат, ако президентът на БФВ и целият УС не си подадат оставките.

Стойчев като подписваше договора си, президентът не беше лош. Матей пък какво основание има да иска оставки? Много добре си спомням как цяло лято преди европейското през 2007 г. се правеше на сърдито момченце, защото "Динамо" (Москва) не го пускаше в "Тренто". Тогава Данчо Лазаров натисна в международната федерация и решиха казуса в полза на Матей. Същият този човек го отърва и от "Славия", на който трябваше да плаща досега. Защо Лазаров не беше лош за Матей, когато го гледаха като писано яйце? Каза, че бил платил $100 000 на "Славия". Ами аз съм дал 5 пъти повече, но имаше школа и от нея излязоха самият той, Андрей Жеков, братята Братоеви и т.н.

- След напускането на Стойчев ви предложиха да поемете отбора. Защо отказахте?

- Под достойнството ми е да взема един билет и да отида на олимпиада, без да имам някакъв принос. Освен това не бях съгласен да спасявам нечий имидж. Има време за националния.

- Убеден ли сте вече, че треньорството е вашето призвание?

- За момента - да. Изпитвам удовлетворение от работата си и това е най-важното. Не водя шампионски отбор, но изграждам нещо, което е по-ценно.

- През последните години са ви спрягали и за спортен министър. Какво бихте направили, ако действително заемете този пост?

- На първо място ще огранича максимално направлението за елитен спорт. Нашите такива състезатели се броят на пръсти, а същевременно има федерации, които се хрантутят примерно от един, дето е покрил норматив. Така се усвояват нереални средства, да не говорим, че част от тях най-вероятно отиват в джобовете на ръководителите. Тази порочна практика "ето ти, дай ми" съществуваше при абсолютно всички правителства до момента. Държавата трябва да финансира спортовете, които имат обществено значение, масовост и резултати. Основното внимание трябва да бъде върху училищния спорт и школите.

Физическото възпитание трябва да бъде извадено от учебната програма. Не може първи час да имаш математика, после отиваш на физическо и риташ топка по дънки, докато другите пушат цигари. След това, без да се къпеш, отиваш в третия час. Часовете по спорт трябва да са накрая - тренира, изкъпва се и си отива. (В този момент към масата се приближават две симпатични дами и молят Пламен да се снимат за спомен. Това дава повод да сменим темата.)

- За ужас на някои вие продължавате да се наслаждавате на ергенлъка си. Дразнят ли ви въпросите от типа "Няма ли да се задомиш най-накрая"?
- Хората не разбират, че когато животът ти минава с два куфара и се прибираш за месец в България, е много трудно да имаш връзка.То няма време да опознаеш някого, камо ли да мислиш за брак. Играл съм в 8 държави и сигурно в 20 отбора - как да се установя някъде. Много спортисти се женят рано, за да отметнат този въпрос, но често пъти браковете им излизат неуспешни.

- Хлебозаводът ли е най-голямото разочарование в живота ви?
- Просто се получи малшанс. Но най-вече проблемът е, че когато не си тук, не може да контролираш нещата. Бизнесът не ме влече, търсех го като вариант да ми осигури някакво спокойствие след края на кариета ми.

- Каква сума изгубихте покрай бизнесначинанията си?
- Много пари. През годините съм инвестирал в България към 3 млн. лева, а възвръщаемостта е почти нулева. Няма как да ги прежаля лесно тези пари, защото все пак съм бил волейболист, не петролен магнат.

- Наскоро ви откраднаха колата, въобще случва ли ви се и нещо хубаво като се върнете тук?
- За да допълня картинката, ще добавя, че миналата година ми обраха апартамента, а по-миналата разбиха трезора, в който имах определена сума. Но както се казва, "Нашата полиция ни пази". Истината, е че в България търпя само негативи. Въпреки това обичам да се прибирам всяко лято заради близките и емоциите покрай националния.

- Имате ли все още желание да се занимавате с политика?
- Да, стига да бъде с подходящите хора. Проблемът е, че пет дни след изборите започва да ми се повръща. Яд ме е, че винаги зависиш от други хора и когато не си съгласен, ставаш неудобен. Ето преди един месец всички десни формации се плюха помежду си. Сега, като се очертават нови избори, взеха да се целуват.

- Какво е мнението ви за протестите срещу правителството?
- Не ги приемам, защото пилците се броят на избори. Тези, които протестират сега, къде бяха на гласуването? При 50% избирателна активност какви претенции може да имаш. Сега някои плачат, че ги нямало десните в парламента. Ами няма ги, защото не ги избраха. Трябва да има и някаква политическа толерантност. Кабинетът още не е структуриран и трябва да видим дали реално работи. Колкото до ГЕРБ е закономерна изолацията, в която изпадна. Те водеха деструктивна политика - да разбият потенциалните конкуренти, и сега никой не иска да работи с тях. Най-жалкото е, че няма държавници, единственият такъв беше Симеон Сакскобургготски.

Стефан Чолаков, "24 часа"