Левски, колко още?

Напълно очаквано Левски тъпче на едно място и в сезона на 100-годишнината си се забива все по-надолу. Всичко си е абсолютно закономерно. Играта футбол е доказала, че е справедлива и дори да стане нещо случайно, то след това не търпи компромиси и не прощава на никого. Доказа го краят на миналия шампионат, където Николай Митов изведе с голяма доза ентусиазъм и късмет "сините" до два финала, но след това те бяха загубени.

Столичани написаха поредната срамна страница в своята история, отпадайки от Иртиш (Палводар), за който до преди 15 дни дори не знаеха, че съществува. Отбор, който е шести в Казахстан и рекордьор по титли в своята страна, но въпреки това до вчера бе отстранявал едва един състав в евротурнирите - през сезон 2011/12 полския Ягелония с победа 2:0 в Казахстан и загуба 0:1 в Полша.

В Левски няма промяна и скоро няма да има такава сериозна. Голямата надежда сред синьото общество дойде със завръщането на Наско Сираков, който е доказан, но за кратко време не успя и той да преобърне нещата. Основната причина за това е, че не той диктува събитията, както бе преди години. Над него са Тодор Батков и Иво Тонев, а доведените в клуба играчи нямат нищо общо с него - Кевин Брю, Рамон Лопес и Цветан Генков. Тимът има нужда от класен защитник, дори двама централни бранители, като Николай Митов и Сираков са на това мнение. Пари обаче за двама няма, а уж само за един, но сега в отбора са на принципа на старата българска поговорка "Бързата работа - срам за майстора". Само дето и тази бавната е направо резил, а не срам, показват резултатите.

Левски е тотален хаос, като всеки се заблуждава, че нещата се развиват в добра посока.

Фактите!
След години на скандали Тодор Батков върна Сираков, тъй като смята, че това е последният му шанс отново да види "сините" да правят нещо смислено и да тръгнат да се развиват и да изкарват пари, както бе преди 6-7 години. Легендарният голаджия обаче не е в същата позиция, когато ръководеше клуба.


Иво Тонев напусна поста изпълнителен директор, но продължава да дърпа конците, като дори прекара пет дни в Австрия и уреди досегашните три нови попълнения, но публично не се казва кой какво върши.

Николай Митов не бе удачният вариант за треньор от самото начало в очите на Сираков и Тонев. Собственикът му гласува доверие, след като той вдигна отбора, въпреки че вината за провалите със Славия и Берое е до голяма степен и негова. Нисичкият специалист работи много, но направи грешка, която ще му коства поста. Той, като всеки треньор, си има виждания, но не ги използва до край, а се подведе и обърка отново състава, а и не следва на 100% идеите си. Първо изгони Димитър Везалов, после го върна, след това не искаше Станислав Ангелов и Даниел Димов да играят като централни защитници, тъй като убеден, че местата им не са там, но в крайна сметка ги постави там. В първия мач капитанът бе на път да го уволни с грешките си, а в Павлодар го стори втория, където доказа, че вижданият на Митов може би са били правилни.

Да не говорим, че Владимир Гаджев бе изваден от състава, тъй като отказа офертата от Китай и вбеси шефовете, които имат нужда от тези пари. Той самият не иска в Азия, а има предимството да може да подпише без пари с друг отбор на първи януари. Именно затова и отгоре е наложено на треньора да води психо-война срещу единствения национал в селекцията на Любослав Пенев. Той бе първият сменен на “Герена”, а след това дори не бе сред 14-те, взели участие в резила в Казахстан.

Каквото и да се каже за играчите, е излишно, тъй като резултатите им и реакцията на феновете е повече от красноречива. Огромна част от тях доказаха отново, че не заслужават да носят синята фланелка при това в сезона, когато се навършват 100 години от създаването на клуба.

Снощи огромна част от населението със "сини" пристрастия във футбола не успя да спи заради поредния рекорден гаф на любимия им отбор, на тяхната голяма любов – ЛЕВСКИ! Още по-лошото е, че другата част на “сините” фенове, които не спират да доказват вярността си и своята преданост, не са вече изненадани от невероятните срамоти, които им носят играчите на 26-кратните шампиони.

Те изпитват злоба и се подиграват към селектираните със сигурност от години неуспешно играчи, които имат пълен комфорт, благодарение на шефовете си, а въпреки резилите си продължават да бъдат подкрепяни и да си живуркат с привилегията да си футболист на Левски в България.

Едно нещо вече е ясно! Трябва мигновено да се сложи край на това и да престане да се мисли за титли, при положение че ръководството и отборът нямат никаква концепция.

Когато няма напрежение, те си го вкарват сами, а когато има такова и са абсолютен фаворит, те нямат шанс да бият никого – показват го трите случая за последните два месеца - срещу Берое, Славия и двата мача с Иртиш. Истината е проста: след като не можеш да спечелиш тези срещи, въпреки невероятната подкрепа на феновете си, нямаш право да говориш за нещо голямо, а само да се радваш, че поради една или друга грешка си попаднал в отбор с историята на Левски.
Както казах, играта не прощава, затова допуснатите грешки да бъдат голяма част от тези играчи на “Герена” с тези качества в състава води до закономерност. Липсата на борбеност, желание, хъс и любов към синия екип… десетилетия наред символ на великия Левски.
Направиха така, че този рефрен на сините фенове от половин век да е непознат за днешните деца.

“В игрите децата за ЛЕВСКИ мечтаят,
за славния ЛЕВСКИ футболен тим.
И старците шапките даже си свалят
пред славния ЛЕВСКИ непобедим.”

Левски, колко още?