Цецоооо СО-КО-ЛОВ!!! 12 000 са на крака! Зала “Арена Армеец” е като врящ казан, в една неповторима атмосфера. Аплодисменти, които не спират дълго след като точката, гейма, мача е приключил. Дори и с половината от този капацитет, варненската “Конгресна” не отстъпва по нищо. И вярната публика не чака от Цецо ас. Тя иска само и единствено любимците им да дадат най-доброто от себе си, да се раздадат така, както феновете ще го направят от трибуните. Ще ги изпратят с усмивки и викове “Българи, юнаци!” независимо от изхода на двубоя. Картината се повтаря неизменно мач след мач, независимо от съперника, независимо от героите, които са били на полето. И да, българската публика е начело в топ 3 на света. Заради нея, а не само заради победите, сме сигурни – волейболът у нас е спорт с национално значение.
Точно както е в Полша и Бразилия, където си извоюва статут на спорт №1. Погледнете тези зали, тази красота, как 12 000 се обединяват в една-едничка цел – да покажат подкрепата си. Именно тези три държави пълнят спортните си съоръжения до пръсване, така че и игла да няма къде да падне. И където и да се намират по света ще видите една отделена агитка, която да подкрепи момчетата си, дори когато са на 13 000 километра. Понякога от стотици души – както беше в САЩ, понякога 20-ина като в Бразилия. Но винаги са там, развявайки българският трибагреник. И освен нас само селесао и Дружина Полска се радват на толкова верни фенове, борейки се за мястото в челната тройка. Не на световния волейбол, а на колоритна агитка, по-красива и от тази на футбола.
Но докато в Полша и Бразилия любовта към волейбола се изграждаше с години, маркетингът я подхранва и до днес, то тук обгрижването на феновете е някак си по нашенски. Ако стъпите на мач в зала “Нилсон Нелсън” в Бразилия, то на входа ще ви подадат фланелка. Една от онази, дето правят цялата зала да грее в жълто. И няма да ви смъкнат по 15 реала за нея - ще я получите без пари, в комплект с балоните. А 12 000 ще викат безспир, колкото е необходимо Бразилия отново да покаже защо е фаворит. И ще бъдат седмия играч на селесао.
На всеки домакински мач на Полша седмица преди сблъсъците около залата е като малък бит пазар, с десетки места, на които ще си купите почти без пари шалчета, шапки и вувузели – тези, които неизменно “преследват” полския тим. Пол-ска, Пол-ска! Този рефрен няма да спре часове. Ще обгръща залата докато Полша не бие. И публиката ще бъде седмият играч на Дружина Полска.
А българската агитка? Тя е най-вярна. Най-изобретателна. Макар и да няма кой да я обгрижва. Няма места, на които феновете да нарисува лицата си, да купят от знамената или фланелки на Тодор Алексиев. На всеки мач обаче ще видите онези момичета с грейнали бузи в бяло, зелено, червено. Три цвята балони, тъпани и много любов. Хиляди, които пристигат със здрави гърла, готови да покажат какво значи гостуване в България. Негостоприемни?! Не. Ние просто обичаме нашите момчета. Както те обичат нас. Седми играч на полето?! Не, българските фенове се броят поне за още двама! Така че, дръж се Анастази, и се плаши не от съдията...
Мила Панайотова, "Тема Спорт"
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)