Маркизио заслужава да знае цялата истина

Малкото пиле се превърна в голям шампион, а сега изведнъж отново се оказа крехко и ранимо. Има едно съмнение, само едно, но дразнещо и само допреди няколко дни немислимо. Клаудио Маркизио е влюбен в Ювентус, ала не е сигурен, че любовта на Юве към него е съответстваща: запазва си правото да поиска среща за изясняване и чак тогава да реши какво да прави с бъдещето си.

Това съмнение е породено от трупане на капка по капка слухове, спекулации и подозрително мълчание. Клаудио е свързван с Байерн Мюнхен, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед и Монако: навсякъде където има амбиции и милиони, има също треньор, който го желае, и клуб, който го изкушава.

Това е хубаво, защото означава, че говорим за играч от топ класа. По-малко хубавото е, че никой от ръководството на Юве не издига барикади пред Маркизио при купищата разкрития за трансферната стратегия, показващи Артуро Видал и Пол Погба като единствените непродаваеми от централните полузащитници.

Клаудио, поне в началото, минимизира ефекта на всички тези спекулации, ала ударите с чук се сипят върху му, а гордостта излиза на преден план. “Ами ако наистина вече не съм смятан за незаменим? Би ли имало смисъл да спра развитието си и да остана? Би ли си струвало да се вкопча в детската си мечта, ако финансовият прагматизъм я изяжда на една хапка?” Излизащото наяве поражда неудобство, а плод на съмнението ще е напускането на Маркизио.

Когато дойде офертата на Монако, Бепе Марота насочи отговора към желанието на футболиста: “От решаващо значение за това да е непродаваем е това, че има ювентинско ДНК.” Не предъвка вместо това лозунга “Не пускаме най-добрите”, използван в стотици други подобни обстоятелства.

Клаудио забеляза това и се натъжи. После го обмисли, а вчера сподели: желанието му е ясно – то е онова на хора като Тоти, Малдини и Дел Пиеро в една ера на безсърдечен професионализъм и разкъсани емблеми, ала не иска да го налага и дори да излъчва каквато и да било несигурност.

Офертите към него съществуват в действителност и ако не се почувства незаменим, ще започне да ги изследва. Той намисли своето решение, сега е ред на Юве. Може би трябва да се върнем към един забележителен рекламен слоган: има неща, които нямат цена.

Антонио Барила, “Кориере дело Спорт”

Следвай ни: