При ясни шампиони в Испания, Англия, Германия, Италия и Франция и при, почти, сигурен германски финал в Шампионската лига малко по-рано от обичайното започва вечният разговор за европейското трансферно лято. Кой кого ще вземе? Кои супергерои, кои вълшебни играчи ще купят отбори като Барселона и Реал Мадрид, за да компенсират своите слабости и да осъществят мечтите си за слава?
Така стоят нещата. Във футбола оперираме на терена на вълшебствата. Като премахваме разума, превърнали се в деца, прикачваме суперсили на определени играчи, а в някои случаи и на треньори. Непокътнато в този разговор стои убеждението, че ако успеем да привлечем онзи, когото най-много искаме, ще спечелим всяка възможна купа.
Привържениците на Челси например са убедени, че с Жозе Моуриню на пейката няма да има земна сила, която да спре “сините”. (Неговият проблем е да убеди собственика на клуба Роман Абрамович, че е по-добър вариант от Мануел Пелегрини, почти отстранил Борусия Дортмунд, а така се отваря запленяващата възможност Моуриньо да остане с единствената опция да иде в Малага.)
Що се отнася до играчите, панорамата се обърка още повече след победата на Германия над Испания с 8:1 в полуфиналите на Шампионската лига миналата седмица. Изведнъж висшата раса на футбола играе в Бундеслигата. Въпросът е: защо Левандовски, Гюндоган, Манджукич или Мюлер биха искали да оставят Германия?
При Неймар няма поле за много дебати – не ще фигурира прекалено много в лятната теленовела, тъй като вече се смята за сигурно преминаването му в Барселона. За Бейл обаче ще се говори. Можем да сме сигурни, че кандидатите за него – обичайните заподозрени, способни да извадят 60 млн. евро и отгоре за един играч – обмислят дали да вземат уелската звезда. Реал Мадрид, Барселона, Челси, Пари Сен Жермен и двата манчестърски клуба са най-реалните кандидати. Възможно е и Байерн Мюнхен, ако Хьонес, Румениге и компания решат да дадат изненадващ подарък за добре дошъл на Пеп Гуардиола.
Че толкова добър ли е Бейл? Струва ли наистина тази споменавана цена? Едно съмнение тегне поради тенденцията у медии и фенове в Англия да се вълнуват прекомерно при поява, в редки случаи, на техничен и качествен футболист в Премиър Лийг, роден във Великобритания.
Някои сравняват Бейл с Лионел Меси или Кристиано Роналдо (сред тях и бившият наставник на “шпорите” Хари Реднап). Истината е, че ако Роналдо е на едно стъпало под Меси, Бейл е на две под Роналдо. Бейл обаче притежава потенциала да се приближи до нивото на португалския колос и въобще не е за отричане вариантът от днес до още сезон или два, ако някой треньор извади максимума от неговите възможности, да излезе на подиума при връчването на “Златната топка”. Неоспорим кандидат е за бронза.
Общото между Бейл от една страна и Меси и Роналдо от друга е, че той вдъхва ужас у противниковите защити. Играл е като бек и крило, ала сега има същата свобода на движение като Меси. Играе отляво, отдясно и като “фалшива деветка”; създава и вкарва голове. А и ги предизвиква от нищото, на основата само на чист талант, независимо от това как играе отборът му, както видяхме при победата на Тотнъм с 3:1 над един, в останалите аспекти, по-силен Манчестър Сити. Това е злато, това е нещото с най-висока котировка.
Освен това той е здраво стъпило на земята момче, за чийто характер всички говорят само със суперлативи. Не е Уейн Рууни, за когото се говореше (и щеше да се превърне във фиаско) като за възможна покупка на Мадрид преди два сезона.
Такъв си е. Не притежава магически сили, видимо си е просто човек. Но щастлив ще бъде всеки отбор, който го купи.
Джон Карлин, “Ел Паис”