Владимир Алекно изведе Зенит (Казан) до титлите през 2009, 2010, 2011 и 2012 година, но през този сезон отборът отпадна на полуфиналите след загубена полуфинална серия от Белогорие (Белгород) с 1-3 победи.
"Разбира се, сега е много тежко. Законите в спорта са такива, че не може постоянно да си на върха. Без падения, няма възходи. Така Белогорие през миналия сезон финишира на 9-о място. Може да се загуби по много начини, но маниера на нашите загуби не мога да ги проумея. Физическата форма на играчите ми е добра, никой не се чувства уморен, но отборът не играе… Нужно е да се види отново, да се анализира този неуспех. Възможно е аз да не съм направил нещо не както трябва", заяви Владимир Алекно.
"Не мога да обвиня волейболистите ми, че не са искали да победят. Но беше видно, че за Белогорие този успех бе по-важен. Вероятно това се дължи и на нашите 4 поредни титли преди това. Ние много спечелихме през последните години, но да го правим постоянно е невъзможно. както и е невъзможно по 3/4 пъти в сезона да се намираме в топформа. В същото време трябва да призная, че Белгород технически бе по-силен от нас", допълни Алекно.
"Контузията на Матю Андерсън и болките на Максим Михайлов дойдоха в много неподходящ момент. Разбира се, че към тези играчи винаги съм имал високи претенции. Но къде бяха останалите? Сивожелез, Бережко, Абросимов, Вермилио, а либерото? Когато назоваваш толкова много фамилии, това означава, че целият отбор не е играл. Възможно е в такава ситуация аз да не съм се справил със себе си", продължи наставникът на Зенит.
"Когато клубът и треньорът имат нужда от резултатите повече от своите играчи, е безполезно да се опиташ да ги надъхаш с реч, след която да направят спортен подвиг. Пламенните речи помагат, когато на играчите им горят очите и са готови за битка. Сега това не беше така. Дори чувствах своята безполезност. Сега ще се опитаме да открием нашите грешки и да се готвим за серията с Губерния", завърши Алекно.