)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Възможно ли е Стефан Ел Шаарави – 20-годишен и с 16 гола без ни един от дузпа в едва втория си пълен сезон в Серия А и първи като утвърден титуляр – да се е превърнал в проблем за Милан? След видяното в неделя на “Сан Сиро” и чутите думи на Масимилиано Алегри изглежда, че случаят е точно такъв. Младокът, който цял един полусезон носеше на плещите си Милан и Алегри, се превърна в казус. Казус сбъркан, откъдето и да го погледнеш.
Ако поведението му е било донякъде а ла Балотели, та да накара треньора от Ливорно да го лиши от главна роля в мача с Наполи за час, значи момъкът е изгубил леко посоката. От официалното изявление на наставника обаче не става много ясно кое спира развитието на Ел Шаарави. “Психически е преуморен”, каза Алегри. Но в края на обичайно смазващия сезон кой играч е със свежа психика? Същият въпрос може да бъде зададен и за треньори, ръководители и дори журналисти.
Във футбола, както и в живота, всичко е относително и сега ще опитаме да приложим тази теза към формата на Ел Шаарави, тази на Робиньо и тази на Нианг. Робиньо изигра 72 минути, или по-скоро прекара на терена 72 минути. Никаква игра. В цялото първенство до момента е събрал 17 мача и 742 минути (с 2 гола) – толкова високо го цени Алегри, че му гласува доверие в такъв решаващ мач.
Както всички ще си спомнят, в неделя вечер липсваше Марио Балотели, а при отсъствието от титулярите и на Ел Шаарави треньорът от Ливорно заложи на нов тризъбец в нападението за две трети от двубоя, в който победата бе жизненоважна за усилването на атаката на 2-рото място. Тризъбецът бе оформен от Боатенг, Пацини и Робиньо. Когато ганаецът бе изваден от игра, влезе Нианг, а не Ел Шаарави. Нианг, доколкото бе възможно, се справи дори по-зле от Робиньо: дори не се разбра, че е влязъл, но това може да се приеме – той е още млад и има време за израстване пред себе си.
Пускането на французина вместо на Фараона бе главната грешка на Алегри, може би по-голяма от самото му менажиране на ситуацията. Ако смисълът на изваждането от титулярите на Ел Шаарави е бил на “наказание-предупреждение”, с изваждането на Боатенг бе моментът да пусне него (вече “наказан-предупреден” с поставянето на пейката), а не Нианг. Защото после Ел Шаарави влезе наистина в игра, но 20 минути преди края и точно след изгонването на Фламини, когато имаше нужда от играч не само със свежа психика, но и с бързи крака, тъй като на този фланг, при човек по-малко от съперника, трябваше да се тича.
Не вярваме обаче, че е тактическа причината Алегри да предпочете Нианг пред Ел Шаарави като смяна на Боатенг, тъй като трябваше да премести Робиньо отдясно, където има по-малък принос: толкова незабележим бе бразилецът, че дали вдясно, или вляво бе все тая. А толкова незабележим бе и приносът на Нианг, че Ел Шаарави би се представил по-добре от него дори ако бе пуснат на десния фланг.
Да обобщим: става въпрос за грешна преценка в един шампионат, в който 
Алегри сбърка в много малко неща (във втората му половина). Казусът “Ел Шаарави” остана наполовина решен, а това е най-странното, когато говорим за Милан. Ако оставянето на пейката наистина бе дисциплинарна мярка, е по-добре да се каже на глас, както стори например миналата година Рома с Де Роси и Кяер в Бергамо. Ако обаче е било само проблем с умора, в Милан е по-добре първо да се тревожат за умората на Робиньо и Нианг. Повече от уморени са те, направо изтощени.
Алберто Полверози, “Кориере дело Спорт”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)