)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Времето лети. Клише е, но е и вярно. Измина една година без нашия приятел и колега Рачо Колев. Всичко това кара човек да се замисли върху нещата. Кои сме, откъде идваме, за какво се борим и къде отиваме? Защо на някого се случва едно, а на другиго съвсем друго? Как съдбата избира на кого какво да поднесе? Всъщност Рачо е с нас. Носим го в паметта и сърцата си. А и нали казват, че докато поне един човек по земята споменава името ти, живееш и ти. Рачо заслужава да се говори за него. Заслужава! Той бе откровен. Той казваше това, което мисли. Той действаше така, както смяташе за правилно. Рачо бе себе си! Винаги! Той можеше да те провокира, да те мотивира, можеше да накара да се замислиш, можеше да те накара да се засмееш, можеше…
Дано сега е някъде там. В Рая. Представяте ли си го? Седят си заедно с някого като Дражен Петрович, разговарят си, коментират си, смеят се. Там, където времето не лети. А докато и нашето време тук не изтече, ще продължаваме да те споменаваме, Рач! И ще те носим в главите и сърцата си!
Екипът на Sportal.bg
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)