Найден Найденов изпраща най-успешната си година във волейбола. За 8 месеца той изведе националния отбор до полуфинал на олимпийските игри в Лондон и спечели титлата и Купата на България с Марек Юнион Ивкони. Пред "7 дни спорт" той говори за пътя към победата, семейството и разочарованията във волейбола.
- Г-н Найденов, поздравления за златния дубъл. Какво е чувството да бъдеш на върха?
- Благодаря, наистина тази година бях доста щастлив от постигнатия резултат. Вече казах, че след миналата година не можах да усетя удоволствието от спечелването на титла, но тази година се чувствам наистина много горд и много щастлив от това, което постигнахме с отбора. Удовлетворен съм от работата ни като цяло.
- По работата Ви се вижда, че сте важен фактор за успехите на Марек, какво казвате на момчетата преди мач?
- Първо - когато играят трябва да играят най-напред с главите си. Много важно е да мислят. Има две-три неща, които сме говорили преди мача и те трябва да го помнят и изпълняват. Второ - да играят като отбор и да не се притесняват от каквото и да било. Казвам им, че дори да не тръгне играта, ние сме отбор, който е трениран, знае и може да играе правилен волейбол. Просто трябва да бъдем единни и да запазим спокойствие и самочувствие, за да победим.
- Как приема семейството ви еуфорията около вас?
- Всички са много щастливи и много ме подкрепят, защото знаят какво преживявах през този период. Моите емоции, напрежението и на моменти нервното ми поведение естествено се отразява и на тях. Но въпреки това са много щастливи, защото знаят как се раздавам и защо стоя повече време в залата, отколкото вкъщи. Ако семейството ти не те подкрепя, губиш много от енергията си. Нещата се получават по-добре, когато знаеш че има някой, който милее за теб. Работиш по-спокойно.
- Победител ли е Найден Найденов и в живота извън залата?
- Опитвам се да бъда победител. И като състезател, и като човек искам да побеждавам. Продължавам да се опитвам да бъда такъв, да мисля положително, да вкарвам положителна енергия и като треньор, и извън залата.
- Счита се, че сте треньор на някои от бъдещите звезди във волейбола. Имате ли си любимец, някой, на когото много държите?
- Никога не съм изтъквал колко труд сме положили с момчетата както от националния отбор, така и от Марек. Работил съм и с Матей Казийски, и с Цецо Соколов. За мен няма любимци, за мен всички са равни. Може да им се скарам, може да ги обидя, но те знаят, че това го правя за отбора.
- И все пак можете ли да отличите качествата на някой талант по-конкретно?
- За мен в последните години Георги Братоев беше спортистът, в когото наистина вярвах. Опитвах се да кажа на други треньори, че в този човек наистина има хляб, че на него ще се разчита и ще постигне нещо голямо. Много бях щастлив, че на олимпиадата той наистина показа класа. Той беше пренебрегван в последните няколко години. Винаги съм вярвал, че около него ще се гради националният отбор. Радвам се, че той доказа това.
- Говори се, че доста от звездите на Марек ще напуснат отбора след края на първенството. Ще ви липсва ли някой от тях?
- Дали ще напуснат, ще разберем. Политиката на отбора е да не бъде спирано развитието на никого. Естествено, ако напуснат най-добрите, положението няма да е същото, но това не ни притеснява, след една-две години младите ще са на тяхното ниво. Мисля, че в младите е бъдещето и полека-лека те ще се наложат. Ще гледаме максимално всички липси да бъдат покрити.
- Казахте, че в клубния волейбол няма пари. Те ли са факторът, който направи Марек шампион в последните два сезона?
- Не мога да кажа, че парите са основен фактор, макар че при нас винаги е имало финансово спокойствие. Парите са важни, но организацията и разбирателството в отбора са много по-важни от тях. Когато всички работят заедно за една цел и целта не се променя, тогава идват успехите. Макар условията в залата да са трагични, всичко е подсигурено, школата е на ниво, това няма как не даде своите плодове.
- С какво са по-слаби другите български отбори от Марек?
- Може би на някои отбори им липсва подготовка - физическа и психическа подготовка, елементи на играта. Това прави разликата. Сработването на отделните кадри, подреждането, тактиката, атмосферата в отбора.
- Българин ли е номер 1 в световния волейбол?
- Има много добри треньори и играчи, особено от големите отбори. За мен, разбира се, винаги българите са номер едно. Аз съм българин, държа на българското, тъй че за мен винаги българин ще бъде номер едно.
- Ако не бяхте треньор на Марек, кой друг клуб бихте водили?
- Бих тренирал всеки един клуб, който има амбиции за нещо голямо. Отбор, който иска да бъде на върха, който не се страхува от победата.
- Остава ли ви време да си починете от дългите тренировки?
- Определено нямам никакво време за себе си и семейството. В малкото свободно време обичам да почивам в планината или да прекарвам със семейството си, но не ми се е отдавало скоро (смее се).
- Кой от двата успеха бихте отличили като по-ценен в личен план – дубъла с Марек или четвъртото място на олимпиадата?
- Не ми се ще да отличавам едни успехи от други. Миналата година направихме така, че България да бъде едно. Хиляди хора са ми разказвали какво е било тук, докато бяхме с момчетата в Лондон. Клубният ми отбор пък е много важен за мен самия. Олимпийските игри са върхът на всеки треньор и спортист, така че най-голямото постижение от историческа гледна точка е олимпиадата. Но когато радваш хората с успехи, няма значение дали са на клубно или национално ниво.
- Някога искали ли сте да се откажете?
- Не. Никога. Преди да продадем Цецо Соколов, отборът се въртеше около него, после на младите момчета им трябваше доста време да се сработят, но никога не ми е идвало да се откажа. Аз съм оптимист и за секунда не съм мислел да се предам. Винаги съм вярвал, че когато човек вярва, постига целите си.
- Всеки човек има своето голямо разочарование в живота, кое е вашето?
- Може да се каже, че най-голямото ми разочарование беше смяната ми след олимпийските игри.
- В този ред на мисли чувствали ли сте някога труда си недооценен?
- Може би точно тогава го почувствах. Защото никой не знае какво дадох за националния отбор, как един отбор се обединява, след като е бил разбит. Беше ми много трудно, успях, а после бях сменен и това наистина беше една голяма обида.
- Как работихте със звездите от националния отбор?
- Те са израснали покрай мен и се отнасяха с респект. Аз работех с тях и преди олимпиадата, така че нямах никакви притеснения от това. Имах самочувствие, тъй като познавам много добре момчетата и те също ме познават.
- Вие сте от школата на Хебър Пазарджик, мислехте ли тогава, че един ден ще бъдете на върха?
- Ако човек няма тази мисъл вътре в себе си още като малък, значи няма смисъл изобщо да се занимава със спорт. Аз от малък съм мечтал да бъда голям състезател, естествено по-късно и треньор. Винаги съм се опитвал да запомня това, което треньорите около мен са ми казвали, и да мога един ден да го използвам. В момента в Пазарджик волейболът е на трагично равнище. Има три клуба, но няма мъжки отбор, тъпчат на едно място. Все пак надежда има, знаете, че тук (б.а. Пазарджик) е една от най-големите школи в страната. Деца в залите винаги има. И в Дупница имаме няколко момчета от Пазарджик, които сме закупили, така че надежда има.
Георги Харизанов, "7 дни спорт"
Последвайте каналите ни в:
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)