Непосредствено преди двубоя от поредния кръг на Бундеслигата между Щутгарт и Херта (Берлин), местният "Stuttgarter-nachrichten" излезе с интересен материал, който връща привържениците на "швабите" цели 13 години назад. Статията е озаглавена "… и тогава дойде Феликс Магат". Явно недвусмислено авторът прави паралел с времето през 2001 година, когато тимът, в който играе Красимир Балъков, е притиснат до стената и е на прага да напусне първото ниво на германския футбол.
Точно тогава предстои двубой с Шалке 04, отбор, който се бори за шампионската титла в Бундеслигата. Залогът в мача е голям и без алтернатива. Ако Шалке спечели мача, играчите на Гелзенкирхен стават шампиони, а Щутгарт отпада, ако обаче "швабите" вземат победата, то те остават и през следващия сезон в елита на германския футбол. Мачът преминава през много перипетии, до края остават само няколко минути, а авторът на материала споделя: Балъков все още не е казал последната си дума. И гениалният плеймейкър на Щутгарт го прави – в 89-ата минута Краси бележи един от незабравимите голове в своята кариера за Щутгарт, с който отборът оцелява, а той остава завинаги най-любимият играч в сърцата на феновете от "Мерцедес Бенц Арена".
Тази аналогия в уважаваното печатно издание с онова време, не е никак случайна. Отборът на Щутгарт в момента се намира в криза и ако слабите игри продължат, то няма да е изненада, ако славният тим, който през миналия сезон достигна до финал за Купата на Германия и игра в Евротурнирите, се окаже в ролята на изпадащ. Но за разлика от тогава, сега Феликс Магат го няма. Може би новият тим на германеца - Фулъм, се усети една идея по-рано и го привлече, за да опита да отведе бившия отбор на Димитър Бербатов до спасителния бряг. Да, наистина Феликс го няма, но Бала е там и със сигурност може да помогне на тим, за който отдаде най-силните си години като футболист.
Сегашният треньор Томас Шнайдер е амбициозен, но няма опита, който да му помогне да излезе от трудната ситуация. Подобно бе положението и през 2001 година. Все още навлизащият в професията Ралф Рангник не съумя да обедини опитните и по-младите играчи, което доведе до напрегнатата ситуация в Щутгарт. Стига се дотам, че в мача срещу Мюнхен 1860, Краси хвърля капитанската лента в краката на треньора, несъгласен с неговите решения.
След като Магат поема нещата в свои ръце, той дава отново диригентската палка в ръцете на Балъков, Звонимир Солдо и Марсело Бордон. Около тях – по-опитните, израстват младите играчи, които се учат от тяхната упоритост и отдаденост на клуба, пише авторът на материала. И отборът постепенно започва да изплува. Според Магат, Щутгарт е добре подготвен, но на играчите липсва самочувствие. И именно опитните футболисти могат да го донесат.
"Винаги трябва да вярваме в успеха", заявява Балъков след гола срещу Шалке, който оставя Щутгарт в елита. Да, аналогията днес с времето отпреди 13 години е вярна. Може би най-после Щутгарт трябва да се обърне към миналото си и да използва опита на тези, които тогава изтеглиха отбора до спасителния бряг.
Краси Балъков е там и в своята треньорска кариера има опита с отбори, борещи се за своето спасение. И безграничната обич и доверие на феновете, които искат да гледат своя отбор в най-високото ниво на германския футбол - Бундеслигата.