Защо Русия се сгромоляса в Сочи

Провал. Хокейна трагедия. Позор. Фиаско... Всички от тези определения могат да опишат представянето на хокеистите на Русия на домашните им Олимпийски игри. Толкова чакани, с толкова надежди обсипани, с такава вяра започнати, и с такова разочарование завършени. От онзи среднощен кошмар срещу Канада във Ванкувър преди 1455 дни, до *50-ата минута на злощастния мач с Финландия в сряда, цялата многомилионна страна живееше с мисълта за Олимпиадата в Сочи. За хокейния реванш, за завръщане на световния пиадестал в този спорт, за красива игра и за национална гордост, че Русия е онази машина.

Нищо подобно не се случи и причините, както винаги, са комплексни, но ето главните според мен:


1. Старши треньорът – най-главната!

Зинитула Билялетдинов замени Вячеслав Биков, който бе освободен от поста си през 2011-а. На новия наставник му повериха и ножа, и хляба, и солта, и всичко друго, за да може той да донесе на 23 февруари 2014 златните медали от Олимпийските игри. Той имаше пълната власт. Сам си подбираше състава, сам избра в колко часа да играе Русия в Сочи, как да е оборудвана съблекалнята, на колко метра да е от леда и т.н. и т.н. В първото си голямо първенство начело на Сборная той започна много обещаващо – със световна титла. Но! Реално, Русия там имаше почти всички свои звезди – Евгений Малкин, Александър Овечкин, Павел Дацюк, Александър Сьомин и т.н. Те по безапелационен начин взеха 10 победи от 10 възможни. Но срещу себе си нямаше тези съперници, които сега бяха в Сочи. Така че малко илюзорно се оказа това превъзходство. Само година по-късно, отново на мондиал, Русия се провали – отпадна на 1/4-финал след 3:8 от полумладежкия отбор на САЩ! Някои видяха добър знак в това, понеже, за разлика от доминациата на световна сцена преди Игрите във Ванкувър, руснаците ще слязат на земята преди форума в Сочи и няма да гледат от високо. Е, това не помогна.


За трите си години начело на представителния отбор Билялетдинов нито веднъж не смени тактиката си и начина на игра, който налагаше, без значение с кого, кога и къде играе. И това е основната причина руският потенциал да си остане само на хартия и в надеждите на привържениците. Предшественикът на Бил залагаше на атакуващ стил, а той на схематичната и опростена игра, лишена от всякаква импровизация. 12 гола за 5 мача?!? Та дебютантът Словения вкара 11 за мач по-малко! Билялетдинов бе длъжен да знае, че силата на Русия не е е в схематичната и скучна игра за резултат, а в импровизацията и красивия завършек на атаките.


Със сигурност много от треньорите на участниците в Сочи щяха да направят от руския тим машина за победи с такива хокеисти, но белокосият уж специалист не го стори. Прекалено беше упорит и инатлив в това да налага схемите си, въпреки, че се виждаше, че те не работят добре и всички съперници са наясно какви са те. Как успя да не се възползва от силната форма в която бяха преди Игрите и Овечкин, и Малкин, и Сьомин, та дори и Ничушкин и Тарасенко? Обърка се в това какво иска. Уж щеше да дели състава на две атакуващи петици и две задържащи резултата, а после направи така, че никой не знаеше коя с каква цел е на леда. За три години така и не сглоби две или поне една сработена петица от играчи от КХЛ, а имаше десетки двубои за целта по време на еврохокей тура. По време на срещите изглеждаше така, сякаш той не управлява тима си, а точно по този начин се вижда кой колко струва в тази професия. Когато руснаците успяваха до поведат в мачовете системата му в повечето случаи работеше, но в моментите на негативен развой се чудеше какво да промени и разчиташе на проблясъка на някоя от звездите си, а не включваше план „В” или „С”, защото просто нямаше такъв. Колегите му се развиват, имат гъвкави тактически схеми, досконално разузнаване, а Билялетдинов, оказа се, е тотално неподготвен за най-подготвяното в Русия състезание на века. По негово време така и не видяхме добра реализация на числен превес, а това в съвременния хокей е ключов елемент за решаване на мачове с близки по класа отбори. Така и не решиха в щаба му кой да е първи избор за вратар на Игрите, а това е много тънък момент за сложните вратарски характери и персони. С това треньорът повтори грешката на Биков от Ванкувър, макар че и Сергей Бобровски да беше стартирал с Финландия, нямаше гаранция, че щеше да е безупречен. Освен всичко дотук, чува се, че и климатът в отбора бил не като за златен медал. А без колектив и добра атмосфера нищо никога не се постига, освен разруха. Кой, ако не треньорът, трябва да сплоти и обедини тези 25 мъже в едно цяло?

2. Играчите

Не може всеки път само треньорът да е виновен. Преди четири години Биков бе жертвопринесен, макар и не веднага след краха на олимпийския лед. Стараха се момчетата на Билялетдинов сега, но отдавна само старание не стига. Защо този прероден голаджия като Овечкин не вкара повече от онова попадение срещу Словения? Той изигра страхотни 77 секунди в Сочи, а от там нататък нищо.  Къде отиде точния му мерник, само на налаганата тактика и задачи поставени от треньора ли се дължи липсата му? Супер-пупер Ови явно няма да познае вкуса на златния олимпийски медал никога, а както върви и на шампанското от Купа Стенли. Как да си велик без тях? Има време, но...

Малкин на моменти беше звено в звеното на леда, сам срещу всички. Уралският хокеен диамант бе бледа сянка на себе си от световното през 2012-та. И двамата изглеждаха обидени на някого, еднотипни и разгадаеми в отиграванията си. Донякъде добре за възможностите си се справиха Дацюк, Ковалчук и Радулов, които, ако не друго, то поне носеха някакви резултати на Русия. Младите дарования Владимир Тарасенко и Валерий Нишушкин се скриха зад по-известните си съекипници, а зад океана са водещи състезатели в клубовете си и не изглеждат никак плахи. Техният връстник в състава на финландците Микаел Гранлунд игра с такъв заряд, увереност и самочувствие, че да се чуди човек това първа поява на Олимпийски игри ли му е или е рекордьор по участия в тях. Защитниците са друга история в Русия, от тях не се чакаха чудеса, по-скоро феновете се надяваха те да не правят чудеса от грешки и честно казано това звено на руския отбор не беше най-слабото. Защото не се допускаха много попадения, или поне не толкова, че такива нападатели като руските да не могат да ги надминат с няколко повече на брой вкарани в обратната врата. Опитният Андрей Марков не се превърна в лидер на колегите си, а носителят на Купа Стенли с Лос Анджелис Вячеслав Войнов бе определян като новата надежда в защитата на отбора и най-полезен в двете фази на играта. Нищо подобно, най-големите пропуски в отбрана за Русия идваха, когато той е на площадката. Кой от хокеистите може да обясни защо в *50-ата минута на ¼-финала със Суоми световните агенции можеха спокойно да пускат новини с това, че Финландия ще елиминира домакините. Каква беше тази примиреност, това показно представление, че нищо не може да се промени. Дори публиката не знаеше да подкрепя ли като за последно своите и да им вдъхне сили за обрат или да вади кърпичките за очертаващия се плачевен завършек. От леда не идваха към трибуните, а и екраните, сигнали за неистово желание за изравняване на негативния резултат. Ако бяха канадците или американците, финландците в последните минути щяха да бъдат вдигнати във въздуха, пред вратата им щеше да ври и кипи, но не бяха, бяха примирените руснаци. Само хищници, гладни за победи, могат да постигат големи триумфи на такава голяма сцена. Напрежението също има място в провала на Овечкин и останалите, но едва ли то е било по-малко за канадците през 2010-та, а може би беше и повече, но те успяха. Взеха това, закоето бяха се събрали там. Кое накара Канада преди четири години да остави настрана напрежението и да смачка руския съперник на парчета? По думите на момчетата от Сборная, тогава канадците били като разярени горили разбили своите клетки. Но в Сочи руснаците дори на процент не показаха тази стръв за успех. Канада, САЩ и Швеция играят с вярата „ние ще победим”,  руските хокеисти играят с мисълта „дано победим”. Още от настройката идва проблемът и едва ли само Билялетдинов е човекът, който може да донесе манталитет на победители. Него или го имаш, или не. Затова и за сегашните руски звезди ще се говори,че МОЖЕ БИ са най-добрите, но никога, че са най-добрите. Онези легенди от преди 30-40 години бяха победители в душите и сърцата си, победители в кръвта си. Сегашните руски играчи са звезди заради медиите и големите си заплати. Изключвам трима-четирима. Нещо интересно - някой помни ли да е видял усмивка на лицето на поне един от играчите в Сборная по време на олимпийския турнир? Нито преди, нито по време, нито след мач, някой се усмихна, а без удоволствие от хокея не бива да се играе. Чак толкова ли беше работна и напрегната обстановката, че нямаше радост от това да си в Сочи, да представяш Русия, да играеш за милиони хора и да правиш любимото си нещо? Е, добре че е напрежението, за да има оправдания.

3. Ръководството на Руската федерацията по хокей (ФХР)

Владислав Третяк и подчинените му залъгваха себе си, а опитваха да правят това и с всички други в страната, че това е щабът, който ще донесе златните медали в Сочи. Легендарният вратар виждаше, че Русия се мъчи с този треньор. Имаше спорадични победи, но те бяха постигани въпреки лошата игра, а не заради добрата такава. Шефовете на хокея в страната си подготвяха почвата при евентуален провал на Олимпиадата с изказвания от сорта, че в тези времена всеки един медал от Игрите ще бъде успех, че всички отбори са силни и няма да е толкова лошо, ако се стигне и до бронз. ФХР назначи за главен мениджър на олимпийския отбор Алексей Касатонов. Този пост в останалите тимове преполага подбора на играчи, а за треньора остава чисто спортно-техническта работа и водене на тима от скамейката. В Русия обаче Билялетдинов си правеше всичко сам, тогава изниква въпросът какво правеше мениджърт на СКА, освен да гледа някой друг мач на живо в Северна Америка. По време на Игрите нито се видя, нито се чу как работи за чакания успех. 
От няколко години руските клубове все по-малко използват местни момчета, а не се и виждат нови таланти от калибъра на Малкин, Овечкин, Дацюк, Гончар. Не може богатата на таланти руска земя да не ражда нови звезди, може би просто системата на подготовка в школите не е същатата. Тарасенко, Ничушкин, Евгений Кузнецов, Никита Кучеров, Наил Якупов и Михаил Григоренко трябва да са новото лице на руския хокей. Създаването на победители и наистина класни състезатели обаче видно е занемарено. В сравнение с Швеция и Канада, които имат супер хокеисти на по 19-23 години и те още сега са водещи в отборите си в НХЛ и останалите лиги, Русия изостава много. Безспорно, Биков и Билялетдинов имаха драстично по-малък избор от качествени попълнения за представителняи отбор преди Олимпиадите, отколкото преди време имаха Виктор Тихонов, Борис Михайлов или Владимир Юрзинов. За времената преди тях няма да говоря.

Сега остава да изчакаме дали ще имат доблест хората, които не реализираха мечтата на руските фенове. Треньорът каза, че искал да остане, Третяк сподели, че федерацията може да върне Слава Биков начелона Сборная. Вратар номер едно за миналия век отказва да помисли за чужд треньор на Русия, а с право ли? Не е важно то къде ще бъде, какво ще постига. Във футболна Русия отдавна разбраха това.

А фактите говорят сами за себе си. От хегемон преди години в хокея на лед, Русия се превърна в един от силните отбори, които просто се надяват на успех, а не вярват в него, защото не вярват в себе си.

Райко Стоянов, специално за Sportal.bg

Следвай ни: