)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Канада повтори постижението си от преди 4 години в турнира по хокей на Олимпийските игри в Сочи 2014. Без да блестят в повечето си мачове, без да късат мрежи и да громят съперници, родоначалниците на тази велика игра доказаха, че са най-способният (б.р. нарочно не казваме най-силният) и успешен тим в най-престижната в тези времена международна сцена за хокей – Зимните игри. Сякаш дори някак рутинно и без пренапрежение беше запазена титлата.
„Кленовите листа” бяха отбор от звезди преди турнира, който с помощта на всеки един в отбора, абсолютно всеки без изключение, се превърна по време на него в отбор-звезда. В нито един двубой канадците не бяха надиграни, а дори във Ванкувър им беше по-тежко да стигнат до златните медали, но това беше заради тежестта от напрежението да станат обезателно първи. През голяма част от надпреварата нападателите на „червено-белите” бяха непродуктивни, но именно затова Канада има супер защитници, които не само си пазеха тила, но и решаваха мачове с точните си удари. Много надeжаден беше и титулярът на вратата – Кери Прайс. Това беше неговият турнир, защото не трепна в най-ключовите моменти. Накратко, Канада показа, че всяка една нейна петица и линия е основна. Всички бяха едно цяло, а треньорският щаб, начело с Майк Бабкок, отново подреди, мотивира, сплоти и указа на играчите си какво и как трябва да се прави. Класнитеa хокеисти са класни на всякакъв размер площадки, това е.
Шведите, американците и финландците заеха местата, които заслужаваха. Едва ли някой ще оспори това. "Тре Крунур" имат огромен потенциал, но може би не им стигна агресия и концентрация, за да постигнат целта си, а тя си беше златен медал. На тях, както и на Суоми, много им повлия дъждът от травми на много важни играчи. Ерик Карслон и Микаел Гранлунд бяха младите проблясъци на Игрите. Не че вече не са звезди, но се доказаха на такава сцена. Момчетата на Пер Мортс демонстрираха перфектна игра до финала, но без него златни медали не могат да се получат. 
Финландците извлякоха максимума като резултат с минимум от потенциал спрямо останалите водещи нации. Без играчи като Мико и Саку Койву, Валтери Филпула, както и контузилия се в началото на Олимпиадата Александър Барков, нямаше какво повече да направят. Бронзът е едно признание за отдадеността им към играта, единния колектив и строгото изпълнение на треньорските задачи. И за Тему Селане, разбира се. Успя да каже шумно „сбогом” на Олимпиадите и остави в спомените на хората личната си харизма и красотата от хокея.
САЩ са вечният претендент в последно време. Нападението им беше атомно до мача с Канада на полуфиналите. Сигурно са прегорели преди битката със съседа, защото като качества не отстъпват с кой знае какво на Канада. Пламъкът в очите им обаче в последните два мача за тях на турнира явно беше правилно погасен от техните съперници. Те, както и шведите обаче, са много млад отбор и могат да стигнат върха в следващите няколко форума.
Чехите бяха бледа сянка на себе си. Не ги слагаха в сметките за челните места и това се оказа оправдано. Застаряващ тим, който само в отделни периоди загатваше за класа. Яромир Ягър е прекалено стар, за да носи на гърба си 24 човека. Той също затвори олимпийската страница в живота си и е жалко, че това стана едва след 1/4-финалите. Но треньорът им не се справи добре, защото и вратарите, и защитниците най-вече, не бяха на нивото на турнира.
Малко изненадващо беше отпадането на световния вицешампион Швейцария още в първия плейоф, и то от Латвия, която със сигурност няма възможностите на днешните „кръстоносци”. Това обаче показва, че швейцарците са готови за силни резултати на световни първенства, но още не за такива на Олимпийски игри.
Останалите отбори се представиха сравнително според прогнозите. Най-добро впечатление направи дебютантът Словения. Отборът на Копитар и Копитар беше дързък и храбър, игра с удоволствие и заряд. След години може и повече да постигне. Купищата травмирани играчи способстваха Словакия да се покаже като слаб и объркан състав. Но никой не би ги съдил за това. За Русия няма смисъл да се говори. Те сами ще трябва да преценят кой е виновен за поредното срамно участие. Проблемите там са много и на всякакво ниво, засега са дълбоки и неразгадани. Някога те ще си ги решат и пак ще се борят за победи в такива турнири.
Като цяло станахме свидетели на прекрасен турнир, който разстави въпросителните точки над възможностите на отборите и показа настоящето на този спорт. Доказа, че без състезателите от НХЛ зрелището няма да е същото. Можем само да се надяваме лига номер едно в света, ИИХФ и МОК да се разберат за тяхното участие и през 2018-та. От Олимпиадата за НХЛ, а и всички други лиги, има някакви негативи, но със сигурност позитивите са повече. Светът има нужда от такива битки, а и играчите не биха могли да изпитат тази гордост и слава пред страните си, каквато изпитват, състезавайки се под знамената на техните страни. Олимпиадата е мач на звездите не на НХЛ, КХЛ, СМ-лигата или Екстралигата, а на световния хокей и в нея има нещо специално.
Крайно класиране:
1. Канада – олимпийски шампион
2. Швеция – сребърен медал
3. Финландия – бронзов медал
4. САЩ
5. Русия
6. Чехия
7. Словения
8. Латвия
9. Швейцария
10. Австрия
11. Словакия
12. Норвегия
Райко Стоянов, специално за Sportal.bg
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)