Финансист без ръка тренира за шампионска титла в атлетиката

Димитър Павлов мечтае за химна на почетната стълбичка, помага му най-добрият треньор на атлети с увреждания в България

Три пъти в седмицата един мъж в костюм със сак в ръка влиза на стадион „Васил Левски”. Тренировката му продължава час и половина и той би бил един от хилядите, които се занимават тук, но е различен. Димитър Павлов е без лява ръка и е загубил част от ходилото си. Въпреки това той иска да стане шампион и не пропуска занимание в залата. Увреждането му не му пречи по пътя към целта. По-трудно е да съчетае работата си в „БНП Париба” с графика на треньора си Георги Недев. Недев работи с хора с увреждания от 11 години и негов възпитаник е един от най-успелите параолимпийци в България – Радослав Златанов. Той спечели бронзов медал в скока на дължина в Лондон 2012, състезава се и на 100 метра бягане. Сега Недев е посветил част от времето си на Димитър и казва, че от него също може да стане шампион. Но преди това трябва много работа.

Димитър стига до леката атлетика случайно. Преди да получи увреждането си е играл футбол и тенис на маса. След това се състезава на турнири по тенис на маса за хора с увреждания, докато един ден не го забелязва председателят на параолимпийската асоциация Илия Лалов. Той го свързва със спортен клуб „Орел” София, където го открива Георги Недев. През февруари 2013 започват тренировки по хвърляне на диск и на гюле. През септември се пренасочват към копието, тъй като шансовете му за развитие са най-големи в тази дисциплина. Засега най-голямата му мечта е да чуе българския химн на стълбичката за награждаване. Преди това обаче има списък с конкретни задачи като да прибави още един метър към най-доброто си постижение, за да покрие норматива за европейско първенство (27 метра). Състезанието е през август в Суонзи (Англия) и дотогава трябва да е в топ форма. Не му пречи това, че тренира с копия отпреди 30 години. Работи усилено за повече сила, гъвкавост и скорост.

Димитър е роден през 1976 в карловското село Розино. Губи ръката си през 1997 година, когато в казармата по време на учение настъпва кабел с високо напрежение. Лежи в реанимация 1-2 месеца, а животът му е на косъм. В рамките на двата месеца претърпява над 20 операции във военно-медицинска академия Пловдив. Ръката му е ампутирана до рамото, отстранено е и част от лявото му стъпало. Възстановяването след инцидента е трудно. Димитър се учи да ходи. След няколко месеца лежане мускулите му са отслабнали. Тогава към живота го връща един от лекуващите го лекари. Той му казва, че трябва да стигне до прозореца, за да му покаже нещо важно. След месец усилия Димитър стига до прозореца, за да чуе: „Виждаш ли тези хора на улицата? Те ти изглеждат здрави, но един ден ти ще станеш по-здрав от тях.” Тези прости думи променят нагласата му към света. И Димитър решава да стане по-добър от останалите.

След като излиза от болницата той заминава за София и завършва Университета по библиотекознание и информационни технологии. Решава да спортува, защото според всички специалисти няма по-добра рехабилитация от спорта. Няма спортен идол, но се вдъхновява от най-добрите български спортисти с увреждания – Стела Енева, Радослав Златанов, Дечко Овчаров, Мустафа Юсеинов и от единствената ни засега параолимпийска шампионка Иванка Колева.

Димитър твърди, че недостъпната среда е най-голямата пречка пред хората с увреждания. По-страшни обаче са вътрешните им страхове. Заради лошата инфраструктура те не искат да излизат от домовете си, да се срещат с други хора и да мечтаят. Още през първите си дни в столицата той стига до тази бариера, която кара мнозина да се оставят на течението. Успява да я прескочи, но много от хората с увреждания не го правят, а се връщат, отблъснати от погледите на „нормалните” и от неувереността си.

Историята на Димитър обаче е различна. Всеки ден той работи с над 50 души и е убеден, че не се отличава по нищо от тях. Обработва по над 8 кредита на час, колкото всички останали в банката, и не иска различно отношение . Освен за шампионски титли в леката атлетика мечтае да завърши и магистратура. Тази година може би ще спечели и най-голямото си признание в работата. Номиниран е за служител на годината в „БНП Париба Лични Финанси”, а през март ще разбере дали печели отличието. По-късно може би ще дойдат и победите в спорта. Димитър не пести сили, за да се класира сред първите 16 по хвърляне на копие в своята категория. Това ще му гарантира участие на параолимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г . А какво ще стане там, никой не знае...

Христо Христов